Черно-бял, разбира се, ще каже познавача, както всичко в истинската  фотография. А защо не цветен? “ Вече с 16 милиона цветове!“, провикват се милиони любители, притеглени от ласкаещата цветна фотография.

Незабравимите черно-бели фотографии (винтиджи) на Ансел Адамс, Майкъл Кена или на пионерите Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц, Странд…  грабват окото, не остават място за “повърхностните” ласки на цветовете. Но фотографи-колористи, много често художници, превръщат фотографиите в  живопис. В изкуството всичко е възможно, стига да въздейства, да променя нещо в любителя.

Залива Алонг, излаз към Южно Китайско Море (Донг) във Виетнам.

Светлините в Пуна де Атакама в Аржентина на 4000 метра са различни от честите мъгли в залива Алонг, предразполагащи към нюансите и мистиката на сивите тонове.

Вулканът Мисти с тюркоазеното езеро е вероятно по-интересен цветен, освен за пуристите, за които формите в непрощаващи сиви тонове са по-съществени.

Интересният облак, заедно с фигурите върху солта изглежда са изразени по-искерно в черно-бял вариант.

Но как да отнемем тюркоаза на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия, въпреки че възможността да подчертаем сивите тонове във фантастичния облак над езерото би било интересно…

В портретите нещата са по-недвусмислени. Черно-бялата фотография по-взискателно показва същественото, което е търсел да улови фотографа. Цветовете ласкаят, отвличат вниманието, искат да очароват.

Пожелавам на любителите на блога Новата Година да бъде изпъстрена с радости и цветни емоции. Мислите да бъдат бистри, богати на нюанси, както многобройните сиви тонове, които не прощават дефекти във фотографията.