/ Le Touquets-Paris-Plage /

Птиците очертават пътя си на момента и без пътека. Те отговарят на предназначението си.  Езикът им се базира на фонетичен асонанс, без тежест на граматични правила. Те дават знаци за този, който ги разпознава.

Хора, които са намерили призванието си, не страдат от гравитацията на колебания или категорични мисли. Те летят, подобно на птици, водени от вътрешния си усет.

                                      / Tasman Sea /

“Човекът-птица” е бил и продължава да бъде човешка мечта.

Птиците знаят ли, че са щастливи или този термин е израз на двойствената натура на човешките понятия…и състояния…? – тема за друго есе.