ПРОЗРАЧНОСТ

Когато реализираме познанието в душата, в плътта ни се инсталира субтилна прозрачност. – Ал. Ходоровски

Прозрачност                                                    /Анна Ивановски/

През дни и нощи след дълго пътешествие няколко упорити същества достигат до себе си, за да заживеят това, което Е, а не това, което времето обещава. Те приемат в неизбежния сегашен момент достойната радост на споделения хляб. – Ал. Ходоровски

Завършвам серията цитати от “Стълба на ангелите” на Алехандро Хородовски и рисунки на Анна Ивановска с два стиха на Емили Дикенсън. Същите може да прочетете в оригинал в www.fr.pastoukhov.com

Bois de Boulogne, reflets                                           /Булонски лес, Париж/

Аз съм никоя! Ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двойка сме – но ти мълчи!

Ще ни пропъдят, знаеш.

 

И как подтискащо е да си някой!

На показ като жаба.

Да казваш името си цeлодневно

На възхищаващо се блато.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

СВЯТ И КОМИЧНО

Всеки закон, идея или концепция, като ограничен израз на непознаваемото Цяло, валиден единствено за индивида или обществото, което го произнася в настоящия момент, а по-късно в бъдещето, се превръща в несериозен. Човешката мисъл, фрагментирана и представена като “сериозна”, всъщност е комична. Мъдростта се състои в откривне на комичното в мисъл, която като въображаема част,  е винаги осъдена на грешка. Осмиването, смехът разкрива границите й и приближава мисълтта до тоталното. Комично е това, което като част, се приема за Цяло. – Алехандро Ходоровски

6-7 Ani Ivanovska                                                               /Анна Ивановска/

Индивидът не може да познава Цялото. Той може да познае само част от Цялото. Но тази част е само приближаване, защото, за да я познае, има необходимост да я свърже с Цялото. Приближавайки се към цялото, не е възможно това да стане по прецизен начин. Частта можем да приближим само към едно въображаемо Цяло, наречено “Свят”. – Ал. Ходоровски

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Осъзнат – неосъзнат човек

Съзнателното същество осъзнава границите си. Усещайки се като част, то се стреми да се слее в Цялото. Съзнанието е непрекъснато разлагане чрез устрем, аспирация към тоталното. Неосъзнатия човек приема границите си за Цяло. Несъзнанието е натрупване на граници в желание на човек да се изяви. – Алехандро Ходоровски „Стълба на ангелите“

Ani Ivanovska-1                                                                    /Анна Ивановска/

Всяка част зависи от Цялото. Причината за всеки ефект идва винаги от Цялото. Да се мисли за определени ограничени причини е илюзия. Нищо не може да се осъществи с едно единствено (изолирано) действие. Никой ефект не е ограничен. Всеки ефект е безкраен, защото се създава в Цялото, той е аспект на Цялото. Никога няма една единствена жертва. Никога няма един единствен виновен. – Ал. Ходоровски „Стълба на ангелите“

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧАСТ, ЦЯЛОТО И СТРАДАНИЕ

Ако твърдим, че Цялото е нещо по-голямо от сумата на частите си, означава, че Цялото е непознаваемо от тях. Тъй като всяка от тях е част от Цялото, никоя част не може да опознае цялостно друга. Не е възможно да опознаем една част, ако не познаваме всички части. – Алехандро Ходоровскси

02 Ani Ivanovska-1                                                               /Анна Ивановска/

Всички качества принадлежат на Цялото. Част, която си приписва качество, завършва със страдание. Основното качество, което може да си припише частта, е да се приеме за част. Частите не са част от себе си, а са част от Цялото. Когато частта се остави на Цялото, страданието изчезва. – Ал. Ходоровски

Да добавя: Всяка изолация води до страдание. Било на чисто физическо или психо-духовно ниво (а те са свързани) ефектът е един. Връзката с другите хора ни прави щастливи. Колкото повече се отваряме, приемаме разликата в другите, по-близо сме до Цялото, ставаме по-щастливи. В невъзможността да се слеем с Цялото, не ни остава друго, освен да осъзнаваме в себе си максимален брой части. 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: