Черно-бял, разбира се, ще каже познавача – както всичко друго в истинската  фотография. А защо не цветен? “ Вече с 16 милиона цветове!“, провикват се милиони любители, поласкани от богатството на цветовете във фотографията.

Незабравимите черно-бели фотографии (винтиджи) на Ансел Адамс, Майкъл Кена или на пионерите Густав ле Грей, Стайшен, Штиглиц, Странд…  грабват окото, не остават място за “повърхностните” ласки на цветовете. Но фотографи-колористи, много често художници, превръщат фотографиите в  живопис. В изкуството всичко е възможно, стига да въздейства, да променя нещо в любителя.

Виждате залива Алонг, излаз към Южно Китайско Море (Донг) във Виетнам. (Виетнамците не понесли “узурпатора” Китай са назовали “своето” море Донг.)

Красииви цветни пейзажи биха били ощетени от сиви тонове. Светлините в Пуна де Атакама в Аржентина на 4000 метра са различни от честите мъгли в залива Алонг, предразполагащи към мистиката на сивото.

Вулканът Мисти с тюркоазеното езеро е вероятно по-интересен цветен, освен за пуристите, за които формите в непрощаващи сиви тонове са по-съществени.

Интересният облак, заедно с фигурите върху солта изглежда са изразени по-искерно в черно-бял вариант.

A как да отнемем тюркоаза на езерото Пукаки в южния остров на Нова Зеландия, въпреки възможността да подчертаем в сиви тонове фантастичния облак над езерото!

При портретите нещата са по-недвусмислени и което е най-важно да се знае е, че черно-бялата фотография е по-взискателна и директно показва същественото, което е търсел да улови фотографа. Цветовете винаги ласкаят и отвличат вниманието.

Пожелавам на любителите на блога Новата Година да бъде изпъстрена с радости и цветни емоции. Мислите да бъдат бистри, богати на нюанси, каквито са многобройните сиви тонове, които не прощават дефекти.