За японците симетрията, за разлика от древните гърци, е враг на Изкуството. За тях нарушеното равновесие в дадена система е мотор за прогрес на системата. Изкуството и творецът са две крайни величини устремени към безкрайното.

Астрофизици говорят за асиметрия в прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени и ние. От тях знаем как преди 17,5 милиарда години във Вселената постепенно са се формирали еднакъв брой частици и античастици. Взаимното им анулиране е породило светлината. Фотоните нямат обратен еквивалент. Светлината се е явила като междинен свят между материята и антиматерията като Вселената мистериозно имала предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставяли милион плюс един електрони. Нарушената симетрия от допълнителните електрони в системата породила материята. В продължение на милиарди години добавените електрони са изграждали материята на света, в който живеем. Без този процес Вселената щеше да бъде обливана само  от светлина. Първоначалната хармония била нарушена за сметка на сътворения свят, в който днес живеем и опитваме да разберем. Пиша това с молба за снизхождение, ако сред читателите има астрофизици.

Всички търсим стабилното, недостижимо състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно. Хармония и безредие вървят заедно, както антропия и негантропия, инг и янг, живота и смъртта вплетени в един и същ процес.

Изкуството е златен ключ за разширяване на свободата на духа. Изкуство без пълна симетрия. (За мен японците са с един електрон повече от гърците.)