Септември–ноември в България 2016

01-arigato-japan-izlijba

С фотографската си изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец в София отправям благодарност към госториемната Япония, страна, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”. Тази страна е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай, по-късно е приела, пресяла и задържала същото от Западния свят, за да му даде японска физиономия и всичко това без да промени основното в себе си. Това разбира се е съпроводено с шокиращи, но успешно овладяни противоречия. В минали блогове подробно написах за етика и толерантност в отношенията между хората, където вместо “обичам те” казват “има обич” и вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На зададени въпроси японците често отговарят с “може би” и глаголът съм няма сегашно време – нещата в живота са винаги на път да стават, човек е винаги на път да се изгради – и японците не спират да се изграждат!… Изкуството им не е симетрично, нито “съвършенно”, оставят го да бъде безгранично…

02-ivan-arigato-japan

Японският посланник ме стопли с думите, че при откриване на изложбата се е почуствал в страната си.

03-arigato-japan-ambassador

След изложбата в София е студено и вали дъжд – в Панчерево се оказа цяло удоволствие да се плува в открития минерален басеин и е не по-лошо да се влезе в подновената минерална баня – на фотографията.

04le-bain-pancerevo

А през следващите дни:

05-pirin

посетих скътания в сърцето ми прекрасен Пирин.

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

На това място изгубих близък приятел. За нас тук беше най-красивия кът сред българските планини, където можех да си остана и аз. Сетовете на живота и смъртта са странни и взаимносвързани – когато питате някого за какво би умрял, все едно го питате за какво живее. В случая става дума за красотата. По-красиво място, за който обича Природа, в случая би било трудно да се намери.

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Както е ставало почти винаги пиринските авантюри завършват с минерална баня в Добринище.

12-bain-dobrinishte-2

Тези най-обикновени хора си хортуват сладко. С фотоапаратче, завито в чаршаф вместо пишкир, за няколко минути се присланчвам до тях. Слушам с удоволствие какво се е случило с кравата…, а те обзети в емоцията да споделят, не ми обръщат внимание. Говорят така, както са го правели винаги отпреди десетки години. Оказа се, че като деца са помагали на бащите си да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват, че някой от “добродетелите” на града ще поиска да я “купи” от кметството, за да си направи търговия с модерно Спа…

13-bain-dobrinishte

Като малък помня как със ските слизахме от планината чак до банята. Премръзнали, забучвахме ги в снега, за да се топнем блаженно в кристалната минерална вода. Правехме го с глътка ракийка и песничка… Сега пак беше също чудесно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*