Музика, танц, фотография, живопис, скулптура и архитектура

                                                                  / Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване, което изчезва едновременно с жеста на реализацията. Мистерията е в появата на нещо, което не съществува предварително. Музиката, както любовта, се правят без думи, без планиране, без рационализиране – който коментира, ни ги прави. Изживяваме момента, който не ни принадлежи. Изразът е в ефимерен звук, чезнещ заедно с вибрацията, която е породил. Следата се претопява в усещане, винаги различно. Музиката не съществува, тя е миг на отдаване без притежаване. Звукът докосва и прави място за следващия.

                                                                                        / Национален балет, София /

Звукът, музиката, ритъма и танца, са първи между изкуствата поради нематериалния им, ефимерен характер. Движението на телата, заемащи форми в пространството в ритъм е отдаване без материален остатък и следа.

Дъхът, който ни дава живот и не можем да притежаваме е неуловим. Истинските неща не са предмет на фиксиране и притежание. Притежаването блокира, отделя от потока на живота, който ни  се изплъзва и остава неопределен. Намерили опора в грубата материя, казваме, че живеем, но животът е съчетание от най-често неразбрани мигове. Те го запълват с динамиката, промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усета на фотографа, превръща мига в материя. Художникът излязал от времето, не търси готов образ, а го изважда от себе си, вкарва в по-груба материя това, което музиканта ще излее в тонове. Скулптурът и архитектът представят вътрешното си усещане в няколко измерения…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*