/Австлалийско небе /

Живот без удивление “не си струва живота.” В удивлението има възторжена почуда, която отделя човека от животинския свят. Удив-лението не е дивашко, а дивно. То ни съпътства, стимулира ни извън познанието.  То е състояние на духа. В него не определяме реалността с невроните на паметта си или през призмата на познанието.

Вълнението в научните теории се подхранва от примитивните подземия на удивлението, което търси реалността и възбужда желанието да откриваме и обясяваме света.  Удивлението води до почуда към непознаваемото зад привидния свят. Красотата не е красива поради човешко благоволение….

                                                                 / Музей за Африканско Изкуство, Париж /

Едновременно със словесния израз, имаме качеството да се учудваме, да различаваме неизразимото от изразимото. Удивлението е в основата на творческия процес. Колкото по-изострено е съзнанието  ни към неизвестното, толкова по-добре изразен е усетът за реалност.

Паметта е пречка в творческия акт. Артистът трупа познания, после ги забравя, за да изважда истинското от себе си. Примитивното Африканско изкуство остава ненадминато.

Удивлението от красотата, загадката и разнообразието, които предлага животът, са стимул за търсене зад привидното. Животът е едно безкрайно удивление!