Перу

Светът е прекрасен или ужасен, според очите с които го гледаме. Може също да се каже, че самите ние го правим да бъде такъв.

ПеруВ този аспект опитвам да сравня Южна Америка с Индия, където беднотията боде в очите. Но докато в пропитата с духовност Индия,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми и приема беднотията естествено, в Южна Америка тя изглежда грозна и плашеща. Контрастът между бедни и богати е изпълнен с омраза.

Перу, ЧенчероАко изключим очарованието си от пейзажите и богатата история на индианците и откъснем очи от колоритните им наметала и шапки, не може да не се запитаме от къде идва неприкритата болка в очите на по-голямата част от населението.

Малко след първото си пътуване в Индия посетих Санто Доминго. Бях отседнал известно време при богат приятел, всичко беше чудесно, в един вълшебен за живот свят, но ме теглеше да вкуся повече от разнообразната природа на Караибите и да потърся обмен с хората от народа. Много скоро бях впечатлен от страха и омразата, която се четеше в погледа на голяма част от хората. Домениканската земя, пропита с история,  излъчваше силна енергия, но в живот на жителите, липсваше нещо основно.

Перу, остров Амантани Отговор намерих следващата година в Перу, където се упътих да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско и Мачу Пикчу. В страната се пътува безпроблемно, прави се лесен контакт с местните, създават се приятелски връзки. Красотите на перуанската природа и остатъка от културата на инките ме накараха да забравя за известно време проблемите, които ме бяха разтърсили в предишното пътуване.

ПеруВеднъж, кръстосвайки страната, шофьора ми  спря до малко селце, където на голяма поляна до пътя, се развихряше шумен празник. На дълги маси имаше небрежно  разхвърляни храни и бидончета с бира, която се лееше на воля. Имаше явно и нещо по-хард, защото всички бяха здраво дръпнали. Оркестърът поддържаше един и същ ритъм, но това, което най-вече привлече вниманието ми беше шарения петел, вързан за краката с главата надолу на въже, опънато между два пръта. Съвсем наблизо няколко коня нервно потропваха с копита. Оставихме колата на шосето и с шофьора се приближихме да разберем какво става, но никой не ни обърна внимание.  Снимах, колкото да маркирам мястото и тръгнах към колата с известно съжаление за изгубеното време, но се появиха дечица, които ми пресякоха пътя и ме  обградиха без да ме пускат да продължа. Попитаха ме от къде идвам, а аз ги запитах защо петелът е вързан по такъв начин. Обясниха ми, че който с коня си го достигне между прътовете, ще стане герой на празника. Прииска ми се да  опитам децата ми се зарадваха и се върнах обратно. Не беше трудно, обхванати от по-сериозни занимания, местните нямаха вид на угрижени за петела, заел царската йогийска поза (ширшасана).

ПеруПодадох фотоапарата си на шофьора и с помощта на две по-здрави момчета яхнах първия ми под ръка жребец. Шофьорът ми явно имаше око за снимане, уловил момента във фотографията.

Последва следния сценарий:

С петелът в ръце, заемам ролята на герой-чужденец. Пийналите сеньори от селото ме обграждат, а аз на средно добър испански обяснявам, че не искам да прекъсна тържеството им, но децата са ме накарали… Прекъсват ме и ми подават бутилка с неизвестно питие. По бири не си падам, а още по-малко по местните бъркочи! Да, но местните без особена церемония вдигат шумни наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът ми с коня беше добър, но за останалото не успявам да се влюча на необходимата дължина на вълната. Мърдане няма, хващат ме под ръка и се упътваме към църквата на селото, където колим петела пред кръста на Христос. От този момент ставаме кръвно свързани, грешка няма. Оркестърът през цялото време не спира да свири меланхолични мелодии.  Обявяват също, че като Падрино, освен пари за петела, трябва да оставя малко песос и за сполуката на селото. Обяснявам, че в нашето село София имаме чудесен кмет, който може да бъде още по-Падрино от мен и така ще укрепим създадената вече връзка между двата града. Няма как, изпивам една свръх кисела бира, главата ми се завърта още повече и виждам как говоря, както комсомолския ни секретар преди години в училище. Наоколо всички са пияни и разбира се не разбират глупостите, които разправям. По време на екстаза, оправният ми шофьор е успял незабелязано да приближи колата най-близо възможно до църквата и деликатно ми прави знак да изляза. Баньо, баньо, питам за тоалет, напускам милото тържество в църквата и се спасявам.

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. Едва след представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както всички човеколюбци-християни след него. Индианците живеят в смесица от християнството, с което са ги задължавали да живеят испанците и старите им, отдавна прекъснати традиции, без да спират да си помагат с местните домашни питиета. Това ги вади от празнотата, характерна за хората без изяснена вяра и идентичност. В Индия, страна пропита от духовност и традиции, индийката, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии, е женствена и чаровна. Тя всекидневно полага жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че самата тя е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са подкожни инжекции, които не запълват липсата на нещо основно (логоса) в живота на хората, нито да изтрият тъгата в очите. Това не отнема от добрината на добрите сред хората в тази прекрасна страна, пропита с история и разнообразна природа.

 

Перу, Мачу Пичу На фотографията – Мачу Пикчу рано сутрин, обърнат, с профил на човешка глава.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*