Светът и ние

Светът е субективна визия, формирана от възможности, които избираме между безкрайно много други. Другите възможности са също субективни. Световете, които ни се представят са оцветени винаги от нашата субективност. Можем да строим до безкрай различни форми на Светове, но те винаги са единствено наши, дори не тези на друг. Все едно притежаваме аквариум с риби. Можем да избираме, която риба искаме, но не и да бъркаме за рибата в друг аквариум. Имаме свобода да избираме единствено в определен наложен контекст. – Ал. Ходоровски

10-11 Ani Ivanovska                                                           /Анна Ивановска/

Проблемите нямат едно разрешение, а безкрайно много разрешения. Думата няма едно значение, а безброй значения. Символът няма една интерпретация, а безкрайно много интерпретации. Въпросът няма един отговор, а безброй отговори. Обектът не може да бъде наблюдаван от един ъгъл, а от безброй ъгли. Не би трябвало да търсим единствено въображаемо разрешение, единствено интерпретиране, единствен отговор, една гледна точка. Добре е да избираме между многобройни разрешения, интерпретации, гледни точки, това, което е най-полезно за дадено място в даден момент. – Ал. Ходоровски

20 Ani Ivanovska-1-2

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЕЗИК, СВЯТ И ВСИЧКО КАТО ЦЯЛО

Реален свят не съществува. За да мислим, необходимо е да установим въображаем свят, който наричаме Език. – Ал.Ходоровски

8-9 Ani Ivanovska                                                          /Анна Ивановска/

Единствено Цялото Е. Светът е ограничена представа на част от Цялото посредством езика. Всека концепция (идея) ни препраща към тоталността на езика. Тоталността на езика са всички езици, мъртви, съществуващи или зараждащи се. Всеки език, бидейки само представяне на Цялото, създава действия и реакции, които му отговарят, отбелязват границите му. Този, който говори само един език е отделен от Цялото и живее в най-ограничения от Световете. С научаване на втори език започва приближаване към Цялото. Въпреки всичко, за да разберем една идея би трябвало да познаваме тоталността на езика, което включва безкрайно познание във вечното съзнание. Това е невъзможно, защото езиците от непознатото минало, както тези от далечното бъдеще, влияят върху съдържанието на идеята. – Ал. Ходоровски

8-9 Думи3                         /мантри на санскритски от епохата на Миларепа, долината Тцум, Непал/

Вечният живот се таи в дъното на дълбокия кладенец на момента.

Тези, които крещят и милват без да се докоснат до кожата, не са наши учители.

Само преобразуваното съзнание може да открие първото единство.

Бягството от всички затвори не е друго, а слизане по спирала. – Ал. Ходоровски

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

СВЯТ И КОМИЧНО

Всеки закон, идея или концепция, като ограничен израз на непознаваемото Цяло, валиден единствено за индивида или обществото, което го произнася в настоящия момент, а по-късно в бъдещето, се превръща в несериозен. Човешката мисъл, фрагментирана и представена като “сериозна”, всъщност е комична. Мъдростта се състои в откривне на комичното в мисъл, която като въображаема част,  е винаги осъдена на грешка. Осмиването, смехът разкрива границите й и приближава мисълтта до тоталното. Комично е това, което като част, се приема за Цяло. – Алехандро Ходоровски

6-7 Ani Ivanovska                                                               /Анна Ивановска/

Индивидът не може да познава Цялото. Той може да познае само част от Цялото. Но тази част е само приближаване, защото, за да я познае, има необходимост да я свърже с Цялото. Приближавайки се към цялото, не е възможно това да стане по прецизен начин. Частта можем да приближим само към едно въображаемо Цяло, наречено “Свят”. – Ал. Ходоровски

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Осъзнат – неосъзнат човек

Съзнателното същество осъзнава границите си. Усещайки се като част, то се стреми да се слее в Цялото. Съзнанието е непрекъснато разлагане чрез устрем, аспирация към тоталното. Неосъзнатия човек приема границите си за Цяло. Несъзнанието е натрупване на граници в желание на човек да се изяви. – Алехандро Ходоровски „Стълба на ангелите“

Ani Ivanovska-1                                                                    /Анна Ивановска/

Всяка част зависи от Цялото. Причината за всеки ефект идва винаги от Цялото. Да се мисли за определени ограничени причини е илюзия. Нищо не може да се осъществи с едно единствено (изолирано) действие. Никой ефект не е ограничен. Всеки ефект е безкраен, защото се създава в Цялото, той е аспект на Цялото. Никога няма една единствена жертва. Никога няма един единствен виновен. – Ал. Ходоровски „Стълба на ангелите“

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧАСТ, ЦЯЛОТО И СТРАДАНИЕ

Ако твърдим, че Цялото е нещо по-голямо от сумата на частите си, означава, че Цялото е непознаваемо от тях. Тъй като всяка от тях е част от Цялото, никоя част не може да опознае цялостно друга. Не е възможно да опознаем една част, ако не познаваме всички части. – Алехандро Ходоровскси

02 Ani Ivanovska-1                                                               /Анна Ивановска/

Всички качества принадлежат на Цялото. Част, която си приписва качество, завършва със страдание. Основното качество, което може да си припише частта, е да се приеме за част. Частите не са част от себе си, а са част от Цялото. Когато частта се остави на Цялото, страданието изчезва. – Ал. Ходоровски

Да добавя: Всяка изолация води до страдание. Било на чисто физическо или психо-духовно ниво (а те са свързани) ефектът е един. Връзката с другите хора ни прави щастливи. Колкото повече се отваряме, приемаме разликата в другите, по-близо сме до Цялото, ставаме по-щастливи. В невъзможността да се слеем с Цялото, не ни остава друго, освен да осъзнаваме в себе си максимален брой части. 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: