Япония не ме напуска и към предишните блогове искам да добавя няколко впечатления.

Девойките в някои квартали на Токио за европейските ни очи са екстравагантни, но японците не им обръщат особено внимание. Госпожиците най-вече си доставят удоволствие да бъдат различни.

В Япония се правят събрания за подготовка на събрания и за случая се сервира закуска.

Метрото или влаковете са чудесно място за събиране на сили, все едно в коя възраст и обществено положение. Няма кой да ви открадне нещо или да ви стресне. Топъл, почти нежен глас, припомня за идващата спирка.

Когато изтървете нещо, при нас се чува възклицание: “мерд”, “шит”, “да му…” и така нататък. Японците казват под сурдинка “жалко” – (zanen) или дискретно възклицават ала-ала!

Напролет и наесен идва голямата грижа непрекъснато да се почистват падащите цветове или листа.

Движението в страната е от ляво. Това включва тротоари, пътеки в летища, връзки в метрото, ескалатори…

Чантата си, все едно какъв калибър, не слагате никога на земята. Ако няма свободно място, просто не я оставяте. Кошниците в супермаркетите също не докосват земята. Плащате продуктите си, касиерката ги прехвърля от една кощница в друга, след което спокойно, на специална за това маса, ги подреждате  в чантата си. За някои възрастни хора е по-удобно да пазаруват с велосипед.

Човек не се храни, нито пуши на улицата. Още по-малко в метро или в автобуси. Топката сладолед се консумира до бутката за сладолед. Мотивът за всичко най-вече е респектът към обществото.

В Япония децата се наказват с изгонване от вкъщи. Щом станат послушни могат да се върнат обратно. Бебетата не ползват биберон и рядко ги чувате да плачат или да крещат. Никой не бие дете. В момент на силен яд евентуално го шляпвате леко по опъкото на ръката. Нос не се чисти на публично място. При настинка, с риск за задушаване, деца и възрастни подсмърчат. Така и не разбрах кога и къде хремавите облекчават дихателните си пътища. Аргументът, че звукът от подсмърчането е по-неприятен от самото изчистване на носа, очевидно не е достатъчен.

Във японските влакове седалките, както в самолетите, са обърнати в посока на движението. На терминала почистват купето и обръщат седалките в обратната посока. Първият бърз влак са нарекли Кодама – Ехо, следващият, по-бърз модел, се казва Хикари – Светлина. Сега влаковете са още по-бързи и се наричат Нозоми – Надежда. Следващото наименование се очаква да бъде “Светкавица” и влакът вероятно ще пристига едновременно със заминаването…

В страната не се чува да звъни телефон или някой да говори високо. Въпрос на дискретност и респект към околните.

В Европа заключваме вратите си в посока на часовниковата стрелка. В Япония това става в обратната посока.

Визитна картичка, сметка в магазин, карта виза или сервиране на храна… се подават винаги с две ръце.

Камбаните в Япония са извън храмовете и ги бият откъм външната им страна.

Електрическите кабели в София често са извън сградите и в невероятно безредие. В Япония те са навсякъде отвън и в съвършен ред. Не видях работник без ръкавици, сякаш работят в операционен блок…

В Япония отивате на театър в единадесет сутрин до пет следобед и оставяте обувките си на гардероб.

В кината, когато отивате до тоалетна, може да оставите портмонето си на стола, за да ви запази мястото.

Според Сартр разликата между работниците и буржоазията е, че едните мият ръцете си преди да отиват в тоалетна, а другите след това. Японците мият ръце и преди, и след това.

Накрая от това, което се сещам е, че пералните машини в Япония перат със студена вода. Не разбрах защо.