„Реалността, каквато ни се представя, ме отегчава. Това, което ме грабва и очарова, е възможността да я променя субективно. Без да добавям от себе си, искам да стигна до момент, когато единствено с концентрация на погледа, композицията става по-скоро „направена“, отколкото само снимана. Без да е необходима легенда, която да я обяснява, самата фотография ще говори за себе си: тя ще бъде по-малко обяснителна, отколкото творяща, по-малко информираща, отколкото влияеща, ще носи в себе си по-малко проза, отколкото поезия.“ – Ернст Хаас „За цветната фотография“

Чудесно казано! Бих добавил, докато поезията дава криле на мисълта, картината, фотографията (като изкуство) започва там, където думите се губят.

Ернст Хаас е от пионерите на цветната фотография. С изложбата си в МоМА (Museum of Modern Art) в Ню Йорк през 1962 година той участва в установяването на фотографията като  като изкуство. Едуард Стайшен, фотограф и директор на МоМА  казва за Хаас: „Ето един свободен дух, който не се товари с тежестта на традиции и теории, а е обхванат в търсене на красота, недостигната досега във фотографията.“

Очевидно добра фотография не се нуждае от легенда. Тя трябва да говори на всеки различно. Еднакви хора няма.