Илюзиите, подхранващи жизнеността и въображението, помагат да вярваме, че рано или късно ще намерим в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София, за да танцувам и да се забавлявам под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, дъжда се усилва, няколко гръмотевици, на моменти духа по-силно, но това все още не е пречка за концерта да се осъществи. Публиката са се разхождат по тревата пред голямата естрада, повечето хора са загърнати в дъждобрани. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското от естрадата. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището, всичко това в очакване на идващата група. Минава час, после втори. Хората, повечето мокри, безболезнено приемат обстоятелствата. В даден момент нещо все пак трябва да се случи. Групата няма как да не се появи.  За който обича да чака, купонът е налице, българинът е търпелив, не се предава.

Два часа са ми достатъчни, за да се наситя на атмосферата и да се упътя  към къщи. На другия ден чувам как групата дошла в един след полунощ и е свирила до три. Посетителите останали много доволни. Концертът за петдесет лева си струвал търпението.

Да завърша блога философски: за съзнанието ни очакването е това, което тенденцията е за живота. Може да се приеме като процес към нещо идващо, като динамичен интервал между това, което е и което ще се случи. В общия случай ние се намираме винаги в очакване на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, а според това как приемаме живота, то под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма.