За японците, за разлика от древните гърци, симетрията е враг на Изкуството. Нарушеното равновесие в дадена система за тях е мотор за прогрес на системата. Изкуството и творецът са две крайни величини устремени към безкрайното.

Астрофизици говорят за асиметрия в прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени и ние. От тях знаем как преди 17,5 милиарда години, след „Биг Банга“, във Вселената са се формирали еднакъв брой частици и античастици и взаимното им анулиране е породило светлината. Фотоните нямат обратен еквивалент, светлината се е явила като междинен свят между материя и антиматерия. След това Вселената мистериозно имала предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставяли милион плюс един електрони. Нарушената симетрия от допълнителният електрон в системата породила материята. В продължение на милиарди години добавените електрони са изграждали материята на света, в който живеем. Без този процес Вселената щеше да бъде обливана само  от светлина. Първоначалната хармония била нарушена за сметка на сътворения свят, който днес живеем и опитваме да разберем. Всичко това с молба за снизхождение, ако читателят е астрофизик.

Всички търсим стабилното, недостижимо състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно. Хармония и безредие вървят заедно, както антропия и негантропия, както живота и смъртта са вплетени в един и същ процес.

Изкуството е златен ключ за разширяване на свободата на духа. Изкуство, разбира се без пълна симетрия. (Давам право на японците с един електрон повече от гърците.)