Важно ли е наистина  „да заковем момента”, да спрем времето, да бягаме от абсурдите на ежедневието. А как стои въпроса с безвремието, асимптота към неизмеримата вечност,  реална, конкретна и обединяваща всичко. Безвремие и настоящ момент са свързани. В това е парадокса на живота. Тогава „да заковем момента“ не означава ли, че същевременно сме извън него. Самия момент не се спира или „заковава“. Без усет за безвремие възможно ли е да ловим момент?! Фотографията е само претекст.

                                               / Парк Монсо, Париж /

„Добрата фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип