Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Единствено големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили с вулкана Лулаиако 6739м в дъното/

В  пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо в Салта, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им, казват „само“ на 150 километра.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена с цветове пустиня на земята.

                                                 /Кампо де Пиедра Помез/

Няма как, не мога да променя програмата, продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата в която живеят и ги пази различни от европейско-американските на вид повечето аржентинци. Опитвам да не съжалявам, въпреки че всяка добра среща е шанс, единствен и неповторим.

                                            /Вулкана Пенадо, 4300м/

Цветовете на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на височина между три и шест хиляди метра са фантастични, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак.

Промиването на руда зацапва питейната вода, а корумпирани компании подкупват водоснабдителите, за да им затворят очите. Нивото на отровните елементи във водата  е станало крайно недопустимо и в борба с корупцията в страната повечето мини са изоставени, частните компании – изчерпани или спряни.

                                               /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро с неговите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното и кашмира. След западането на търговията с минерали, Аржентина започва да развива и да експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа, с който пътувам иска да зареже експедициите и да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

По време на пътуването има моменти, когато всичко спира и замира, красотата на Природата в най-чест вид отваря място за нещо голямо, неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След покоряване на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се потапям както майка ме е родила в кристално чистата лагуна с топла минерална вода.  Великден наближава, за катедрала служи небето, а за хор – сладкото хортуване на групата фламинго, които примляскат и цопкат с човки в голямата лагуната наблизо. Лек аромат на сяра замества тамяна. Раят не е другаде, а на Земята. Естествен, надминаващ и най-луксозните, претенциозни спа.

Сенките  се удължават и ни приканват с птиците заедно да споделим наближаващата звездна нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Няма фламинго, нито лекия мирис на сяра, въздухът не е така сух и кристален, звездите не са толкова близо, но Природата е не по-малко прекрасна. Земният Рай навсякъде е Рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/