Птици
февр. 01
2014
2014
Птиците летейки очертават пътя си на момента: пътека няма за тези, които имат криле. Летейки те отговарят на предназначението си. Езикът на птиците се базира на асонанс – фонетичен, без тежестта на граматични правила. Никога неутрални, птиците носят знаци за този, който ги разпознава.
Хора, намерили своето призвание, олекват без да страдат от гравитацията на колебания или категорични мисли. Според величината на духа си те летят, водени, подобно на птиците от вътрешния си усет.
“Човекът-птица” е бил и продължава да бъде човешка мечта.
Коментар