Тежестта на залязващото Слънце

le-poids-de-soleil                                                                                    / Поморие /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париж, паметния 13-ти ноември

Paris                                                                             /La Defence, Paris/

Под небето за всички се отключва нова епоха – под небето нищо ново – и двете твърдения са вярни. Откакто човек започва да търси човешкото в себе си, посятите добри зърна раждат добър плод, лошите дават плевели и отровни треви. Добрият плод се вглежда откровено в себе си, за да се реализира след това през и в околните. Колко хора правят това искрено?! Отровните треви, необлагородени се прераждат в още по-силни отрови. Историята го показва.

Средновековието е пълно със Савонароли, съвремието с фашизъм, комунизъм, ислямизъм – името на радикалния ислям. Под различна форма тези наименования са свързани с нихилизъм. За нихилиста живота и смъртта губят своя смисъл. Веднъж превърнат в автомат човек вече не изпитва страдание. Спасен от болка и чуство за вина, той си позволява да убива, да измъчва, да руши, да унищожи дори себе си. Младите хора, често объркани, с неоформени идеи, революционно настроени са най-лесна плячка за радикалните идеи. За съжаление много хора, подложени на манипулация и липса на избор, приели собствената си невъзможност, също хлътват в ямата на комформизма. Преди години в комунистическия блок ставахме задължително чавдарчета, пионери, комсомолци, ОФ членове, накарая като привилегия и партийци, все жертви на едно и също измиване на мозъците. В религията нещата са емоционално по-силни и сложни поради дълбоко вкоренените от векове ритуали, доктрини, традиции и обещания от трансцедентен характер в стил « отвъдното носи спасение » и други . И докато евреите са хора на интерпретиране на свещенните текстове с непрекъснато подновяване на концепциите в написаното, и това без прекъсване от близо 2500 години, при християните след многократни, често жестоки разтърсвания (30000 изклани в Вартоломеевата нощ, 2000 в Париж…) и промени, може да се говори за известен ренесанс, то мюсюлманите са спрели промените в развитието си като религия още през 15 век. Въпреки дължимото толкова важно за всеобщата култура предаване на гръцката култура, както и чудесните текстове на масово избитите помежду им Суфи, носители на рафинирана духовна мистика и поезия, текстовете и голяма част от религията на мюсюлманите остава непокътната, удачна за епохата на Мохамед.

Основната трудност днес не са Даеш или Ал Каеда, гниещи трупове на нереформирания ислям, а известни интелигентни свръх богати мюсюлмани с голямо его и жажда за власт, които не могат да понасят конкуренцията на прогресиращия цивилизован свят. Сериозен проблем е стотици милиони подчинени мюсюлмани (мюсюлманине в превод означава подчинен – на Аллах, Мохамед и на никой друг)   да осъзнаят, че едновременно с бързото развитие и промени в съвремните общества, коранът не може да бъде възприеман от всички в архаичния му вид . Още по-малко е възможно да се реагира, както в епохата на Мохамед. Суратите трябва тепърва да се прочистят от двусмислия и дамгосване на предшестващите го монотеизми.

Неотдавна в Брест имамът в джамията обясни на събраните мюсюлмани, че съвременната музика е дяволско творение, което ще превърне слушащите, когато умрат, в маймуни и прасета. Ренесансът, подновяването (нахда) на исляма, ставащ все по натрапчиво видим за всички, в центъра на който е шарията (пътищата към Бога) и установяването на Умма (ислям извън държавата), зад който видимо или прикрито стоят основни фигури като Саудитска Арабия, Иран, напоследък Турция, Пакистан, а вероятно скоро и азиатските страни, в него са скътани основните добри и лоши зърна. Там е основния терен на движещите се под краката ни пясъци, от там започва евентуалното отваряне или катастрофа, които се превръщат в сериозен фактор за развитие на света. Познатия термин война, за която чуваме в медиите звучи особено, защото всичко в тази нова сляпа агресия е различно от познатите досега войни. Това е “война” без видим враг,  без правила, където всичко е възможно, без подготовка и геометрична яснота, без войници, защищаващи идея и чест. Даеш рано или късно ще бъде прочистен. Тепърва ни очакват преустройства, създаване на нови закони за действие и противодействие, уравновесяване на кръстосващи се интереси и то на всички нива в световната политика. Очакват ни времена на провокации и промени, поставящи всички ни под въпрос. Камбаните не бият от вчера.

