Черно-бял, разбира се, ще каже познавачът, както всичко друго в истинската  фотография. А защо не цветен, се  провикват се милиони любители, притеглени от ласкаещата цветна фотография с 16 милиона цветове.

Незабравимите черно-бели винтиджи (автентични, извадени от ръката на артиста) на Ансел Адамс, Майкъл Кена или на пионерите Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц, Странд…  грабват окото, не остават място за “повърхностните” ласки на цветовете, освен фотографите-колористи, често художници, превръщат фотографиите в  живопис. В изкуството всичко е възможно, стига да въздейства, да променя нещо в любителя.

Залива Алонг, излаз към Южно Китайско Море (Донг) във Виетнам.

Светлините в Пуна де Атакама в Аржентина на 4000 метра са различни от честите мъгли в залива Алонг, предразполагащи към нюансите и мистиката на сивите тонове.

Вулканът Мисти с тюркоазеното езеро е вероятно по-интересен цветен, освен за пуристите, за които формите в непрощаващи сиви тонове са по-съществени.

Интересният облак, заедно с фигурите върху солта са по-подчертано изразени в черно-бял вариант.

Но защо да отнемем тюркоазения цвят на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия, ако искаме същевременно да подчертаем сивите тонове във фантастичния облак над езерото… (в един добър тираж ще се вижда по -ясно)

В портретите изборът е по-недвусмислен. Черно-бялата фотография показва същественото, което търси да улови фотографа. Цветовете грабват вниманието, искат да очароват.

Пожелавам на любителите на блога Новата Година да бъде изпъстрена с радост и цветни емоции. Мислите да бъдат бистри, богати на нюанси, както многобройните сиви тонове, които не прощават дефекти във фотографията.