Ош

Имам симпатичен спомен от Ош. След Бишкек втория по големина град в Киргизия, Ош впечатлява с големият си, стар базар по пътя на коприната.

На възвишение с хубава гледка към града се намира скалата на Сулиeйман (Taht-i-Suleiman), един от пророците в Корана. През 1510 година Бобур строи джамия в скала, която според Юнеско, заедно с местноста наоколо, е добър пример на Свещена планина. Жените от града преди да родят се качват до джамията с молитва за здрави деца. Без да знам всичко това инстинкта ме е завел да снимам града от високо. Вместо входа на джамията със струпани туристи, предпочетох децата от фотографията.

На слизане от скалата жени се се спират и се молят с ръце обърнати към небето. Питам минаващ местен защо дланите са обърнати към небето и после си докосват лицата. “ И да не си вярващ,  ако нещо не ти върви, спри за момент, въздъхни, обърни длани към небето – ще усетиш, става нещо… А лицето ти е прозореца към света…” – отговори мъжа.

                                                                  /Пакистан /

Следващата година високо в планината, в откъснато от цивилизации пакистанско село,  едно дете държеше дланите си нагоре, а другарчетата му се възхищаваха.

Небето дава не по-малко от земята, те са взаимно свързани, а ние живеем между тях.

                                                                            / Мароко /

В пътуванията си из ориента забелязвам как не само при проблеми, а при всеки повод този жест ни свързва към неизмеримото, идващо от свише.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*