Илюзиите, които ни дават жизненост и ни поддържат въображението, ни карат да вярваме, че един ден бихме намерили в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София. Ще слушам, танцувам и лудея под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, после дъжда се усилва, малко гръмотевици, на моменти подухва силно, но това все още не е пречка за концерта. Хората са се приготвили, разхождат се по тревата, загърнати в дъждобрани пред огромна естрада. Всички сме в очакване. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището в очакване на идващата група. Минава половин час, после още половин. После още един. Хората, повечето мокри, живеят в очакване и безболезнено приемат обстоятелствата. Тръпка все още има. Все пак, в даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака купонът е дори е налице, българинът е търпелив.

Два часа ми стигат, за да се наситя на атмосферата и с облекчение се упътвам  към къщи на сухо. На другия ден ми разправят как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Всички останали много доволни. За петдесет лева си струвало търпението.

Кой е нормален в тази история не знам. Вечерта на тръгване стопирах кола, бяхме трима, по пътя слушахме джаз ФМ и освен това ми обещаха диск с Готан Проджект. Човек може да е доволен от всичко…

И за да завърша блога философски: очакването е за съзнанието това, което тенденцията е за живота. Животът може да се приеме като процес към нещо идващо, динамичен интервал между това, което е и каквото трябва да се случи. В общия случай винаги сме в очакване най-често на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, което под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма според това как приемаме живота.