/Северен Виетнам /

Ако търся изобщо някаква история, тя е връзката ми с обекта – по-скоро онова, което той ми говори, а не аз самият какво казвам. – Брус Дейвидсън

Париж – Ханой – Лао Кай

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае. След това се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене. Събуждам се, летим над Афганистан. Мека лунна светлина ниско долу облива глухи долини. В невероятно пусти места проблясват единични, разхвърляни светли точки. Проследявам сенки на планини с истории, които продължават да развинтват фантазията ми – Боже как да снимам едновременно всичко интересно в този голям свят…?! Слагам платнени кепенци на очите си и отново заспивам.

Заменям студения ноемврийски Париж с “прохладни”, обявени в самолета, 28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботен пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам по дължина, после следва Камбоджа, за да завърша с прочутия Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството достоен да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

Виждате не поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът е поносим, вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, копринено нежна кожа. Факт е, че им отива! Бронзовите лица са груби, според тях израз на примитивност, свързани с груб земен труд…

Белите личица, накацали по няколко на учудващо не шумни, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега се явяват в Европа, виртуозно и хаотично се промъкват, сякаш си правят удоволствие да учудят себе си и другите наоколо. Бързат без да забравят да сe усмихват.

Проблемът с преноса тук не е проблем…

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

Храните неминуемо са био – химикали и индустриални производства струват пари. Макар на тротоара на улицата, човек хапва чудесно и винаги прясно сготвено.

 За късмет в кадъра виждате четири поредни генерации заедно, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава младото поколение. 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различията спрямо Япония, благодари за протеклия разговор, слага тапи в ушите си и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежлива усмихва. Прави околосветско пътуване и предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

Следващият ден е не по-малко динамичен. С два фотоапарата в ръце е трудно да се държи чадър срещу палещото слънце. Освен това губя черните си очила, време не остава да търся резервни в багажа. Ще изтърва пазара! Жега голяма!!

Местните са обхванати от гражата да продават, за тях съм различен и незначим. Това ме улеснява. При по-примитивните хора нещата конкретни, явявам се като абстракция. Това са възможностите на фотографа – да се слее с обекта или да бъде различен, неразбираем, да стане незабележим. Засега съм различен и за себе си – географските различия все още изпреварват биологичното ми време.

Красотата и естествения живот на тези хора стимулира, кодовете на които сме роби в големите градове се стопяват. Природата си казва думата.

След това облак внезапно покрива небето и отвсякъде потичат води.  Прохладния душ ме заварва при прасетата. Тази особена атмосфера не намалява търговския напън.

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от съботния, многоцветен пазар, за да атакувам друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са групи. Подобен фотомаратон не ми се е налагал отдавна, но двата пазара ме мобилизират и дават добро начало на пътуването!

Трети ден, вече адаптиран към обстановката, леко прегладнял прилагам трите основни номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си, не прави сравнения. Различията обогатяват, приликите успиват!

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня навсякъде /

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа с прелестите си.

Весела Коледа на всички!