Намибия

Безлунна нощ. Далеч в тишината провиквания на птици, невидими, неизвестни, ехо в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път и осветява мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

Дълбоко от мрака с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Няколко, после много повече огромни тела, заедно с малки в краката развяват уши, пристъпят тържествено. Потапят хоботи във водата.

Захласнат губя рефлекси. Не търся чанти, обективи, снимам с подръчното в ръцете. Слепен за близкото дърво вместо статив – 1/6 от секундата – нищо, пак става, движенията им са толкова плавни, продължавам… Поглеждат ме сякаш с удобрение. Само да уловя движението, някаква магия извън времето.

После телата бавно се стопяват, изчезват в мрака. Погълнала виденията, вечността се слива с дълбочината на нощта. Така е било в последните десетки хиляди години.

За любителите на фотография хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*