Такако

Времето в бързия влак между Осака и Матсуе минава незабелязано. Кадрите зад прозореца в ритъма на влака се сливат в цветна импресия.

Takako

В пролука между двете седалки пред мен се прокрадва изразителен профил . Надигам се, за да попитам: “Извинете, дали следващата гара  е Матсуе?”

Takako-3

“Матсуе, да…,  и аз слизам на същото място. Ще ви дам сигнал.” Благодаря учитиво и не се въздържам да снимам изразителното лице… Японците обичат да се фотографират, а когато са против, прикриват презрението си сякаш не ви забелязват. Случаят не беше такъв и девойката дори полюбопитства защо снимам.

Takako-5

Oбяснявам, че съм фотограф, тя се засмива, намества се по-удобно, за да продължим разговора: “Какво снимате? Какво ви интересува в Матсуе?”

Takako-4

“Нещо старо, автентично, атмосфера, хора..”, отговарям с общи приказки. Думата атмосфера е толкова субективна! В Матсуе искам да снимам  замъка от хиляда шестотин и някоя година с идея да се почуства епохата и да свържа японското средновековие с контрастите на свръхмодерния свят  наоколо – два полюса, характерни за Япония. Девойката, подобно на много японци с традиционно възпитание, излъчва финеса на прадедите си. Освен това говори английски (рядко срещано в страната) и изглежда отворена за външния свят. Това се опитвам да уловя.

Japon - copie

Влакът спира на очакваната гара. Подавам визитната си картичка с леко кимване на глава. “Казвам се Такако”, отвръща лъчезарно усмихната девойката. “ Какво означава Такако?” – опитвам да завържа разговор. “Обръщане специално внимание на родителите си.” Движим се сами по празния перон в малката, провинциална, чиста като аптека гара. След кратко мълчание поемам риска да завържа сериозен разговор или да загубя връзката: “Имате интересно, тежащо със смисъл име. Знаете ли какво означава да обърнете внимание на родителите си, както е написано преди 2500 години в десетте Божи заповеди на евреите ?” Дотук в пътуването си имам чудесни контакти, но виваги до определена граница. Японеците трудно ви допускат до себе си.

Japan - copie

В погледът на Такако проблясва пламъче. Разговорът ни не е формален. Емоционалното състояние при тези хора е загадка. Девойката ме гледа въпросително. “Колкото по-ясно  благодарите на родителите си за това, че са ви създали и отгледали, толкова по-лесно поемате своя път, ставате независима от тях. А това помага да сте автономна в живота и добър родител.” Такако се замисля, на перона сме последни, извръщам се да снимам задрямалата възрастна госпожа в чакалнята на гарата.

Japon - copie 2

Хотелът ми с чаровна криволичеща рекичка, се оказва до самата гара.

Japon-3

“Имам кола в паркинг съвсем наблизо. Мога ли да ви бъда полезна през следобеда?” В тридневния си отпуск Такако е гостувала на свой приятел в Осака. Утре рано сутрин ще се върне на работното си място в банката. Работи 12-15 часа на ден, събота включително. През другия месец отново ще получи три дни отпуск…

Matsue

Приятно изненадан от предложението изявявам желание да видя замъка в града. Колебая се също дали да не взема автобус до малкото пристанище на петдесет километра от Матсуе или пък на подобно разстояние да посетя друго градче с интересен манастир…?

Japan - copie 2

“Ако искате да видим замъка заедно. Наоколо има голям парк и река.” – предлага Такако. “Бих ви поканил на чай в някоя позната вам традиционна чайна.” – добавям от своя страна. Господи колко е приятно красива японка със загадъчна усмивка да се грижи за вас !

Japon-2

Замъкът с  красива градина не са достатъчни, за да утолим всеки от нас жаждата  да разбере повече за културата на другия.

„Стаята за чай – Суки-ия – отговаря на смисъла на първоначалната си идеограма: „Жилище за Фантазия“, което с времето допълва значението си с „Жилище за Празнота“ или „Жилище за Асиметрия“, място, където се осъществява поетичен порив. В несъвършенството на заобикалящия ни свят на такова място въображението ще изрази своята безграничност.“ – ми прошушва Такако. Питам се дали повече от всякога  всички навсякъде имаме нужда от подобна „Стая за чай“?!