Ускорението, предизвикано от интернета е същото, както в средновековието след измисляне на печата с  жестоки кланета и инквизиции. Днес мащабите са различни, с по-ясно съзнание за взаимносвързаността на заобикалящия ни свят. Всички хора на планетата сме носители на добро и зло в себе си. Перверзната цел на терористите е да дестабилизират куража на демократичните сили в строежа на прогресиращи общества. Техни неписани съюзници са всички хора, спотаени в рутина, комформизъм, егоизъм, подправеност, … хора, нямащи общо с прогреса в света.

От големите общочовешки проблеми първи е страха. Страхът сваля човека ниско, убива качествата, смазва самочувствието, обезценява и създава терен за манипулация. Страхът да погледнем  реалността в очите ни води към провал. В периодите преди Сталин, преди Хитлер, Полпот, Мао… нещата са били по-ясни с възможност да бъдат предотвратени! Мюсюлманите, огромна маса от които днес мълчат, подтиснати, смазани от страх днес са първи наказани и жертва. Братята Мюсюлмани с лозунга „Ислямът е решението“ вече десетки години фанатично търсят да унищожат “щастливите западни клтури”, които компенсират упадъка си в единствения възможен изход да се мондиализират. Да не говорим за Салафисти и  много други пред очите ни отпреди повече от двайсет години. Та какво по-обидно от това да се изгради нов, реализиращ се световен човек, при това заел централно мястото под носа на претендиращия да промени света Ислям, обещал още от създаването си да вкара всички хора (невярващите) в рая ?! Ключовият проблем между Израел и Палестина между две несъвместими култури (макар библейски братовчеди) се обръща в световен. Подобна е провокацията между Тайфун и боговете на Олимп от времето на Омир.

Западащата западна култура (на което сме свидетели) след падането на Берлинската стена, заедно с опитите за преустрояване и мондиализация, търси как да преосмисли измислената от нея Светлина в структурата на възможен нов културен, цивилизован свят – по пътя на световна икономика, ефикасно използване на науката, опазване на планетата – сега се налага да се защищава от растящия екстремизъм в последната агонизираща религия. В така наречения постмодернизъм  става наложително Светлината да се преосмисли и пресътвори на световно ниво така, че човек най-после да се почуства удобство в кожата си. Народите да въздъхнат дълбоко, да напредват в хармония със себе си и със заобикалящия ги свят.

Най-лошата болест е безразличието,  криминална реакция на автоматизираните, улегнали в навици изпълнители на наредби и заповеди. Егоцентризмът от своя страна лесно вкарва в радикализъм и цъвтящ нихилизъм.

Еднакво опасен днес е сюрреализма в отношенията между властелините в Русия, Сирия, Саудитска Арабия, Иран и Турция, за да не цитирам имената на познати  болни, егоцентрични политици, въвлекли над тридесет, ангажирани в конфликта страни да се движат по опасен ръб, от който зависи изхода или провала на това, което ни очаква в близко бъдеще. От огромен конфликт за съжаление ни спасява най-вече страха от възможните загуби на  протагонистите, страх, породен парадоксално от същия егоизъм, предизвикал конфликтите.

