Перу

Светът е едновременно ужасен и прекрасен и всеки го живее според погледа, с който го гледа. Оттам и невъобразимото разнообразие в така интересно измисления от нас, наглед повтарящ се свят.

ПеруОт Индия се прехвърляме в Южна Америка. Този път не търсим прилика, както между Израел и Индия, а по-скоро фрапираща разлика, която не може да ни остави безпристрастни. И наистина, след Индия, в която беднотията е нещо естествено – индиецът от хилядолетия е изгладил екзистенциалните си проблеми – в Южна Америка беднотията е драматична и плаши. Силният контраст между бедни и богати е подчертан от не случайната омраза на бедните и чувството за превъзходство на богатите.

Перу, ЧенчероСлед като излезем от очарованието на пейзажите и богатата история на индианците, ако успеем да откъснем очи от колоритните наметала и шапки на местните жители, не може да не се запитаме “защо и откъде идва неприкритата болка в очите на хората?”. Дали е от далечна носталгия към нещо невъзвратимо или просто от някакъв конфликт или друга голяма липса?

Случи се така, че веднага след първото голямо пътуване в Индия посещавам Санто Доминго. Спя при богати хора, след което тръгвам из страната, за да потърся естествения обмен, който така добре се получава с хора от народа. Впечатляват ме погледи, в които се чете страх и омраза. Има противоречие между чудесната енергия на старата, пропита с история доминиканска земя и живота на хората, лишени сякаш от нещо основно. Отговорът дойде на следващата година в Перу.

Перу, остров АмантаниВ Перу снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу… Навътре в страната, извън комерсиалната си част туризмът дава възможност за нормални приятелски отношения. Красотите на Перуанската природа, както и паметниците, останали от Инките грабват вниманието. За известно време човек може да се абстракира от проблемите, присъщи на Латинска Америка.

ПеруЕдин слънчев следобед спирам колата до малко селце, където се чувства движение. Вероятно има празник. Хората са излезли на поляна, местен терен. На дълги маси се лее бира, има небрежно разхвърляни храни. Пият и нещо по-хард, защото всички са здраво дръпнали. Оркестърът поддържа ритъм, но това, което привлича вниманието ми е петела, висящ с главата надолу, вързан за краката на въже между два пръта. Зад близка ограда нервно потропват коне. На мен, както и на нещастния жив петел, никой не обръща внимание. Снимам колкото да маркирам мястото. Поемам към колата със съжаление за загубеното време. Но ето, че ме застигат няколко дечица. Обграждат ме и на въпроса за петела „защо е вързан така?“, обясняват, че който го откачи, минавайки с кон между прътовете, става герой на празника. Хайде обратно, колко му трябва на човек, още повече, че обхванати от по-сериозни занимания местните нямат вид да ги е грижа за животинчето в йогистка поза.

ПеруПодавам фотоапарата на шофьора до мен и се хвърлям върху първия по ръка трезв жребец. Имам в предвид, че всички от селото бяха трескани. От снимката с коня виждате, че шофьорът ми има око за снимане…. Малко след това с петел в ръцете и в неудобното положение на герой-чужденец се отзовавам обграден от пийналите господа от селото. На средно добър испански обяснявам, че не искам да им прекъсвам тържеството, но децата са ме подскокоросали… Ами да го кажа направо, по бира не си падам, да не говорим за разните местни бъркочи! Свалят ме тържествено от коня и без особена церемония вдигат чаши и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът с коня е чудесен, но за всичко останало не се връзвам с дължината на вълната. Все пак мърдане няма. Хващат ме под ръка директно към църквата, колим петела пред Божия кръст.  Оркестърът се съдира да свири полувесели леко меланхолични мелодии. Лабаво няма, свързани сме кръвно. Обявяват, че Падриното, освен пари за петела, трябва да оставя някой песос за добрата сполука на селото. Реагирам отрицателно. Обяснявам, че имаме чудесен кмет и в нашето село София, който става за баш Падрино. Това ще укрепи вече осъществената връзка между двата града…, очаква ни голямо бъдеще. За случая дори ударям глътка бира. След това в момент на взаимен екстаз, управният ми шофьор приближил колата до църквата, деликатно ме изтегля от милото тържество.

Перу, УрубамбаГоворим за тъгата в очите. След представлението в църквата започнах по-добре да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както и всички мили човеколюбци-хриситяни след него. Днес индианците живеят в миш-маш от християнство и прекъснати стари традиции, без да могат да вярват в друго, освен в местното питие. А то ги вади от празнотата, характерна за всички хора без ясна идентичност. Това обяснява разликите в беднотията на Азия и Южна Америка.  В Индия, страна изпълнена с дух, където всичко е традиция, чаровната, женствена индийка, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии, остава сърдечно усмихната. Същата ще положи жасмин на това, в което искрено вярва и ще знае, че е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са само подкожни инжекции. Това не лишава страната от красота и богата история, добрият човек е навсякъде добър, но тук видях много тъга в очите.

Перу, Мачу Пичу На фотографията виждате това, което ме впечатли рано сутрин пред Мачу Пикчу, когато завъртях апарата на деветдесет градуса – мястото доби профила на човешка глава. Поздрав на старите Инки!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*