Takako-9

По време на разходката продължавам да споделям контрастите  на толкова впечатляващата Япония. Някои са съвсем позитивни, но има неща, които предполагам задушават или по-скоро блокират по-свободните духом. За нас чужденците, идващи отвън, не е трудно да забележим добре разграничените, често крайни полюси в много от нещата. Сякаш в страната няма среден път или пък вероятно  Шинто и Зен бундизма компенсират всичко? „Тао, наследен от Китай, ни доставя идеала към естетиката, докъто Зен го прилага на практика.“ – споделя накратко Такако. После добавя:  „Истина не може да се достигне, освен чрез опит за разбиране на противоположностите.“

Japon-6 - copie

Възторжен съм от финеса и равновесието в блестящо подредената, изрядно пазена природа. „Красотата е отговор за търсената истина.“- споделя Такако.

Чистотата, обществения ред, респекта към околната среда, принадлежност на всички, както подчертаната грижа и отдаденост към обществото, правят от Япония различна планета. И въпреки всички  постижения те нямат вид да са достатъчно условие за щастие?! Човек може ли да скрие, щастието си, възможно ли е да го задържа без да го излъчва?! … “Така сме възпитани, то е отвътре.” – отговаря кратко Такако. Ех това “отвътре” – “отвън”! Тази тема вероятно вълнува всеки чувствителен човек навсякъде по света!

Japon-2 - copie

Всключително и Такако. Виждам я как търси себе си, искрено живее настоящето и без много умуване се радва на това, което й предлага момента. След чая Такако спонтанно решава да ми покаже родния си град. Нали си бях наумил да го посетя с автобус! “Тогава няма да ми откажете да вечеряме суши в някой традиционен ресторант по ваш избор.” – поисках да се реванширам.

Takako-2

В колата говорим отново за Япония, за Китай, за любовта, за чистотата, красотата, за напрегнатия свят, за азбуки и култури… “Колко на брой са буквите в модерната ви азбука? А в коя епоха са създадени съвременните канджи? (кан – Китай, джи – буква ; канджите са въведени в Япония през IV век, днес има 1945 официални канджи от близо 3000 възможни.) Четете ли стари китайски идеограми? – бях впечатлен от стоте хиляди гроба с хилядолетни надписи, в митичната гора при Mt. Koya …?!” Такако шофира и брои на пръсти. Стига до трийсет, обърква се, после през смях започва отново. В страната никой не шофира бързо и напрегнато, продължаваме да броим буквите.

Japan

Манастирът е огромен и безлюден. Градчето симпатично. Този следобед в Япония за мен се нарича Такако.

Isumo

Та целия живот не е ли сън, воал, зад който се крие неизвестна  действителност! Красотата на градините, които пресичаме ме изпълва с хубави усещания в унисон с излъчването на Такако. Настоящето е място на относителните неща и е форма на движение на Безкрайното.

Japon

Есенните дни са все още дълги. В Матсуе се прибираме по здрач. Такако ме води в симпатичен традиционен ресторант. Вечеряме пресни суши и сушими, по вкус и начин на сервиране, съвсем различни от тези в Европа.

Japon - copie 3

Редът и атмосферата ви задължават да изострите усещанията си. В Япония хората са отдадени на това, което правят. Лишенията са компенсирани със задоволство от постигнато качество. Сякаш всички участват в състезание за обмен на качества. Погледът им е обърнат навън в служба на обществото или навътре в бетонирана затвореност….

Takako-7

Но ето, всяка хубава приказка, както и всяка мечта имат  край. Такако ме изпраща с поклон, по протокол по-дълбок от моя. Не се въздържам, целувам я по бузката – по френски или вероятно по български, не знам. Тя се изчервява, после се покланя отново.

Japon - copie 4

На следващия ден получавам мейл: “Следобедът с вас запълни нещо търсено и обогати нещо незавършено в мен, за което съм ви благодарна”.

Отговарям: “Този следобед за мен беше от най-красивите във вашата страна, за което ви благодаря.”

Japon - copie 5

След три седмици идва втори мейл: “Иван, благодаря за хубавите думи. Простете за забавения отговор. Къде се намирате сега? В Матсуе вали сняг! Имам да ви съобща нещо. Напролет ще се омъжа за приятеля си от Осака. Ще започна нов живот с думите за родителите, които ми подарихте. Един ден ще дойда в Париж. Добре сте дошъл в Япония. Вярвам във вашето здраве и щастие. Животът ви да бъде съпроводен със светлина! Такако”.

Japon-2 - copie 2

 

“Хубавите думи” са подарък. Всичко поднесено сърдечно в живота е подарък. Сред контрастите в Япония тези неща се открояват още по-ясно.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*