Краят на света

Няколко дни преди налижаващия според медийните предричания край на света :

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Отварям скоба: дамата с лакираните зъби има метод за консервиране по-дълго време. Тя счита, че зъбите на животните са бели, защото те не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – очевидно двете дами са от различни места в Камбоджа и Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Новото евентуално начало :

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

След фото разходката между края и началото на света в Камбоджа, ето няколко идеи за света, в който щем-не щем сме потопени.

Всеки край предполага ново начало, което от своя страна е било в зародиш. Времето, в което живеем днес до голяма степен прилича на това от Ренесанса, когато познанието заедно с първите печатници се е раздвижило, ускорено по нов начин. По това време след векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението. Мозъците се раздвижват, разбиват закостенелите идеи. Светът продължава да се разчупва и до днес. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, епохата на интернета заедно с новите технологии имат подобен още по-глобален революционен ефект.

С две думи: дядо Боже, създал земното кълбо, но не забравил да му лепне етикета: “Разтърси преди употреба!”. Такъв е механизма на не безболезненото ни развитие през последните десетина хиляди полусъзнателни години.

Заедно с цифровата техника информацията, също вид енергия, започва ускорително да залива, дори да удавя света – повечето става враг на измереното необходимо. Индивидуализмът във все по-демократизиращи се общества се утвърждава като форма на съществуване. Хората имат възможност да изразят виждането си и да го направят достояние на всички. Информация, познания, често повърхностни и лесно достъпни, ни заливат отвсякъде. Едновременно с това всеки все повече се съмнява във всеки и във всичко. За да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване. Съвсем нормално енергията от заливащата ни информация променя, буди желание за контакт и споделяне. За невероятно кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, от 7 милиарда жители на планетата над 6 ползват жсм. Вижда се глада за свързване между хората (най-често изразен във въпроса „къде си?!“). Материята все повече доминира духа, който от своя страна се бунтува, търси компенсация. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти.. парите не са достатъчни, необходима им е вечност! Телесният комфорт е привилегирован пред духовния. Ето, двойка млади хора се движат в чудесен нов, последен модел кабриолет и споделят как колата не им носи щастие, защото не са сменили мокета си в къщи… Науката, все по-елитарна, напредва по-бързо от начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене става все по-различен от този на простосмъртните. Индивидуализмът, заедно с блестящото развитие на определени единици, струва на обществото обезличаване на лишените от възможност да напредват. Това фрагментизира, създава групировки, секти и други. Добавя се чезненето на ритуалността, спояваща хората, смисъла на речтаумалява. Думата, като звуков смислен излаз – израз на емотивно състояние, губи стойност. Нека да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор или улица, мол… в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочават значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъла на нещата. Младите хора губят жалони и поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Всичко това набързо нахвърлено звучи песимистично, но нали сме в края на света?! Но може също да се къже, че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази стария, изживял смисъла си свят.

Кръстосват се две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява, но макар виртуално увеличава възможността за връзки и форми на споделяне, изход от болезнена неизява, от задуха във всеобщия егоцентризъм. Вижда се във феномена фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащи се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която също е мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещото, търсещо път за изява. Високата температура на болния е израз на борбата за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма.

Новият свят е в зародиш, различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повторим грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. Остава да прилагаме натрупаните познания, най-вече да добием съзнание за себе си, ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Всичко това не означава край на света, а е интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене. В това е трудността, но и големината на вида ни.

Изкуствата и фотографията – не пропускам случая, нали блогът е за фотография – изразяват чудесно социалните ни проблеми. Дълбочината, чувствителността на артистичния усет бяга все по-често в повърхностни ефекти, сякаш наближаваме края на изкуствата, недостатъчни, както и религията, да компенсират трудния преход към идващото ново, нетърпящо нищо ИЗКУСТВЕНО. Набиващите се на очи ефекти искат да шокират, да покажат, че в цялата си болка и невъзможност за бърз изход, търсим да реализираме нещо като уж сме извън него… и това в търсене на някаква въображаема свобода с болезнена жажда да сме независими. До голяма степен и аз снимам с желанието да се уловя за момента и то по най-свободния начин! Това да става както искам, по свой избор, макар за момент, който не е мой,… пък го търся – противоречиво, нали? До средата на миналия век изкуството е помагало да дишаме по-свободно, глътка кислород в повече. Днес по всичко изглежда, че това вече не е достатъчно. Вече повече от седемдесет години, загубили вяра в установените канони,  все по-често даваме вид, че правим изкуство – било то концептуално или с други имена и форми, само и само да бъде различно. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на все още воалираното Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, носят нови възможности, все по фрапантни, запълват макар повърхностно празнотите в живота. Фотографиите трябва да са все по-големи, подобно на часовниците, дамските обувки или джиповете в центъра на града… По-голямото шоу отговаря на по-голяма празнота, която го е предизвикала, крещяща за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало, минало, към което всъщност нямаме никакво желание да се връщаме. Все пак една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още може да струва десетки хиляди евро. Но и една добре снимана обувка в огромен технически качествен тираж – очевидно на новоизлюпен „галям“ фотограф с добра реклама и създадено име – също ще струва десетки хиляди евро.

Тези преходни времена, все едно в какви обстоятелства, не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли напред повече от всякога, но самия искрен акт на творенето е без мярка и извън времето.

Краят на света

Дано да не ви е заболяла главата, увляках се в неизчерпаемостта на темата, която в началото от хумористична, заприлича на жиците от тази фотография. Всъщност до 7-ми януари има още време и ако блоговете спрат, означава, че краят наистина е настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*