Те са по-малко от стотина. Повечето живеят в стария квартал Жион в Киото. След специално дългогодишно обучение тези ерудирани, артистични дами, очароват със забележителен финес, култура и душевност, единици привилегировани японци.

Малко след полунощ в тясна, полутъмна уличка  в очакване да се случи нещо необикновено безнадеждно пристъпвам от крак на крак. Разочарован, решавам да си тръгна, когато по тясната безлюдна уличка виждам с намалени светлини дискретно да се приближава лъскаво черно такси. На няколко метра от мен се повдига тъмна завеса, отзад с едва забележима врата. Прошумява тежка коприна, извънземно същество прави няколко грациозни крачки към колата. За късмет разстоянието между нас отговаря на 135 милиметровия обектив на фотоапарата ми. Снимам с отворена бленда, без светкавица, на ниска скорост. Нямам право на вълнение. Едно, две, три кликвания. Изражението на Гейшата не се променя. Мраморното лице в таксито се скрива зад ъгъла на уличката.

Мярката за настоящия момент, единствения, с който разполагаме, е това, което ще остане след него. Фотографията за мен е материален израз на уловения момент.