Кузман и Мусала

 

През годините 1973-83 за някои от нас, търсачи на свободни валенции, по щастливи обстоятелства връх Мусала се превърна в оазис, изразяващ свобода. Рушехме границите, наложени от режима и тези на града. Кузман, домакинът на Станцията за Изследване на Космични Излъчвания ни събра, няколко  интелектуалци със свободен дух.  Родителите ни още от малки ни подариха Планината, която по-късно се превърна в оазис и спасение от групировки и организации под водачеството на Единствената Управляваща Партия. На върха се получи малък, свободно дишащ микро климат.  Небосводът над главите ни, с хоризонти отвсякъде, с изгреви и залези, винаги различни, ни отвеждаше във въображаеми светове. Фантазията ни се смесваше с изгарящи въпроси, търсехме границите на възможното между свобода и детерминираност, между дух и материя, между крайно и безкрайно, между правото на избор и наложени идеи.

                                     / поглед към Пирин от връх Мусала /

Откривахме езика на птиците и дивите кози. Вслушвахме се в безграничните истории на вятъра. Млечният път ни отвеждаше в извънземни светове. През зимата бяхме приятели със снежните виелици и бури, обичахме да рискуваме, а Планината ни приемаше, защото я обичахме. Лятно време дишахме свободно сред аромата на  цветя и шума на потоци, пишехме стихове без микрофони над главите и градяхме смели планове. Желанието да превръщаме невъзможното във възможно ни служеше за екипировка. Безпристрастната природа ни спасяваше от градската незадоволеност, предлагаше  живота в естествения му вид.

                                      / Ястребец, на път към Мусала, 1982 /

Пътят към мраморното било на Пирин от Предела до Мелник минаваше през Мусала. За Алпи и Хималаи само мечтаехме – те бяха за определени другари, на които опитвахме да не завиждаме. Местните вертикали ни бяха достатъчни.

                                                  / Връх Мусала, поглед към Витоша /

Станцията “Космична” беше предназначена за физици и метеоролози. Лифтове откъм Боровец все още нямаше. Покорителите на Мусала изпиваха по чай в малката приемна на върха, принадлежност на БАН и се връщаха обратно към хижа Мусала. Сградата криеше в утробата си арсенал от гайгер-мюлерови броячи с уреди за изследване на космични лъчи.

Сред хората се раждат индивиди, без които животът би бил бездушен и монотонен. Кузман, домакинът на Космична е един от тях. На него дължахме заедно с приятелството – птици с еднакви перушина летят заедно – и гостоприемство с атмосфера, която ни връщаше на върха.

                                                                                      / Кузман, 1980 /

С въжето и мотора от БАН, предназначени за изтегляне на вода от езерото под върха до Космична, Кузман направи лифт за ски.  Добави също телефон и прожектори за нощно каране.  Към микроклимата за свободно творчество и рафинирано епикурейство се включваха метеоролози и военни, които добавиха приятелството си с чудесни моменти заедно. Излизахме « да си играем на двора », както майката на Кузман наричаше улеите под върха. На осемдесет години тя направи усилие да вземе първия си урок по ски при езерото, където понякога си сваляхме банските за да „нямаме разлика“ (слънцето сякаш беше по-щадящо от днешното половин век по-късно). “Дворът” и Космична ни осигуряваха полетите, от които се нуждаехме.

         / Върбан със собственоръчно ушити колани от плюш за завеси, 1978 /

Но живот без препятствия губи от колорита си. Един слънчев следобед  рисунките ни по пухкавия сняг под върха се провалиха, въжето на лифта се скъса. Кузман ни събра с Върбан за урок по свързване на метално въже.  Междувременно северозападният вятър се засили и без да се усетим, увлечени в новото занимание натрупа сняг върху козирките на върха. Беше студено, опитвахме да превърнем трудностите в удоволствие и споделяхме по няколко глътки водка, когато силният пукот на заформилата се при върха прашна лавина ни изненада и понесе към езерото.

                                                   / Мястото на  лифта /

Изплувах като делфин, с уста отворена, пълна до гърлото със сняг.  Треперех неудържимо, без да мога да опипам излязлата над слепоочието ми подутина. Съвсем наблизо изпод снега  изригна Върбан и се развика на трудно разбираем език, накрая разчлени, че сме глупаци. Кузман на стотина метра по-високо се провикна ободряващо с равен глас и лека нота на хумор: « как сте бе момчета? » (този човек и да искаше не знаеше да се нервира). Въжето от лифта се заплело в обувките му, снегът го « обходил, просто преминал през него, оставил го жив »! Счупено нямаше никой между нас. Шокът от удара и студа ни тресеше с растяща, удивителна амплитуда. Ски, ръкавици шапки, якета останаха под лавината до лятото…  Загърнахме се с одеалата от близкия заслон. Майка Космична ни очакваше петстотин метра по-високо. Северният вятър по ръба ни грабна в ледената си прегръдка. Движението раздвижва кръвта. Животът беше горе, на върха.

                                                        / Пътя към върха /

Положиха ме на масата за пинг-понг. От едната страна до главата ми кофа със сняг за подутината, от другата – тенжара с бульон от домашна кокошка за сила. Върбан и Кузман накуцваха съучаснически наоколо. Обещахме си мешана скара и бутилка Мелнишко на ресторанта Песако в Боровец.

В Първа Градска Болница решиха, че съм преминал през комоцио. Полагаше ми се цял месец домашен отпуск с уговорката да кротувам на тъмно. Седмица след това се върнах горе на леч при Кузман и орлите.

                                                          / Алпи, 1985 /

Mussalla Ivan                                 /На Мусала без Космична, 2013 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*