Навици и рутина

                                                     / Пакистан /

Гурджиев седем годишен е седнал до леглото на любимата си деветдесет годишна баба. Тя го прегръща и му казва да не тъжи за нея, единствено в живота си по-възможност да прави обратното на другите хора. Това щяло да му помогне да бъде щастлив. Малко след това тя издъхва, а той се изправя надолу с главата с крака във въздуха, за да покаже, че е разбрал съвета й. Тридесет години по-късно Гурджиев напуска болшевишка Русия и във Фонтенбло до Париж създава известна школа за декондисиониране (деблокиране, освобождаване от условностите) на хора, роби на едни и същи навици.

Каква е връзката на Гурджиев с тази фотография? Чесно казано ще се радвам някой от читателите на блога да развие темата и да ми пише…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*