Заедно

Заедно-2                                                                    / Benares, India /

Не можем да бъдем заедно, ако няма нещо, което по някакъв начин взаимно да ни надминава или надвишава.

Заедно                                                               / Inti Raymi, Sacsayhuman, Cusco, Peru /

Човекът, подобно на животните в природата, търси преди всичко сигурност. Колкото повече сме  заедно, повече сме осигурени спрямо външни агресии! Все едно дали те са свързани с климат, агресия, вид политика или от личен характер.

Заедно                                                                           / Sofia, Bulgaria /

Мисли, въображение, емоции, интуици, тези качества, различни за всеки,  ни помагат да измисляме системи, които да ни събират заедно. В семейство, квартал, село, град, държава, партия или политическа групировка, религия, секта, фейсбук, футболен екип, марка на телефон… – възможностите са безкрайни – всичките  ни събират макар илюзоарно да бъдем заедно. Индивизуалистите също, в защитната си елитарност се наместват под чадъра на някаква общност.

Заедно-4                                                                              / Timaru, New Zealand /

Хубавата страна на това заедно, без което човек не е възможен, не е параноята спрямо злото, смъртта или загубата на постигнатото, а търсенето на по-добро разбиране на света. Не става дума за болната, перверзия на събраните да измъчват, убиват и  умират в името на отвъдното. Да разбираш света, означава да го променяш, заедно с което  променяш и себе си, и това за по-добър живот.

Заедно 1                                                                                 / Paris-plage /

Между многобройните човешки парадокси  желанието да бъдем заедно и същевременно да се различаваме едни от други е от най-интересните феномени в живота. Без другите не е възможно да се реализираме като единствени, но когато сме заедно, в нас нещо се изтрива в полза на другите. Контактът с хората ни заставя да се променяме, с което да се утвърдим в уникалността си.

Заедно - copie                                                                                / Dogon village, Mali /

Във фотографиите, които съм правил на обществени места забелязвам многобройни скрити погледи,  търсещи и същевременно бягащи от взаимност. Погледите на повечето хора търсят и бързо скачат, бягат от срещната  на чуждия поглед. Малко хора ви поглеждат спокойно, право в очите, все едно дали контактът  е продуктивен. Тогава защо да се учудваме за безобразията повечето продукт на от всеобщия егоизъм, претенции и повърхностно гледане.  Човек, ако си даде труд да разбира другите, променя себе си, респективно и света. Нещата започват и завършват  с  Егото на всеки.

Заедно-6                                                                            / Pughe, Yunan, China /

Светът става все по-комплексен, в много отношения по-ясен,  с по-ясно различими злини и добрини. Скритите качества и недостатъци на хората  излизат все по-ясно наяве. Полумерките и шикалкавенето плащат все по-скъп данък.

Настоящата епоха по отношение на броя на жителите на планетата, колкото и да звучи парадоксално се оказва най-мирна, с най-малко глад и болести,  напредваща във всяко отношение, най-фантастична от историята на Хомо Сапиенс.

Куражът на позитивните хора прави животът приемлив, защото  броят на самоубийствата в света е по-голям от убийствата от всички атентати и агресии.

След тези  сериозни приказки ето  напъните на тази  госпожа да се присъедини с емоцията си към надеждите на Софианци да имат свестен цар. (посещение на Симеон Велики по Цариградско шосе.

Заедно                                                                                            / Sofia /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Един отговор към “Заедно”

  1. Галина says:

    Никога не мога да разбера напълно ‘маршрутите’ на собствените си асоциации, но това есе за секунда ме върна в този стих на Виолета Христова:

    ГЛАВА XII: СТИХ 7

    Блажен е, който не очаква,
    защото всичко ще се сбъдне…
    Върви по пътя си нататък –
    от изгрева и чак до тъмно…
    Мълчи и никъде не стига,
    защото всъщност си е там.
    Не бърза да догони другите,
    и винаги се случва сам.
    Изпраща погледа си в тебе,
    но погледът не става мост.
    Ръцете му не търсят близост,
    очите му не са въпрос.
    И той не е разочарован,
    не е дори разколебан…. и т.н.

    Заради погледа като обект на размисъл ще да е.
    Хубав вторник!

Оставете коментар

*