Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е бивш оазис и централно място за керваните от миналото на един от многобройните пътища на коприната. Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг в Китай между Афганистан, Киргистан, Пакистан и на юг близо до Индия. Наоколо все планини-великани – Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая. В миналото тук е било център на азиатски истории и култури.


 

На път съм да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик откъм китайската част на Каракорум, а тук се отклонявам, за да снимам останалото от богатото минало.  В агенцията, която организира тази малка експедиция синът на директора се оказа влюбен в българка от София – светът е малък. Това помогна да получа разрешение за граничните зони с пропуск и да пресека този район, недостъпен за момента.

Китайците са сложили желязна ръка върху тази стратегически важна гранична област, с безброй пропускателни филтри и въоръжени военни групировки.

 

Единствения възможен език по тези места са жестовете:

В периода 1959-79 китайците са присвоили (както Тибет) тази важна област и връзка с Пакистани хайуей. (130окм между Ислямабад и Кашгар в Китай.) Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата, отнема живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб с развалините наоколо показват мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия. Било е крайна точка за търговците за обмяна на стоките. Марко Поло пише как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства, особена срамежливост, поради която персите вечер оставяли стоката си до каменната кула. На сутринта на същото място намирали количеството коприна, което ако отговаряло по стойност на стоката им, го взимали, ако не, прибирали обратно това, с което са дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Виждате гробове на суфи и останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Нарочно занемарени от китайците, те са тачени от местните уигури. Дори на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани и си разменяме усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пих чай, после като гостенин в града не ме остави да платя.  През двата дни в Ташкурган не срещнах чужденци. За по-дълъг престой  беше необходимо допълнително разрешително и за съжаление не можах  да снимам околностите на това съвсем автентично място, както повечето гранични зони непокварено от  туристи. Някои богати, лъскаво облечени китайци без проблеми пътуват до тук, за да си правят селфита със старините наоколо, без понятие от религия и история – за тях това е Големия Китай.

 

Стратегически мястото е запазило важност, но величието му е безвъзвратно загубено назад в историята. Ориенталският манталитет на уигурите (каквито сме и  българите, техни братовчеди) им помага да се веселят, да вложат табиет в ежедневието, успяват да не се смесват с китайците, техни похитители и да си запазят физиономиите. Това днес им коства бедност, насилия и близо един милион в концентрационни лагери в съседния Тибет.

 

Девойките на фотографията не са воалирани, а се пазят от силния, студен вятър ( намираме се на височината на връх Мусала )

Вакхан Коридор, мястото, през което е минал Марко Поло, когато напуснал Китай по пътя за Самарканд и Бохара, не е далеч. Вакхите със светли очи, гостоприемни и благ характер са далеч от екстремистите мюсюлмани .  (Преди две години взех виза и билет за самолет за този област, но Аллах не пожела да снимам бедните вакхи в  долината между Афганистан, Пакистан и Китай. На сфетофар в Париж избегнах инцидент с велосипеда, но си счупих китки и лакти.)

Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх, каквито се намират по пътя в района на Мустаг Ата. На това място под бутуша и тормоза на китайците, живеят прекрасни хора.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*