Истанбул 2018

С жители два пъти и половина колкото България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат на история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – всеки от многобройните квартали на града имаше своето очарование.

Снимах понякога дискретно, понякога явно, агресия не срещнах. Тя оставаше скрита, казват дори жестока, зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул би бил немислим без водите на Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, както и между различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове правят живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора,  дори не ме погледна, направих няколко фотографии в магазинчето и излязах.

Вечно щукащите  кораби с тепета и минарета, забити в небето зад тях добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст с  квартали със запазени стари къщи, улици с калдъръм, по които все още амбулантни търговци  се провикват напевно.

Спирам се до количка с голяма тепсия пилаф – подобен бях вкусвал в Хива и Самарканд – казвам, че съм комшу, от Булгаристан и получавам една лъжица в повече. Вечер, в края на рамадана, хората си постилат бохчи върху тревата, хранят се на въздух с домашно сготвено. Снимам, бабите ме гледат скептично, младите забулени булки ме канят да хапна с тях. Странно. Част от тях са псевдо религиозни, кариерата в живота изисквала воал, най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам пише „за мъже“. Рамаданът започнал, нямаше никой. Влязам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак ме приканва да вляза. Оказва се българин, избягал от времето на комунистическа България. Разговорихме за какво ли не, дава ми сапун, чаршаф и налъми. Отзовавам се сам излегнат на топло в средата на просторен многовековен хамам. Последва турско кафе, дори си поглеждаме в чашите. Адресът го имам, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен за това, което най-много обичам – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За тези,които харесват фотографиите, в www.ivan.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул през 1998 година, ще намерите май 2018. Необходим е компютър и програма флаш.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Един отговор към “Истанбул 2018”

  1. Галина says:

    Великолепно за Великолепния. И любим.

Оставете коментар

*