Manuel Alvarez Bravo (1902 – 2002)

“I work for the pleasure of the work and everything else is a matter for the critics. I think that light and shadow have exactly the same duality that exists between life and death. When one takes a photograph one doesn’t think about saying anything in particular”

„Работя за удоволствието от това, което правя и всичко  друго е материя за критиците. Намирам, че светлината и сянката имат същата двойственост, която съществува между живота и смъртта. Когато снима, фотографът не мисли какво разправя.“

Алюзията за живота и смъртта звучи силно, дори малко радикално, но съм напълно съгласен, че добрата фотография изисква спонтанност, без мисловни концепции и тълкования. Удоволствието от добрия резултат идва от изравняване на вътрешното усещане в унисон с външния свят и възможностите, които представя играта на светлината.

Вътрешният усет зависи от богатата душевност и чувствителността на фотографа, свързани с  външния свят, който във всеки момент е различен.

Коя фотография е най-добра? – Безвременната.

                                                                                       ( Mt. Koya, Japan )

                                                                           ( Ладак, Индия )

Няма медитация без мъдрост, нито мъдрост без концентрация. – Гаутама Буда

                                    /Асоциацията Вюитон в Париж/

“ Във фотографията четем и пишем едновременно“ – Ернест Хааст

… една безкрайна, винаги неповторима история в настоящия момент, която ако вътрешният ни и външния свят съвпадат, за част от секундата ни прави щастливи.

                                  /Сахара, Мавритания /

Човек обикаля света, за да търси това, което му е необходимо, след което се прибира в дома си, за да го намери. – Ж. Е. Мур