Българска хроника, септември–ноември 2016

01-arigato-japan-izlijba

След преживяните одисеи с калта в Поморие (от предишния блог) последва фотографска изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец в София. С това заглавие отправям благодарност към Япония, страна, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”. Япония е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай, а по-късно е приела, пресяла и задържала същото от цял свят, за да му даде японска физиономия, без да промени основното в себе си. Това е съпроводено с шокиращи, успешно овладяни противоречия. В минали блогове подробно написах за етика и толерантност в отношенията на хората, където вместо “обичам те” се казва “има обич” и вместо “липсваш ми” – “има тъга”… Японците често отговарят с “може би” и глаголът съм, както в еврид, няма сегашно време – нещата в живота са винаги на път да стават, човек е на път да се изгради – и се изгражда!… Изкуството им не е симетрично, нито “съвършенно”, оставят го да бъде безгранично…

02-ivan-arigato-japan

Японският посланник ме стопли с думите, че при откриване на изложбата се е почуствал в страната си.

03-arigato-japan-ambassador

След минералните бани в Поморие сега, когато е студено и вали дъжд, в Панчерево е цяло удоволствие да се плува в открития минерален басеин и не по-лошо да се влезе в подновената минерална баня.

04le-bain-pancerevo

А през следващите дни:

05-pirin

посетих дълбоко скътания в сърцето ми прекрасен Пирин.

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

На това място изгубих близък приятел, с него тук намирахме най-красивото сред българските планини, тук бих оставил костите си и аз. Двата свята на живота и смъртта са свързани – когато питаме някого за какво би умрял, все едно го питаме за какво живее. Когато назоваваме къде бихме оставили костите си, означава, че по-значимо, в случая красиво място, би било трудно да се намери.

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Както е ставало почти винаги пиринските авантюри завършват с минерална баня в Добринище.

12-bain-dobrinishte-2

Тези най-обикновени хора си хортуват сладко. С фотоапаратче, завито в чаршаф вместо пишкир, за няколко минути се присланчвам до тях. Слушам с удоволствие какво се е случило с кравата…, а те обзети в желание да споделят, не ми обръщат внимание. Говорят, както са го правели винаги от десетки години. Като деца са помагали на бащите си да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват, че някой от “добродетелите” на града ще поиска да я “купи” от кметството, за да направи търговия с модерно Спа…

13-bain-dobrinishte

Като малък и аз помня как слизахме от планината със ски до банята. Премръзнали ги забучвахме в снега, за да се потопим в блаженството на кристалната минерална вода. Правехме го с песничка и глътка ракийка за изпроводяк… Сега и така беше също чудесно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*