Краят на света

Споделям няколко фотографии от последното си пътуване във Виетнам и Камбоджа, далеч от новините на нашите медии за наближаващия край на света (07.01.2012) .

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Дамата с лакирани зъби според традицията на страната ги консервира. Според нея зъбите на животните и на някои хора са бели, защото  не знаят как да ги опазят. Жената на по-горната фотография избелва зъбите си със сурово захарно цвекло, по-добро от всякаква паста за зъби. Едната е от Камбоджа, другата от Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

 

А ето моят поглед за света малко преди края:

Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Епохата на интеренет, в която живеем е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижили човешката мисъл. След векове на догми, монополи на власт и на религия, Лютер отваря пътя на съмнението, мозъците на хората започват да разбиват закостенелите за епохата идеи. Днес структурите на света се разчупват по подобен начин. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета и новите технологии имат глобален революционен ефект, начало на епоха на промени, в която вече сме навлезли.

Информации ни заливат отвсякъде, многото се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, а за кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 6 милиарда жители на планетата ползват жсм, жадни за връзка. Хората все повече са сами и виртуално заедно едновременно, с желание да направят достояние виждането си, което не пречи да се съмняваме във всеки и във всичко.

За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат, искат вечност!

Млади хора  в последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са сменили мокета си в къщи.

Науката става все по-елитарна и изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с разбирането на обикновените простосмъртни, които не знаят на къде вървят и какво точно искат. Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, увеличава границата между тях и лишените от възможност да напреднат. Обществото се фрагментира, създават се нови групировки и секти.

Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта губи силата си. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Жестът и поздрава между непознати хора сред природата е несравним с неудобния, почти невъзможен човешки контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението на времето пречи да се структурира ясна смисъл. Младите хора губят поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало.

Колкото да звучи песимистично, това може да се приеме като симптом за наближаващ нов свят. Катаклизъм означава подновяване.

Новият свят с ново съзнание е в зародиш, но само ако сме на наясно с грешките от изминалия ХХ век, най-кръвополитен в историята. В противен случай ни очаква още по-голямо разтърсване. Полюса на влияние от Щатите е на път да се пренесе в Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излезат на преден план, Европа също, ако приеме Русия и Турция, а по-късно защо не и Щатите, с което образувяаните два полюса да си поделят братски света.

Колкото да сме тромави и егоисти във взимане на решения, необходимостта да опазим Природата идва на първо място. Ако не разрушим Природата и ако не се опазим от диктатурите, плъзнали навсяъде, вместо край на света, бихме могли да говорим за началото на един нов свят, технологичен и духовен.

Изкуството и новите течения във фотографията са огледало на социалните проблеми. Успехът на консептуалното изкуство с изкуствени ефекти, които искат да шокират, сякаш да покажат, че в цялата си невъзможност, търсим да реализираме нещо, с претенцията да бъде  авангардно. Държим на някаква въображаема свобода, изпълнени с болезнена жажда да бъдем независими.

До средата на миналия век изкуството и религията можеха да дават оксижен, да запълват голямото екзистенциално празно. Днес това не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони,  все по-често само си въобразяваме, че правим изкуство, казваме, че всичко е изкуство, наричаме го консептуално, даваме му имена, изразяваме го под различни форми, за да бъде различно и да привлече внимание. Цинизмът и гротескното изразяват цялата ни невъзможност да прескочим прага на обещаващото, неясно, скрито Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, запълват повърхностно празнотата в живота, дават ни нови възможности и свобода, за да ни я отнемат напълно.

Фотографските тиражи  са  все по-големи, търсят се нови консептуални форми на границата фотографията. Същото с модните ревюта. Растящото  шоу е огледален образ на растящата празнота, която го предизвиква и крещи за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало. Минало, което ни липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още  струва десетки хиляди евро, паралелно с професионално добре сниманата обувка в огромен  тираж на  известен фотограф, създал име с добре организирана реклама.

Преходните времена, не изтриват човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, а искреният акт на творене е без мярка и винаги извън времето. Слава Богу светът не се е сринал, раждат се нови духове  и прекрасни неща на път за изграждане на един нов свят.

Така ми се иска да вярвам.

Краят на света

Ако не ви е заболяла главата от това есе, което прилича на жиците на фотографията, продължавайте да следите блоговете ми до 7-ми януари и ако те спрат, краят на света е наистина настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*