Илюзии, въображение и концерт

China-1

Илюзиите, които ни дават жизненост и ни поддържат въображението, ни карат да вярваме, че един ден бихме намерили в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Очакването е за съзнанието това, което тенденцията е за живота. Животът може да се приеме като процес към нещо идващо, динамичен интервал между това, което е и каквото трябва да се случи. В общия случай винаги сме в очакване най-често на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, което под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма според това как приемаме живота.

Миналата събота вечер към в 22 часа изпълнен с хубави помисли се насочвам към летището в София. Ще слушам, танцувам и лудея под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми лек дъждец с малко гръмотевици. На моменти подухва силно, но това не пречи. Хората са се приготвили, разхождат се по тревата, загърнати в дъждобрани пред огромна естрада. Всички сме в очакване. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището, антракт пред идващата група. Минава половин час, после още половин. После още един. Хората, повечето мокри, живеят в очакване и безболезнено приемат обстоятелствата. Тръпка има, въпреки всичко. В даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака купонът е неминуем, българинът е търпелив.

Два часа са достатъчни, за да се наситя на атмосферата и почти с облекчение си тръгвам за към къщи. Отивам на сухо, обстоятелствата не зависят от мен, защо да се ядосвам. На другия ден ми разправиха как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Всички останали доволни. За петдесет лева било си струвало търпението.

Питам се дали постъпих нормално? Но на тръгване имаше още трима. В колата слушахме джаз ФМ. Освен това ми обещаха диск с Готан Проджект. Човек не знае от къде идва щастието.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*