Гурджиев на седем години, седял до леглото на любимата си деветдесет годишна баба, която била на път да си отиде. Тя го прегърнала и му казала да не тъжи за нея и в живота си по възможност да прави обратното на другите хора. Това щяло да му помогне да бъде щастлив. Малко след това тя издъхнала, а той се изправил на ръцете си надолу с главата в знак, че е разбрал посланието. Тридесет години по-късно Гурджиев напуска болшевишка Русия и в гората Фонтенбло до Париж създава школа за разчупване на навиците на хора, задушени в рутина, от която не могат да се освободят.