Перу

Светът е едновременно ужасен и прекрасен, и всеки го живее според погледа, с който го вижда.

ПеруСлед Индия идва ред на Южна Америка. Сега не търся прилика, както между Израел и Индия, а изпитвам почуда от поразителната разлика. И наистина, в Индия, пропита с духовност навсякъде,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми и беднотията е нещо естествено, докато в Южна Америка беднотията е драматична, грозна и плаши. Контрастът между бедни и богати е подчертан и изпълнен с умраза.

Перу, ЧенчероСлед като излезем от очарованието на пейзажите и богатата история на индианците, ако успеем да откъснем очи от колоритните наметала и шапки на местните жители, не може да не се запитаме “защо и откъде идва неприкритата болка в очите на хората?”. Дали е от далечна носталгия към нещо невъзвратимо, от конфликт или от друга голяма липса?

Веднага след първото ми голямо пътуване в Индия посещавам Санто Доминго. Спя при богати хора, след което тръгвам из страната, за да потърся естествения обмен с хора от народа. Впечатляват ме погледи, в които се чете страх и омраза. Има някакво противоречие между чудесната енергия на старата, пропита с история доминиканска земя и живота на хората, сякаш лишени от нещо основно. Отговорът дойде на следващата година в Перу.

Перу, остров АмантаниВ Перу искам да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу… Навътре в страната, извън комерсиалната част, се пътува лесно с нормални приятелски отношения. Красотите на Перуанската природа, както и останките от Инките са много интересни. За известно време забравяте проблемите, които ме разтърсиха в началото на пътуването.

ПеруЕдин слънчев следобед спирам до малко селце, където изглежда има празник. Хората са излезли на голяма поляна и на дълги маси има небрежно разхвърляни храни. Бира се лее на воля, пият и нещо по-хард, защото всички са здраво дръпнали. Оркестърът поддържа ритъм, но това, което привлича вниманието ми е петела, висящ с главата надолу, вързан за краката на въже между два пръта. Зад близка ограда нервно потропват коне. Никой не ми обръща внимание, нито на нещастния провиснал жив петел. Снимам, колкото да маркирам мястото и поемам към колата със съжаление за загубеното време. Но ето, че ме застигат няколко дечица. Обграждат ме да разберат от къде идвам, а аз ги питам за петела, „защо е вързан така?“. Обясняват ми, че който го достигне и откачи, минавайки с кон между прътовете, ще стане герой на празника. Хайде, връщам се обратно, колко му трябва на човек, още повече, че обхванати от по-сериозни занимания, местните нямат вид да ги е грижа за животинчето в йогистка поза.

ПеруПодавам фотоапарата на шофьора до мен и яхвам първия по ръка жребец. От фотографиата с коня се вижда, че шофьорът ми има око за снимане.

Малко след това с петел в ръцете и в особеното положение на герой-чужденец се намирам обграден от пийналите господа на селото. На средно добър испански обяснявам, че не искам да прекъсна тържеството, но децата са ме подскокоросали… Да не говорим, че по бира не си падам, а още по-малко по разни местни бъркочи! Свалят ме тържествено от коня, без особена церемония вдигат наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът с коня беше чудесен, но за всичко останало не влизам в дължината на вълната. Но мърдане няма. Хващат ме под ръка директно към църквата, колим петела пред Христос на кръста.  Оркестърът се съдира да свири полувесели, леко меланхолични мелодии. От този момент сме свързани кръвно, грешка няма. Обявяват, че Падриното, освен пари за петела, трябва да остави малко песос за добрата сполука на селото. Реагирам и обяснявам, че в нашето село София имаме също чудесен кмет, който ще им стане баш Падрино, ще укрепим вече осъществената връзка между двата града…, ще си помагаме, очаква ни голямо бъдеще. Ударям дори една свръх кисела бира и говоря, както комсомолски секретар преди години в училище. Всички са пияни и не разбират какви глупости им говоря. В момент на взаимен екстаз, управният ми шофьор, незабелязано приближил колата до църквата, деликатно ме изтегля от милото тържество…

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. След представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както и всички мили човеколюбци-хриситяни след него. Днес индианците живеят в някакъв миш-маш от християнство и стари отдавна прекъснати традиции, без да вярват в друго, освен в местното питие. То ги вади от празнотата, характерна за всички хора без ясна идентичност и вяра. Това обяснява разликите в беднотията на Азия и Южна Америка.  В Индия, страна изпълнена с дух, където всичко е традиция, индийката, чаровната и женствена, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии, е сърдечно усмихната, защото ще положи жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са подкожни инжекции, които не изчистват тъга в очите. Това не пречи добрият човек да бъде навсякъде добър, а страната пропита от история с една прекрасна, разнообразна природа да бъде чудесна дестинация.

Перу, Мачу Пичу На фотографията виждате рано сутрин как изглежда Мачу Пикчу, когато завъртях апарата на деветдесет градуса и открих профил на човешка глава. Поздрав на старите Инки!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*