Перу

Казва се, че според погледа, с който гледаме, светът е прекрасен и ужасен. Но може да се каже, чи и самите ние го прави да бъде такъв.

ПеруЩе опитам в този аспект да сравня Южна Америка с Индия. В пропитата с духовност Индия,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми. Индийците приемат беднотията по различен начин, за разлика от населенията в Южна Америка, където тя изглежда грозна и плашеща. Контрастът между бедни и богати е изпълнен с умраза.

Перу, ЧенчероАко излезем от очарованието на пейзажите и богатата история на индианците и откъснем очи от колоритните им наметала и шапки, не може да не се запитаме от къде идва неприкритата болка в очите на голяма част от населението.

След първото си голямо пътуване в Индия посетих Санто Доминго. Бях отседнал при богат приятел, след което тръгнах из страната, за да потърся обмен с хора от народа. Впечатли ме страха и омразата, която понякога се четеше в погледите им. Домениканска земя, пропитата с история  блика от енергия, но животът на хората изглеждаше лишен от нещо основно.

Перу, остров Амантани Отговор намерих следващата година в Перу, където заминах да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско и Мачу Пикчу. В тази страна се пътува лесно, с местните се прави лесен контакт, създават се приятелски връзки. Красотите на Перуанската природа се допълнва от остатъците от културата на Инките. За известно време дори забравих проблемите, за които се бях размислил в предишното пътуване.

ПеруНо спирам до малко селце, където от пътя  се вижда голям празник. Хората са излезли на голяма поляна, на дълги маси небрежно са разхвърляни храни и бутилки бира. А тя се лее на воля, явно добавят и нещо по-хард, защото всички са здраво дръпнали. Оркестърът поддържа един и същ ритъм, но това, което привлича вниманието ми е петел, висящ с главата надолу, вързан за краката на въже между два пръта. Зад ограда наблизо нервно потропват с копита коне. Колата с шофора ми сме оставили на шосета и сме се приближили, но никой не ни обръща внимание, нито на нещастния провиснал жив петел. Снимам, колкото да маркирам мястото и поемам към колата със съжаление за загубеното време, но ме застигат няколко дечица. Обграждат ме и искат да разберат от къде идвам. Аз пък ги питам защо петелът е вързан така?. Обясняват ми, че който го достигне и минавайки с коня си между прътовете, ще стане герой на празника. Питам ги мога ли да опитам и се връщам обратно. Колко му е, още повече, че обхванати от по-сериозни занимания, местните нямат вид да ги е грижа за животинчето в  позага ширшасана от йогийските ми познания.

ПеруПодавам фотоапарата си на шофьора и с помощта на две по-здрави момчета яхвам първия по ръка жребец. От фотографиата се вижда, че шофьорът ми има око за снимане.

Малко след това с петел в ръцете, в особеното положение на герой-чужденец се намирам обграден от пийналите господа на селото. На средно добър испански обяснявам, че без да искам да прекъсна тържеството, децата са ме накарали… Вместо много приказки ми подават бутилка с неизвестно питие. По бира не си падам, а още по-малко по разни местни бъркочи! Свалят ме тържествено от коня, без особена церемония вдигат наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът ми с коня беше добър, но за всичко останало не мога да влеза в необходимата дължина на вълната. Но мърдане няма, хващат ме под ръка и директно към църквата, за да колим петела пред кръста на Христос.  Оркестърът се съдира да свири полувесели, малко меланхолични мелодии. От този момент ставаме кръвно свързани, грешка няма. Обявяват също, че Падриното, освен пари за петела, трябва да остави малко песос и за добрата сполука на селото. Обяснявам, че в нашето село София имаме чудесен кмет, който ще им стане още по-Падрино и така ще укрепим вече осъществената връзка между двата града, за да си помагаме в бъдеще. Изпивам дори една свръх кисела бира и се виждам как говоря, както комсомолския ни секретар преди години в училище. Всички са пияни и не разбират какви глупости им говоря. По време на взаимния ни екстаз, управният ми шофьор, незабелязано е приближил колата до църквата и деликатно ме изтегля от милото тържество…

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. След представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както всички други мили човеколюбци-хриситяни след него. Индианците живеят в някакъв миш-маш от християнството, с което са ги задължили и старите, отдавна прекъснати техни традиции, без да вярват особено много в друго, освен в местното им питие. То ги вади от празнотата, характерна за всички хора без ясна идентичност и вяра. В Индия, страна пропита от духовност и традиция, индийката е женствена и чаровна, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии. Тя е сърдечно усмихната, защото всекидневно полага жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че самата тя е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са като подкожни инжекции, които не могат да изчистят тъгата в очите. Това не пречи добрият човек да бъде добър, а страната, пропита от история и прекрасна, разнообразна природа, да бъде чудесна дестинация.

Перу, Мачу Пичу На фотографията виждате рано сутрин Мачу Пикчу, погледнат като профил на човешка глава. Поздрав на  Инките!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*