Смъртта

                                                        / Шенг Ду, Китай /

Смъртта е реална единствено погледната като процес от живота. Разлагане на субстнация и възобновяване на субстнация, устояване на форма и промяна на форма са постоянни процеси в живота. Едно бързо дезентигриране, резултат на необходимостта в живота за промяна, обогатяване на външния израз. В телесната смърт няма прекъсване на живот. Единствено материалите от една форма се разлагат, за да послужат за други форми на живот.

Според Маймонид смъртта е лишаване от форма, връщане към Источника. Светлината от началото на света е вечна. Ние сме тази светлина, защото всичко е Едно. Формата я е скривала, след смъртта тя се разкрива отново. Но кой в нас я вижда? Съществуването в Цялото (Едно) е без субект, казва Авероес. „Върви към себе си“, казват мъдреците, тоест към вечното. Между живота и смъртта няма граници.

Dom1                                                   / Марамюр, Румъния/

Давам няколко цитата от книгата “Божествения живот” на Шри Оробиндо:

….Смъртта е непрекъснато опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.

…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис, използвайки смъртта като продължение на живота.

…Животът, организиран в тяло  …  трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.

… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да му напомни, че още не е намерил себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършенната форма на живота. Преследвано от смъртта в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.

… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с пре-раждане на сила и съзнание във възходящи степени.

… Един единствен кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.

…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за Време…

                                                / Истанбул /

Човек, ако не знае за какво би умрял, не знае защо живее. Най-важното е да си отидем доволни от света и преживяното.

Възможността, както и привилилегията да осъзнаваме значимостта на живота, ни отделят от минералния, растителния и животинския светове, които също участват в кръговрата на Природата.

Изкуството и религията са помагали да стопим границите на времето. Днес излизаме от тези помощни средства, за да се превърнем в хора с “божественото”, което носим в себе си. Това предлага двайсет и първия век, които вече живеем с родилни болки…

                                                / Косово /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*