Намибия

Безлунна нощ. В тишината единствено провиквания на птици. Невидими, неизвестни, ехо в огромна катедрала. Мека светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път, за да освети мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Отначало яколко, после повече огромни тела, с техните малки в краката веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Захласнат снимам с подръчното в ръцете си. Нямам време да търся необходимия за целта фотоапарат. Близкото дърво се превръща в статив – 1/6 от секундата – нищо, става, движенията на сенките са плавни. Очите на гигантите ме поглеждат сякаш с удобрение.

После телата отново се стопяват в мрака. Вечността, погълнала виденията, се слива с дълбочината на нощта. И така е ставало в последните няколко стотин хиляди години.

За любителите на фотография хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*