Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат на история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – всеки от многобройните квартали на града има своето очарование.

Снимам  понякога дискретно, понякога явно, не срещнам агресия никъде. Тя остава скрита, казват жителите, дори жестока зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, както и между различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове правят живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора,  не ме поглежда, правя няколко фотографии в магазинчето и излизам.

Щукащите във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели контрастират кварталите със запазени стари къщи, калдъръме ни улици, все още с амбулантни търговци, които  се провикват напевно.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал в Хива и Самарканд – казвам, че съм комшу, от Булгаристан и получавам една лъжица в повече. Вечер, в края на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, хранят се на въздух с домашно сготвено. Снимам, бабите ме гледат скептично, младите забулени булки ме канят да хапна с тях. Странно. Те се правят на религиозни, кариерата в живота изисквала воал и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам пише „за мъже“. Няма никой поради рамадана. Влизам по-скоро, за да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак ме приканва. Оказва се българин, избягал от времето на комунистическа България. Разговорихме за какво ли не, дава ми сапун, чаршаф и налъми. Отзовавам се сам излегнат на топло в средата на просторен многовековен хамам. Пием турско кафе,  поглеждаме си в чашите. Адресът го пазя, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен за това, което най-много обичам – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За тези, които харесват фотографиите, в www.ivan.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул, който съм снимал през 1998 година, ще намерите – май 2018. Необходим ви е компютър с качена програма флаш.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Един отговор към “Истанбул 2018”

  1. Галина says:

    Великолепно за Великолепния. И любим.

Оставете коментар

*