Икхлеф не е виждал баща си от много време. Пътуваме заедно в планината Атлас и се отклоняваме от пътя, за да изпием чаша чай в родния му дом. Свидетел съм на трогателната, спонтанна и доста динамична среща между баща и син. На бащата не му личат 86-те години. а синът в разцвет на силите, се оставя да бъде победен – бащата да остане Баща.

Майката на Икхлеф сервира “каквото имат под ръка” , а то е повече от вкусно.

Тя ни наблюдава отстрани и добавя каквото липсва. Помня как дори в голям град като София, покойната ми баба не оставяше човек да напусне дома ни без почерпка.