Бербери /трета част/ Маракеш

Маракеш – арнакеш (от арнак – мамя), така наричат французите този град, където всеки по някакъв начин иска да ви излъже. Борбата за оцеляване, превръща тази стара (XI век) алморавидска столица в напрегнат, търсещ съвремието град.

Берберите са близо 30 процента, от които една част държат да бъдат бербери, за да будят интерес сред туристите, останалите постепенно се стопяват в доминиращото арабско мнозинство. Истинският бербер не коментира произхода си, както и всичко истинско не изисква коментар.

Има места, където ако снимате без да купите нещо, става обидно, дори опасно. За да спася положението, ниско под колана снимам с широкоъгълен обектив, а симулирам в другата ръка с втори апарат и поглед реещ се в друга посока…

Срещам твърди, пронизващи погледи в по-скоро арабска зима, отколкото „пролет“.

За сметка на това децата играят на воля и по-добре от много други в Европа.

Маракеш е град на силни контрасти, на места грозен, другаде с рафинирана красота, мръсен, както и изрядно чист, безреден, плашещ, но не опасен, с безмерни богатства и крайна беднотия. Французите не са обичани, но Франция е търсена и необходима, завиждана и ненавиждана. Френският език е свободно говорим, което прави някои французи, дори с малка пенсия, да се чувстват богати и се преселват на слънце, с пресни плодове и евтини домашни прислужници…

Тук не правят разлика между София и Истанбул, минавам дори за албанец и това ме вади от категорията на туристите. Снимам на воля. На “добре дошъл”, “да се видим отново”, усмихнат отговарям: Инш Аллах! Няколко пъти възкликвам Машаалах, но без реакция, явно турския не звучи арабски. “Мюсюлманският свят не е единен, това ни спасява!”, си казвам на ум. Едновременно с това съм убеден, че бъдещето на всички е във взаимно разбиране, ала днес кой е готов за това?!

Централният сук в Маракеш е хилядолетен, стар колкото града, но близостта с Европа го прави едва ли не цивилизован  с фантастичните сукове в Санаа, Йерусалим… Когато вали, капе отвсякъде, което не спира туристите.

Изчаквам двама пакистанци да се пазарят за цената на муска, безбожно скъп в Европа и купуваме заедно добро количество с 40 процента намаление. На следващия ден същия продавач с широка усмивка, за да купя отново ми предлага с още 20 процента по-евтино. Вдигам ръце, умеят да търгуват!

Стаите в известната Мамуния отговарят по лукс на безбожната им цена между 500 и 2000 евро. Маракеш е град на контрасти. Заедно с народа, може да се нахраните с чудесно агнешко “био” за две евро. Изкуствените торове са скъпи, животни, плодове, зеленчуци имат чудесен вкус. Изяждате огромен, зрял нар за десет цента…

Мажорел е едно бижу сред градините в света. Специалният интензивно син цвят на Ив Сен Лоран контрастира на зелените палми, забити в различната синева на небето.

Летя обратно към Европа. В ушите ми продължава да кънтят като далечно ехо гласовете на двете овчарки от високия Атлас.

Мирът и ритъма на живот в долината на Бялата река не ме напускат. Дори забравям Маракеш, красотата и сърдечността на берберите ще ме върнат догодина да снимам техния празник, жените ще сияят с безценни традиционни бижута. Инш Аллах!

За „арабската пролет“ революционната идея, че нищо не пада даром от небето, че Инш Аллах не прави чудеса, а трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Аллах, е трудна за смилане. Все пак, процесът е невъзвратим.

 

Още фотографии ще намерите в галерии 93, 94, 95 и 96 на сайта. За големите екрани кликнете от дясно в „страни“ – черно-бели или цветни после по азбучен ред – Мароко.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*