Черно-бял в случая, ще каже познавачът, за да се почертаят контурите на скалите и сивото в мъглявината. А защо не цветен, се  провикват някои любители, поласкани от 16 милиона цветове в цветната фотография?

Черно-белите винтиджи (автентични тиражи, извадени от ръката на артиста) на Ансел Адамс, Майкъл Кена или на пионерите Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц, Странд…  не остават място за “повърхностните” ласки на цветовете. Само добрите фотографи-колористи, често художници, успяват да превърнат фотографията в  живопис. В изкуството всичко е възможно, стига да въздейства, да променя нещо в любителя.

Залива Алонг, излаз към Южно Китайско Море (Донг) във Виетнам.

Светлините в Пуна де Атакама на 4000 метра в Аржентина  са различни от честите мъгли в залива Алонг, предразполагащи към нюансите и мистиката на сивите тонове.

Вулканът Мисти, с тюркоазеното езеро под него, е по-интересен цветен, освен за пуристите любители на черно-бяла фотография, за които формите в непрощаващи сиви тонове са по-добре очертани.

Интересният облак, заедно с фигурите върху солта  изразени в черно-бял вариант.

Но защо да отнемем тюркоазения цвят на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия в един черно-бял тираж, ако искаме същевременно да подчертаем сивите тонове в интересния облак над езерото… Въпрос на избор, в един добър тираж ще се вижда по -ясно.

Черно-бялата фотография не понася грешки и показва същественото. Това е особено вярно в портретната фотография.

Пожелавам на любителите на блога Новата Година да бъде изпъстрена с цветни емоции. Мислите да са бистри, изпълнени с нюанси, както многобройните сиви тонове, които не прощават дефекти във фотографията