Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е разположен в  оазис, от най-значимите по пътя на коприната или по-точно разположен на най-централно място за керваните от миналото. Пътища на коприна има повече от пръстите на ръцете ни. Градът се намира в близост – от една страна до Афганистан, от друга до Киргистан, от трета до Пакистан, а малко по-далеч на юг до Индия, като в същия момент вие сте в Китай, в покрайнините на провинцията Ксингианг. На това място  се събират великаните Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая, нещо като център на всички азиатски истории и култури от миналото.


 

Тръгнал да търся базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик в китайския Каракорум, реших да направя едно отклонение и с  много трудно добито разрешение си дадох възможност да разбера какво е останало от това интересно кръстовище на култури. Отговорът е: много малко!

Китайците отдавна са сложили желязна ръка на тази стратегическа гранична област с безброй пропускателните филтри и въоръжени военни щъкащи навсякъде.

 

Ясно е, че тук единствения възможен език са жестовете:

С огромни усилия в периода 1959-79 китайците са успяли да овладеят тези важни писти, кръстосващи областта. Най-живописен и интересен от всички е пътя от 1300км между Гилгит в Пакистан и Кашгар в Китай,  сега наречен Пакистани хайуей. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, казват е отнело живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Гробът и развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където са се спирали керваните от Персия – крайна точка, където са се срещали търговците, за да обменят стоката си. Марко Поло разправя как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, в която персите вечер са оставяли стоката си до каменната кула, а на сутринта там намирали количество коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, те го взимали, ако не прибирали обратно това, с което са дошли. През следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Гробовете, които виждате са на суфи с останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Макар нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори да се  намираме на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и можехме  да си разменим усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който заедно пихме чай и като гостенин в града не ме остави да платя. Вярно е, че не срещнах друг чужденец – поне за двата дни, които бях в Ташкурган. За повече от два дни престой в този град се налагаше по-специално разрешително. Изпитах едва ли не ярост от това да не ми позволят да разгледам околностите – на място, богато на история и най-вече автентично, непокварено от запълващи времето си туристи. Богатите, лъскави китайци, стигнали безпроблемно до тук, си правеха селфита със старините за фон, без да имат понятие от суфи и история…

 

Величието тук се е загубило далеч в историята. Стратегически то е запазило важността си, а дали е бедно или дори мизерно, зависи от гледната точка, защото ориенталския манталитет на уигурите им позволява да се веселят и да влагат табиет в живота. Запазили са физиономията си и не се смесват с китайците. (да не кажа похитителите си)

 

Девойките не са воалирани, те просто се криеха на завет от силния, студен вятър ( височината тук е близка до тази на връх Мусала )

Вакхан Коридор не беше далеч от тук. Това е мястото, през което е минал Марко Поло, напускайки Китай на път за Самарканд и Бохара. Преди две години имах виза и билет за самолет за там, но Аллах не пожела да ме остави да снимам бедните вакхи в тази интересна долина между Афганистан, Пакистан и Китай. Избягвайки инцидент на един сфетофар, прелетях над велосипеда  си и успях да си счупя двете китки и лакти. Вакхите със светли очи и благ характер, чаровни и далеч от екстремистите мюсюлмани оставих за друг път при случай – това момиченце от фотографията е киргиз и вероятно вакх.

Ето и една черно бяла фотография с чудесн спомен от това за съжаление измъчено от китайците място от хубавата ни планета.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*