Музика, танц, фотография, живопис, скулптура, архитектура

                                                                  / Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване, което изчезва едновременно с жеста на реализацията. Мистерията е в появата на нещо, което не съществува предварително. Музиката, както любовта, се живеят без думи, без план, без рационалност. Който коментира, ни ги прави. Изживяваме момента. Той не ни принадлежи. Изразът е в ефимерен звук, чезнещ заедно с вибрацията, която е породил. Следата се претопява в усещане, винаги различно. Музиката не съществува, тя е миг на отдаване без притежание. Звукът докосва и прави място за следващия.

                                                                                        / Национален балет, София /

Първите изкуства са звукът, музиката, ритъма и танца,  поради нематериалния им, ефимерен характер. Движението на телата, заемащи в ритъм форми в пространството, е отдаване без материален остатък и следа.

Дъхът, който ни дава живота е неуловим. Подобно на всичко истинско, той не подлежи на притежание.  Притежанието ни отделя от потока на живота. Намерили опора в грубата материя, казваме, че живеем, но най-често това става в неразбрани мигове, които запълват живота с динамиката, промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усещането на фотографа, превръща бягащия момент в материя. Художникът не търси готов образ, той го изважда от себе си, за да вкара в по-груба материя това, което музиканта излива в тонове. Скулптурът и архитектът, макар по различен начин, представят вътрешното си усещане в повече измерения.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*