/ Шенг Ду, Китай /

Смъртта е реална единствено като процес в живота. „О Боже, мога ли да бъда жив, когато умирам?“ възкликва Виникот.

Според Маймонид смъртта е лишаване от форма и връщане към Источника. Светлината, още от началото на света, е вечна. Всичко е едно, ние сме част от тази светлина. Формата може да се вземе като крила на светлината. След смъртта тя се разкрива отново. Но когато я вижда, кой в нас я вижда? Според Авероес съществуването в Цялото (Едно) става без субект . „Върви към себе си“, казват мъдреците, към вечното. Между живота и смъртта няма граници, те са заедно, едно в друго.

                                                   / Марамюр, Румъния/

Ето няколко цитата от книгата “Божествения живот” на Шри Оробиндо:

….Смъртта е непрекъснато опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.

…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис и използва смъртта като продължение на живота.

…Животът, организиран в тяло …  трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.

… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да ни напомни, че още не сме намерили себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършената форма на живота. Следвано от смъртта, в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.

… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с пре-раждане на сила и съзнание във възходящи степени.

… Един единствен кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.

…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за Време…

                                                                   / гробище в Истанбул /

Да знаем за какво бихме дали живота си, да си отидем с благодарност и доволни от преживяното, какво по-хубаво! Такава възможност и привилилегия ни отделя от минералния, растителния и животинския светове, които по същия начин участват в кръговрата на Природата.

                                                                        / Косово /

„Двадесет и първия век ще бъде духовен или няма да го има“ – казва френския министър на културата Малро. Отварят ни се преспектива да станем хора или да се самоунищожим, смъртта да се превърне във враг, свързан с насилия и войни, или да стане приятелка, свързана с живота по различен начин.