Бербери /трета част/ Маракеш

Маракеш – арнакеш (от арнак – мамя), така наричат французите този град, където всеки по някакъв начин иска да ви излъже. Борбата за оцеляване, превръща тази стара (XI век) алморавидска столица в напрегнат, търсещ съвремието град.

Берберите са близо 30 процента, от които една част държат да бъдат бербери, за да будят интерес сред туристите, останалите постепенно се стопяват в доминиращото арабско мнозинство. Истинският бербер не коментира произхода си, както и всичко истинско не изисква коментар.

Има места, където ако снимате без да купите нещо, става обидно, дори опасно. За да спася положението, ниско под колана снимам с широкоъгълен обектив, а симулирам в другата ръка с втори апарат и поглед реещ се в друга посока…

Срещам твърди, пронизващи очи в по-скоро арабска зима, отколкото „пролет“.

За сметка на това децата играят на воля по-добре от много други в Европа.

Маракеш е град на силни контрасти, на места грозен, другаде с рафинирана красота, мръсен, както и изрядно чист, безреден, плашещ, но не опасен, с безмерни богатства и крайна беднотия. Французите не са обичани, но Франция е търсена и необходима, завиждана и ненавиждана. Френският език е свободно говорим, което прави някои французи дори с малка пенсия да се чувстват богати и добре. Някои се преселват на слънце, пресни плодове и евтини домашни прислужници…

Тук между София и Истанбул не правят разлика, ставам дори за албанец. Това ме вади от категорията на туристите и снимам по-спокойно. На “добре дошъл”, “да се видим отново”, усмихнат отговарям: Инш Аллах! Няколко пъти възкликвам Машаалах, но без реакция, явно турския не звучи арабски. “Мюсюлманският свят не е единен, това ни спасява!”, казвам си на ум. Звучи противоречиво, защото съм убеден, че бъдещето на човека е във взаимното разбиране, но днес кой е готов за такова нещо?!

Централният сук в Маракеш е хилядолетен, стар колкото града, но близостта с Европа го прави несравним с фантастичните сукове в Санаа и Йерусалим. Когато вали, капе отвсякъде, което явно не спира туристите.

Изчаквам двама пакистанци да се пазарят за цената на муска, безбожно скъп в Европа. Купуваме заедно добро количество с 40 процента намаление. На следващия ден същия продавач с широка усмивка ми предлага с още 20 процента по-евтино. Вдигам ръце, умеят да търгуват!

Стаите в известната Мамуния отговарят на безбожната си цена между 500 и 2000 евро. Маракеш е град на контрасти. Близко до народа, може да се нахраните с чудесно агнешко “био” за две евро – изкуствените торове са скъпи, животни, плодове, зеленчуци все още имат чудесен вкус. Добавяте и огромен, зрял нар за десет цента…

Мажорел е бижу сред градините-бижута в света. Интересния син цвят на Ив Сен Лоран е в контраст със зелените палми, забити в различната синева на небето.

Летя обратно към Европа. В ушите ми кънти далечно ехо от гласовете на двете овчарки от високия Атлас.

Мира и ритъма на живот в долината на Бялата река не ме напускат. Забравям Маракеш, красотата и сърдечността на берберите ще ме върнат към техния празник догодина, когато жените ще сияят с безценни традиционни бижута. Инш Аллах!

„Арабската пролет“ се съпротивлява на изгряващото слънце на новия, макар объркан свят. Революционната идея, че нищо не пада даром от небето, че Инш Аллах не прави чудеса, а трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Аллах, е трудна за смилане. Все пак, процесът е невъзвратим.

 

Още фотографии ще намерите в галерии 93, 94, 95 и 96 на сайта. За големите екрани кликнете от дясно в „страни“ – черно-бели или цветни после по азбучен ред следва Мароко.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*