Черно-бял, разбира се, казва вкуса на познавача – в унисон с добрата стара фотография. А защо не цветен? „С 16 милиона цветове!“, провикват се милиони любители на цифровата фотография.

Незабравимите черно-бели фотографии (винтиджи) на Ансел Адамс, Майкъл Кена или на пионерите Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц, Странд… грабват окото, не остават място за “повърхностни” ласки на цветовете. Но фотографи-колористи, често художници, превръщат фотографията в чудесна живопис. В изкуството всичко е възможно, стига да въздейства, да отваря и да променя във всеки нещо.

Черно-белите фотографии са от Залива Алонг, излаз към Южно Китайско Море (Донг) във Виетнам. Виетнамците не понасят “узурпатора” Китай и назоват “своето” море Донг.

Пеизажи, обляни в симфония от добре подбрани цветове, биха били ощетени в сиви тонове. Светлините в Пуна де Атакама в Аржентина на 4000 метра са различни от честите мъгли в залива Алонг, предразполагащи към мистиката на сивото.

Вулканът Мисти с тюркоазеното езеро е вероятно по-интересен цветен, освен за пуристите, за които формите в сиви тонове остават по-съществени.

Интересният облак, заедно с рисунките на солта са изразени сякаш по-искерно в черно-бял вариант.

A как да отнемем тюркоаза на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия, въпреки възможността да подчертаем в сиви тонове фантастичния облак над езерото!

Различни погледи имат различно виждане, което обогатява темата и включва индивидуалния вкус на всеки.

При портретите нещата са по-недвусмислени. В по-предишен блог същата фотография е цветна, но везните теглят към черно-бялата версия.

Пожелавам на любителите на блога Новата Година да бъде изпъстрена с радости и многоцветни емоции. Мислите да летят бистри, богати на нюанси, подобно на многобройните сиви тонове, които не прощават дефекти.