Смъртта
2012
Смъртта е реална само като процес в живота. „О Боже, мога ли да бъда жив, когато умра?“ възкликва Виникот.
Според Маймонид смъртта е лишаване от форма и връщане към Источника. За квантовата физика материя и енергия са едно и също нещо, променящо своето състояние и форма, част от която сме ние.
Животът и смъртта са вписани в едно в друго.
Ето няколко цитата от книгата “Божествения живот” на Шри Оробиндо:
….Смъртта е непрекъснато опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.
…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис и ползва смъртта като продължение на живота.
…Животът, организиран в тяло … трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.
… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да ни напомни, че все още не сме намерили себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършената форма на живота. Следвано от смъртта, в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.
… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с пре-раждане на сила и съзнание във възходящи степени.
… Един кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.
…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за време.
Да знаем за какво даваме живота си, да бъдем доволни от преживяното да го напуснем с благодарност, може да се нарече успял живот. Тази възможност и привилегия ни отделя от минералния, растителния и животинския свят, които също участват в кръговрата на Природата.
„Двадесет и първия век ще бъде духовен или няма да го има“ – е казал френския министър на културата Малро. Отваря ни се перспектива да станем хора или да се самоунищожим, смъртта да превърнем във враг или да ни стане приятелка в живота.
Коментар