Петокнижие

петокнижие-1В Мавританска Сахара, бедуини и животни се сливат с пустинята, потънала в безвремието на Всемира. Неизмеримата празнота се превръща в условие за пълноценно преживяване… Удавени в тишината, в нищото, подобно на белия цвят, съдържащ всички останали или в мракът, скрил светлината в себе си…, усещаме есенцията на живота, загърнала смъртта в пазвата си… Всичко това е естествено, без дрогове, без транс, пози и медитации. Просто в движение. И спокойствие.

Евреите излизат от робството си в Египет, пресичат пустинята Синай. Минават години, позналите робството измират. Раждат се техни деца, които се лутат, някои дори забравят целта на пътуването, готови са да изградят живота по нов начин. Урокът е за всички времена и за всички нации. Библейските притчи остават валидни и за новоизграждащия се свят днес:

                             / Синай /

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон, повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефемерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори пътуването е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което имаме да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

петокнижие-2Все пак да не бъркаме търсене на идентичност с възможност за притежаване. Днес сме разкъсани от двата полюса – на хиперконсумация и на бунт за идентичност. „Имам“ не означава „съм“, освен, когато съвсем обездушени се оприличаваме с имуществото си. А когато смесим притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да Съм“ звучи човек, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докъто „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

Biblia-1В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свободата. След това идва ред кой как да намери себе си, как да се развива и споделя, за да може рода човешки да осъществи ролята си. Това ненадминато човешко произведение, за евреите, на които дължим монотеизма, е единственото потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано, най-много и най-погрешно превеждано, от петокнижието са произлезли безброй недоразумения. Повечето житейски закони за съжаление все още са неясни за голяма част от човечеството. Казват, че да четеш петокнижието в превод е все едно да целуваш любимата си през носна кърпичка. Светът напоследък става все по-отворен, прокрадват се преводи с компетентни обяснения, разбиващи догматичния начина на мислене. Но пътят за събиране и разбиране на трите монотеизма, съпроводен с осмисляне на първоизточника, без търсене на изгоди, без деформации и манипулации, съвсем не е къс. Просветване има.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*