/Австлалийско небе /

Живот без удивление “не си струва живота.”  Възторжената почуда в удивлението отделя човек от животинския свят. Удив-лението не е дивашко, а дивно. То ни съпътства, стимулира ни извън познанието.  То е състояние на духа. Не определяме реалността с невроните на паметта или през призмата на познанието.

Вълнението в научните теории се подхранва от подземия на удивлението, което търси реалността и възбужда желанието да откриваме и да обясняваме света.  Удивлението води до почуда към непознаваемото зад привидния свят. Красотата не е красива поради човешко благоволение….

                                                / Музей за Африканско Изкуство, Париж /

Едновременно със словесния израз, имаме качеството да се учудваме и да различаваме неизразимото от изразимото. Удивлението е в основата на творческия процес. Колкото по-изострено е съзнанието към неизвестното, толкова по-добре изразен е усетът ни за реалност.

Паметта е пречка в творческия акт. Артистът трупа познания и ги забравя, за да изрази истинското в себе си.

Примитивното Африканско изкуство остава ненадминато именно затова.

Удивлението от красотата и разнообразието, което предлага животът, са стимул за търсене зад привидното.

Животът е едно безкрайно удивление!