Тцунами

Злото в света се проявява в няколко форми, които все повече се смесват в живота и в начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, тоталитаризъм.., може да бъде икономическо, финансово, както и индустриално, технологично или пък природно. За драмата в Япония не може да се говори без да имаме предвид преживяната трагедия през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки. Тя е от чисто морален характер в смисъл на желано зло. Болката от преживяното надминава обхвата на човешката психика, японците назовават преживяния удар Тцунами, природно бедствие. Оказва се, че когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи морална стойност и неизбежно се приема за природно бедствие. Типичен пример е избиването на евреите през Втората световна война. Думата Холокост, описваща явлението в смисъл на жертвен ритуал е заменена с Шоа, природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима и причината добива смисъл на природно бедствие.

Сегашната трагедия в Япония е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното минало. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър”, в каквато се превръща ударената от вълната атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението е предвиждано, но не и силата на десетметровата вълна петнадесет минути по-късно, прекъснала заработилите охладителни системи на централата. “Тигърът” подава глава, част от него започва да излиза на свобода… Погледнато психологически за японците това е повторение на изживяния ужас от края на Втората световна война. Светът извън Япония, трудно може да си представи неизразимата болка, изпитвана от японеца.

Голямата култура предполага дистанция, респект спрямо себе си и околните. Човек тежи на мястото си с необходимото съзнание за себе си, за настоящия момент, заедно с възможността за промяна и еволюция. Като свидетели на събитията в Япония можем да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация.

П.С. Ако търсим отговорност за катастрофите в света, възможностите не са много: объръщаме се към Природата (или към дядо Господ, ако го има) или пък приемаме Човека за отговорен. Вероятно най-удачно би било да съчетаем връзката Природа-Човек, в която с нов поглед да създадем хармония между себе си и околния свят. За съжаление третият вариант остава само като предизикателство, вероятна възможност да просъществуваме.

Лайбниц първи в Европа смее открито да развие тезата за свят, в който злото като сянка на доброто е необходимо условие за развитие на хората. След разрушителното за Лисабон земетресение през 18-ти век Русо и Волтер коментират въпроса за отговорността на Човека, взет като основен фактор в природата. Наред с фантастичните си успехи в технологично отношение, в случая “по-силни от природата”, японците строят свръх модерна атомна централна на добре изчислено за охлаждане, но все пак природоуязвимо място.

Без да изпадаме във фатализъм, може спокойно да се каже, че човек все още и вероятно задълго е обречен да бъде жертва. Сто процентовото предвиждане на природните изненади е невъзможно. А ако приемем тезата, че всяко зло не е случайно и ни подобрява, “прави ни по-силни” (Ницше) и му дава основание да съществува, и в двата случая сме уязвими. Все пак непредвидуемостта, дори на собственото ни развитие, дава оптимистичен вариант за надраснал егоизма си човек в хармония с биосферата, от която е част.

Засега без особени илюзии, осъдени един ден да изчезнем заедно с планетата Земя (преобразувани в ??), можем да се запитаме кой е по-силния фактор за еволюция, болката или радостта? Ако приемем болката като неминуема, остава да търсим някакво равновесие между двете, подобно на светлината и сянката във фотографията, все пак блогът е за фотография.

От все сърце желаем успех на японците, кураж на българите, както и на цялото човечестово.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*