Навици и рутина

/ Пакистан /

Гурджиев седем годишен, съпровожда до смъртното ложе любимата си деветдесет годишна баба. Прегърнати, бабата му казва да не мисли за нея, но в живота да се опитва да прави обратното на каквото правят хората, ще бъде щастлив. Минути след това тя издава Богу дух, а той в същата стая се опитва да ходи на ръце с крака във въздуха. По късно през трийсетте години на миналия век Гурджиев напуска болшевишка Русия и близо до Париж, във Фонтенбло, създава известна школа за декондисиониране (освобождаване, деблокиране) на хора от насадени навици и рутина.

Въпреки това животът, в зависимост от мисловните ни процеси и емоции, остава илюзоарен, по природа недостижим, необузрим миг-преход между минало и бъдеще. Настоящият момент е единствената реалност, която дава възможност  да усетим живота. Натрупаните знания са опора, която по-късно натежава и парадоксално пречи за пълноценна реализация. От нас зависи да разместим товарите, да отворим пространство между вътрешния и околния външен свят. Такъв е парадокса на живота: в търсене на Цялото живеем единствено моменти от филмова лента, която манипулираме според своята природа и качества.

Голямата човешка авантюра започва именно с разкъсване на мрежата от навици  и рутина, които уж ни помагат да напреднем, но същевременно ни отделят от Цялото, което носим в себе си. Те ни задушават, отдалечават ни от реалността. Въпрос на компромис между вътрешен и външен свят, един и същ и вечно различен.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*