Гурджиев седем годишен, седнал до леглото на любимата си деветдесет годишна баба, която е на път да си отиде. Тя го прегръща и му казва да не тъжи за нея, но в живота си по-възможност да прави обратното на другите хора. Това щяло да му помогне да бъде щастлив. Малко след това тя издъхва, а той се изправя на ръце надолу с главата, краката във въздуха, знак, че е разбрал посланието. Тридесет години по-късно Гурджиев напуска болшевишка Русия и във Фонтенбло, близо до Париж създава известната школа за декондисиониране (деблокиране, освобождаване от условности) на хората, блокирани на повтарящи се навици.