Маракеш – арнакеш (от арнак – мамя), така наричат французите този град, където по улиците и в сука, по някакъв начин всеки иска да ви излъже. Борбата за оцеляване, превръща тази стара (XI век) алморавидска столица в напрегнат, търсещ съвремието град.

Берберите в страната са близо 30 процента. Една част от тях държат да бъдат бербери и да будят интерес сред туристите, останалите, за съжаление се стопяват в доминиращото арабско мнозинство. Истински бербер не коментира произхода си, а го живее, както истинските неща не изискват коментар.

Има места, където ако снимате без да купите нещо, става обидно, дори опасно. Ниско под колана снимам с широкоъгълен обектив, в другата ръка симулирам с втори фотоапарат като гледам в другата посока.

Срещам твърди, пронизващи погледи в по-скоро арабска зима, отколкото в така наречената „арабска пролет“.

За сметка на това децата по улиците играят на воля, по-добре от много други в Европа.

Маракеш е град на силни контрасти, на места грозен или с рафинирана красота, мръсен или изрядно чист, безреден, плашещ, но не опасен, с безмерни богатства и крайна беднотия. Французите не са обичани, но Франция е търсена и необходима, завиждана и ненавиждана. Френският език е свободно говорим, някои французи с малка пенсия тук се чувстват богати и се преселват да живеят на слънце, с винаги пресни плодове и евтини домашни прислужници.

Тук знаят за България, близо до Истанбул, което ме отдалечава от категорията на западните туристи. Това улеснява снимането. На “добре дошъл”, “да се видим отново”, отговарям с усмивка: Инш Аллах! Възкликвам понякога маш-Аллах, но без реакция, турския не звучи арабски. Мюсюлманският свят не е единен и това ни спасява, си казвам на ум, но съм убеден, че бъдещето на света е във взаимното разбиране.

Централният сук в Маракеш е хилядолетен, стар колкото града, но близостта с Европа го е цивилизовал и не може да се сравни с истински ориенталските сукове в Санаа и Йерусалим.

Изчаквам двама пакистанци да се пазарят за цената на муска, безбожно скъп в Европа. Купуваме заедно добро количество с 40 процента намаление. На следващия ден същия продавач с широка усмивка ми предлага да купя отново  с още 20 процента по-евтино. Вдигам ръце, няма какво, тези хора умеят да търгуват!

Маракеш е град на контрасти. Стаите в известната Мамуния по лукс отговарят на безбожната им цена между 500 и 2000 евро. На площада заедно с народа може да се нахраните с чудесно агнешко “био” за две евро. Изкуствените торове са скъпи и месото, плодовете и зеленчуците имат чудесен вкус. Един огромен, зрял нар струва десет цента…

Мажорел е едно от бижутата сред известните градини по света. Специалният интензивно син цвят на Ив Сен Лоран е в контраст със зелените палми и променящата се синева на небето.

Летя обратно към Европа, а в ушите ми като далечно ехо продължават да кънтят гласовете на двете овчарки, които срещнах в планината Атлас.

Ритъма на живота и царящият мир в долината на Бялата река не ме напускат. Забравям Маракеш, догодина красотата и сърдечността на берберите ще ме върнат да снимам техния празник, в който жените ще сияят с безценни традиционни бижута. Инш Аллах!

В“арабската пролет“ мюсюлманите за съжаление не искат да разберат, че нищо не пада даром от небето, че Инш Аллах не прави чудеса, а трябва да си помогнем сами, за да ни помогне и Аллах, нещо трудно за смилане.

Още фотографии ще намерите в галерии 93, 94, 95 и 96 на сайта. Ак ползвате голям екран, кликнете от дясно в „страни“ – черно-бели или цветни, после следвайте по азбучен ред до Мароко.