В живота виждаме цветно, докато черно-бялата фотография  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата, излиза от формалното представяне на света. Концентрираме се зад привидното в есенцията на видяното.

Цветната фотография ласкае очите и изисква опита на колорист с развито чувство за мярка и хармония в цветовете.   Например Соул Лейдър е също художник, както и Ернст Хаас. Картие Бресон е рисувал като млад после към края на живота си спира да снима, за да рисува отново.  В рисуването не е бил колорист и е снимал е само черно-бяло.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват фотографията. Големите художници го показват в живопистта.

Цветовете предразполагат и разсейват, докъто контрастът между черно и бяло със стотиците сиви тонове, концентрира погледа върху сюжета във фотографията. Цветовете съблазняват, докъто в черно-бялото изображение няма компромис.

Фотографията е превод, а не копие на реалност и черно-бялото снимане прави разказа по-автентичен. Авторът е длъжен да даде всичко от себе си. На публиката, ако иска, остава да възпроизведе цветовете с въображение.

В черно-бялата фотография има всичко, освен цветове. Те са събрани в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър и свирена от един солист. Изискванията са големи, равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат. Подобно на поезията, която единствена изразява неизразимото. Без да показва реалност в живота, черно-бялата фотография представлява реалността на написаното. Прилича на бяла страница в сиви тонове и черни букви с почерка на автора. Както казва Маларме, “да се рисува не формата, а ефекта, който произвежда.” Ефектът на поезията, изразен фотографски, това е черно бялата фотография.

Както и в черно-бялата, така и в цветната фотография без претенции търся да се провокирам, за да разбера по-добре света и себе си. Парадоксално, колкото по-добре виждам и снимам черно-бяло, толкова повече ме тегли да рискувам с цветовете. Но обратното също е вярно и тогава бързам да се върна към предизвикателството на чернобялата фотография. Въпрос на вкус противоречивост в характера.

Бернар Декам казва: “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.” На което Куделка би добавил „снимам, за да не говоря“.