Ош

Имам малък симпатичен спомен от Ош. След Бишкек втория по големина град в Киргизия впечатлява с големия си базар, от край време раздвижван от пътя на коприната. На възвишение с чудесна гледка към града се намира скалата на Сулиeйман (Taht-i-Suleiman), един от пророците в Корана. През 1510 година Бобур строи джамия в скала, която според Юнеско, заедно с местноста, е съвършен пример на Свещена планина. Жените от града преди да родят се качват до джамията с молитва за здрави деца. Без да знам всичко това инстинкта ме води да снимам града от високо. Вместо входа на джамията със струпани туристи, предпочетъх децата на фотографията.

На слизане жени се молят с ръце обърнати към небето. Позицията на ръцете е впечатляваща и питам минаващ местен защо дланите са обърнати към небето, след това си докосват лицето. Впечатли ме простия отговор на човека:  “ И да не си вярващ,  ако нещо не върви, спри за момент, въздъхни, обърни длани към небето – ще усетиш, става нещо… Колкото до лицето, то е прозорец към света…”.

                                                                  /Пакистан /

Следващата година високо в планината, в откъснато от цивилизации пакистанско селце,  едно дете държеше дланите си нагоре, а другите сякаш му се възхищаваха.

Небето дава не по-малко от земята. Те са взаимно свързани, ние помежду им…

                                                                            / Мароко /

Често в пътуванията си из ориента забелязвам как не само при проблеми, а всеки повод е добър за този жест към идващото свише.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*