Краят на света

Споделям няколко фотографии от неотдавнащо пътуване във Виетнав и Камбоджа няколко дни преди наближаващия според медийните предричания край на света (07.01.2012) .

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Дамата с лакираните зъби е използвала метод за консервиране. Според нея зъбите на животните, както и на някои хора са бели, защото не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – едната жена е от Камбоджа, другата от Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

 

По повод неотдавнащната обява по медиите за края на света ето моята равносметка. Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Епохата на интеренет, в която живеем е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижвали човешката мисъл. След векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението, мозъците започват да разбиват закостенелите за епохата идеи. Днес структурите на света се разчупват по същия начин. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета, новите технологии, всички имат подобен, глобален революционен ефект. И това е само едно начало спрямо епохата на промени, в която навлизаме.

Информации ни заливат отвсякъде, повечето се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, но за да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване, изразяват виждането си, правят го достояние на всички, същевременно все повече се съмняваме във всеки и във всичко.  За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 6 милиарда жители на планетата ползват жсм, всички жадни за връзка. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат, търсят вечност!

Млади хора  в последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са сменили мокета си в къщи. Науката, все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с този на обикновенните простосмъртни, които все повече не знаят на къде вървят и какво точно искат.

Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, разграничава все повече и обезличава лишените от възможност да напредват. Фрагментизирането на обществото създава нови групировки и секти. Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта се губи. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъл. Младите хора губят погледа си към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Звучи песимистично, какъвто би бил края на света. Но катаклизъм означава подновяване и че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази изживялия времето си свят.

Кръстосват се две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява,  увеличава възможността за виртуални връзки и форми за споделяне, явява се като изход от болезнена неизява и от задуха във всеобщия егоцентризъм. Виждаме това във фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащите се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която става мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещо, което търси път за изява. Високата температура на болния е израз на борба за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма. Процесът продължава с новородени диктатури с различни физиономии.

Новият свят е в зародиш, различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повтаряме грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. (За съжаление до голяма степен ги повтаряме) Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Колкото и егоистично да се бавим и лутаме, никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. (За съжаление продължаваме да я рушим.)

Остава възможността да прилагаме натрупаните познания, да добием съзнание за себе си и за ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Вместо  край на света, това би било интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене, рушене и градене. В това  и скрита нищетата и големината на Хомо Сапиенс.

Изкуството заедно с новите течения във фотографията, изразяват много добре социалните проблеми. Дълбочината, чувствителността, усетът на артистите, напоследък много често е скрито в различни повърхностни ефекти, сякаш идва краят на изкуствата, недостатъчни, подобно на религията, да спрат катастрофите, които вероятно ни очакват. Природата не понася нищо ИЗКУСТВЕНО в живота. Набиващите се на очи ефекти искат  да шокират, да покажат, че в цялата ни болка и невъзможност за изход, търсим да реализираме нещо, с претенции да сме авангартни и извън него… Държим на някаква въображаема свобода, изпълнени с болезнена жажда да бъдем независими.

До средата на миналия век изкуството ни помага да дишаме по-свободно. Днес това не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони,  все по-често само си даваме вид, че правим изкуство – наричаме го консептуално, даваме му имена, изразяваме го под различни форми, само за да бъде различно и да привлече внимание. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на обещаващото, скрито Ново. Технологиите манипулират, завладяват, дават ни нови възможности, все по фрапантни, запълват повърхностно празнотата в живота. Тиражите на фотографиите  са  все по-големи, също часовниците, обувките или джиповете във все по-задръстените трафици в градовете. Растящото  шоу е огледален образ на растящата празнота, която го предизвиква и крещи за ново! Това върви заедно с култа към изгубеното минало. Минало, което ни липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още  струва десетки хиляди евро, паралелно с професионално добре сниманата обувка в огромен  по размер тираж на  „галям“ фотограф, създал име с добре организирана реклама.

Преходните времена, не изтриват човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, а искреният акт на творене, е без мярка и винаги извън времето.

Краят на света

Ако не ви е заболяла главата от това есе, приличащо на жиците на фотографията, продължете да следите блоговете ми до 7-ми януари, а ако те спрат, това означава, че краят на света е наистина настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*