Среща

Най-хубавите срещи са случайни, без задължителна причина. Заслуга, ако има такава, е в будния поглед, в правилната оценка на момента и в благодарността, която изпитвате за случилото се.

01 Среща-20

С приятеля ми и водач Кунчок импровизираме в този стил – завиваме наляво вместо надясно и нещо се случва. Води ни надеждата за ненадейна номадска среща, за хубава гледка или в най-добрия случай с идеалистичната мисъл за някое забравено от китайците селце с автентични кам-па, жителите на бившата Тибетска провинция Кам.

02 Среща-19

Прашен път суче към зъбчати върхове на четири-пет хиляди метра. От юртите до пътя ни казват, че високо в долината има манастир. До манастира е сгушено китно, забележително чисто и не съвсем покитайчено селце.

03 Среща-18

На пейка до гомпата са приседнали местните Кам-па.

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (описан в блога Разбойниците-Благородници) имаме еднакви визии, той от преживявания, а аз по убеждение. Отпускаме души в автентична, все по-рядко срещана, проплъзнала се някак във времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Спомням си преди два дни в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, големия котраст между новия и стария свят. Видяхме краят на убития вече невъзвратим стар манастирски свят. Срещнахме модерни китайки, слезли от скъпи коли, дошли високо на чист въздух далеч от задуха на замърсените метрополии, обхванати от себе си да си правят селфита,  без представа, а още по-малко грижа за обкръжаващия ги свят.

06 Kam, Buddhism1

Входът на манастира Гаргу е задръстен от местни кам-па, което не попречи с Кунчок да се промъкнем без чувството да бъдем чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Снимам естествената, хармонична атмосфера, в която звука прави магии. Светлината е най-добрата за деня и разкъсан между  света отвътре и отвън срещам топъл, чист, искрен поглед. В очите липсваше страха на повечето  монаси, наплашени от китайците. Девойката от селото в някакво безвремие нямаше общо с мадамите със селфитата (Жалко за красивите китайки! А когато са красиви, те са много красиви! Обратното е също вярно…).

07 Kam, Buddhism

Чувам думи на английски: « What you do here?. » Та кой говори английски по тези места ! В ръцете си девойката държи тетрадка, нещо като личен речник, който трескаво прелиства, за да ми каже нещо. С  леко гърлен чувствен глас тя добавя “I learn english very little ». Смутено запитвам къде мога да изпия чаша чай, сякаш имаше избор за чай.  Тя заприлиства  тетрадката и отговаря просто: “At home “ . Девойката се казва Кунчоундза.

07 Kam, Buddhism1

По пътя настигаме група забързани монахини. Тоалетът им се оказва с забележително красива гледка.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми казва спокойно Кунчоундза. Да, те грациозно приклякват, снимам бързо, притеснен от погледа на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

Майката на Кунчоундза с подобна топла усмивка ни пресреща пред входа на дома им.

10 Среща-2 - copie

Ако сте прочели написаното в предишните блогове за Китай, сега разбирате света, към който се бях опътил.  Такива хора преди инвазията на Китайците е срещала в Тибет Александра Дейвид Нийл.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием чай, леко посолен с бучка вкусно масло от як. Общият ни език минава през очите. Излъчването и усмивките са по-съдържателни от думи.

12 Kam, Buddhism

Изминава час, Кунчок ме очаква и вероятно се притеснява! Канят ме да остана, да гостувам в дома им. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, ще има място и за двама! Тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На врата ме изпращат отново без думи, усмивките са достатъчни – дали ще се видим отново? Усещането е силно.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок ни се радва, но имаме да гоним дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата близо до колата. С прости думи, излязли от сърцето, казвам, че двамата се знаем от вечни времена, опитвам да обясня как хората се движат на пакети от епоха на епоха, срещат се всеки път отново. В този момент така го чуствам, говоря на английски, тя лови думи, разбира неизказаното. Истинските връзки не се губят като  енергии, свързани помежду си извън пространство и време. Девойката стои неподвижно. Лови от  излъченото ми, не от думите. Жените, когато искат, знаят. Чуството заменя мисълта. Записвам й внимателно телефона – в Китай няма живо същество без телефон – ще я потърся. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина. “Това са рози от България”. “Bulgariiia“, повтаря Кунчоундза усмихната с поглед,  който познавам, който продължава да има във всички времена.

16 Среща

Наскоро в Париж сънувах майката на Кунчоундза. Сънувах я в черно-бяло.

За любителите на фотография в сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 има цветни и черно-бели фотографии от Кам. Необходим е компютър, сайтът е с флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*