„Добрата фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип.

Границата между видимо-невидимо прилича на снежинките или на сапунените мехурчета, които едва докоснати изчезват, както всеки преживян момент.

                                               / Парк Монсо, Париж /

Да се снима невидимото, все едно е да опитваме да докоснем вечността. В помощ идва въображението и вътрешния усет, а фотографите стават безвременни – привилегия на големите фотографи.