/ Пакистан /

Гурджиев седем годишен, съпровожда до смъртното ложе любимата си деветдесет годишна баба. Прегърнати, бабата му казва да не мисли за нея, но в живота да се опитва да прави обратното на каквото правят хората и ще бъде щастлив. Минути след това тя издава Богу дух, а той в същата стая се опитва да ходи на ръце с крака във въздуха. По късно през трийсетте години на миналия век Гурджиев напуска болшевишка Русия и близо до Париж, във Фонтенбло, създава известна школа за декондисиониране (освобождаване, деблокиране) на хора от насадени навици и рутина.

Въпреки това животът, независимо всички мисловни процеси и емоции е илюзоарен, по природа необузрим, миг-преход между минало и бъдеще. Настоящият момент е единствената реалност, която дава възможност  да усетим живота.

Познанията са опора, която в един момент започва да затваряи и да пречи за по-дълбока реализация. От нас зависи да разместваме товарите  между вътрешния и  външния свят. Парадоксално в търсене на Цялото живеем само моменти от филмовата лента, която манипулираме според качествата си. Авантюрата започва, когато разкъсваме мрежата от навици  и рутина, с които сме напреднали, но които ни отделят от Цялото, от реалността, която носим също в себе си. Усещането за тази реалност ни тегли напред, остава да направим  компромис между вътрешния и външния свят, едни и същи и винаги различни.