/ Пакистан /

Гурджиев седем годишен, съпровожда до смъртното ложе любимата си деветдесет годишна баба. Прегърнати, бабата му казва да не мисли за нея, но в живота да се опитва да прави обратното на каквото правят хората и ще бъде щастлив. Тя издала Богу дух, а той в същата стая се опитва да ходи на ръце с крака във въздуха. По късно през трийсетте години на миналия век Гурджиев напуска болшевишка Русия и близо до Париж, във Фонтенбло, създава известна школа за декондисиониране (освобождаване, деблокиране) на хора живеещи по навик.

Животът, независимо всички мисловни процеси и емоции е илюзоарен, по природа необузрим, миг-преход между минало и бъдеще. Настоящият момент е единствената реалност, която ни дава възможност  да усетим живота.

Познанията са опора, но ако не ги променяме, те ни затварят и пречат да се  реализираме. Авантюрата започва, когато разчупим бариерата от навици  и рутина,  която ни отделя от реалността, която всеки носи в себе си. Усещането за тази реалност ни тегли напред, остава да направим  компромис между вътрешния и външния свят, винаги свързани помежду си.