На края да кажа две думи за гениалния, позитивен провокатор Сократ. За съжаление светът не напредва без провокация, а тя може да бъде и добра! Най-мъдрият сред философите държи критично на себе си, гледа право в очите живота с всички качества и недостатъци с желание да провокира прогрес сред околните, притова без да иска да избяга от наложеното му най-голямо наказание, смъртта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ПРОЗРАЧНОСТ

Когато реализираме познанието в душата, в плътта ни се инсталира субтилна прозрачност. – Ал. Ходоровски

Прозрачност                                                    /Анна Ивановски/

През дни и нощи след дълго пътешествие няколко упорити същества достигат до себе си, за да заживеят това, което Е, а не това, което времето обещава. Те приемат в неизбежния сегашен момент достойната радост на споделения хляб. – Ал. Ходоровски

Завършвам серията цитати от “Стълба на ангелите” на Алехандро Хородовски и рисунки на Анна Ивановска с два стиха на Емили Дикенсън. Същите може да прочетете в оригинал в www.fr.pastoukhov.com

Bois de Boulogne, reflets                                           /Булонски лес, Париж/

Аз съм никоя! Ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двойка сме – но ти мълчи!

Ще ни пропъдят, знаеш.

 

И как подтискащо е да си някой!

На показ като жаба.

Да казваш името си цeлодневно

На възхищаващо се блато.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

МОРАЛ, МИНАЛО, БЪДЕЩЕ

В безкрайното, непознаваемо Цяло не е възможно да се установи морален закон. В своята същност реалността не може да бъде квалифицирана. Тя е нито добра, нито лоша, не е полезна, нито вредна, не е красива или грозна. Една част не може да има качества, нито да бъде определена от друга част, която след като не може да я съдържа, не може и да я разбира. Цялото е от всички части, но всички части по отделно не са цялото. – Ал. Ходоровски

морал1                                               /Анна Ивановска/

Животът на една част няма смисъл в реалността. Смисъла на частта е във връзка с другите части. – Ал. Ходоровски

морал2

Всичко, което ще бъде, вече е и всичко, което е, вече е било. Частите са винаги в миналото. Няма настояще, нито бъдеще. Времето има само една величина : минало. Човек живее в паметта. Светът е променящо се Всичко. – Ал. Ходоровски

Ani Ivanovska-1-4

 

Пилигринът пътува, за да намери този, който го сънува.

Обещаната Земя не разкрива предварително своята тайна.

Ефектът предшества причината.

Произходът на света се намира в бъдещето. – Ал. Ходоровски

За Шри Оробиндо, често цитиран в тези блогове, Светът материята не може да еволюира без преди това да е инволюирала.  

Настоящият момент е докосване до вечно нова, убягваща ни реалност.

Фотографията кове откраднати моменти с геометрично подредени части от Цялото в приета от фотографа игра на светлосянки. В живопистта художникът изважда това, което вече носи в себе си. 

морал3                                                       /Анна Ивановска/

Никоя част не е достатъчно силна, за да стане причина за унищожаването на друга. Зад индивидуалното действие има винаги действие на Цялото. – Ал. Ходоровски

ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО, ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ЗАЕДНО. В това заедно индивидът е този, който въпреки инерцията и съпротивлението на останалите хора, дърпа всички напред. По същият начин може да се каже, че всеки човек, дори с дъха си прави изкуство, променя нещо в света. Единствено артиста съзнателно изстрадва енергиите, които го пресичат, за да сътвори, да извади от себе си нещо ново.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ДЕЙСТВИЯ

Никой не може напълно да изчисли последиците на едно действие. И най-незначителното на вид действие се влива в тоталността на Света. – Ал. Ходоровски

ДЕЙСТВИЯ                                                             /Анна Ивановска/

За ограничения ни начин на виждане в Света или няма ред, или предполагаме скрит ред, който вероятно никога няма да разберем. Този, който дава ред на Света и го мисли съвършен, прави грешка. Изучаването на някое събитие може да започва от все едно коя негова част. – Ал. Ходоровски

Както споменава на други места Ходоровски, а и не само той, не е възможно да познаваме изцяло каквото и да било (частите) без да познаваме Всичко (Цялото). Всеизвестно е, че българите, както с много други неща, първи в света са разбрали това като са казали: „скромността краси човека“. Сократ (вероятно повлиян от прабългари) също е схванал нещата със своето: „Аз знам, че нищо не знам, а другите и това не знаят!“…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: