Икхлеф от доста време не е виждал баща си. Пътуваме заедно в планината Атлас и не сме далеч от родния му дом. Отклоняваме се от пътя, за да изпием чаша чай. Свидетел съм на трогателната, съвсем спонтанна, динамична среща между баща и син. На бащата не личат 86 години, докъто синът в разцвета на силите си оставя да бъде победен – бащата остава Баща..

Майката на Икхлеф сервира “каквото има под ръка” – не се оплакваме.

Самата тя отстрани добавя каквото липсва. Спомням си как дори в град като София покойната ми баба не оставяше човек да напусне дома ни без почерпка.