В очакване на момента

авг. 19
2012

Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Преди години това ми повлия в снимането. Триото око-сърце-визьор прави да уловим в хармоничен вид изплъзващата се реалност.

След концентрацията в очакване и реализирането на “решителния момент” следва отпускане и задоволство. Самият момент, скътан във филм или в пиксели, остава невъзвратим фрагмент от миналото. Усещането от добре уловения миг е  по-силно от фабулата на филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да ловим съдържателен многопланов момент позволява да се говори за изкуство във фотографията.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим, нито да го изживеем изцяло. За спряно щастие  може само да се мечтае. Но какво друго да търсим освен настоящия момент!?  Всъщност самите ние не сме реалност, а сме в процес на осъществяване, на път към идващото (което идва към нас!?). Преживяваме прехода минало-бъдеще в очакване, което е форма на съзнание. На китайски, японски, еврид, в езикът на безкрайни възможности, глаголът съм няма сегашно време… Ние сме винаги на път… към ново преживяване.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”. То е винаги различно, облечено в напрежение от очакване на идващото. Ако “сега” останеше сега, времето би спряло да тече. Доказателство за изминалото време е самата промяна на нещата. Физиците са по-точни, когато свързват мярката за време с пространство, но това е възможно до определено време в миналото. Отвъд миналото времето изчезва като величина, става производно на нещо неизвестно. Преходът между потенциал и актуалност е въпрос основен за загадъчната връзка свобода-детерминираност.

Така животът, заедно с мисловните ни процеси, преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакването намалее започваме да се отегчаваме. Само смъртта, както и безкрайното, въображаемото вечно – от където идва силата на религиите – ни отнемат правото на очакване, а безвремието и празнотата ни карат да измисляме някакво отвъд. Чисто “сега” има в екстаза, в транса на границата на безсъзнание, привилегия на мистици.

В неудържимата любов също има усещане, което премахва възможността за очакване. Влюбени сме, защото присъствието на другия дава на момента интензивност, стопяваща понятието време. Творческият процес, интензивният спорт докосват също безвремието на  момента.

Масовото снимане днес, златна мина за бизнеса на новите технологии, прави чудесна връзка с нарцисизма и желанието да запълним и задържим момента. С телефони, ай-пади и все по-качествено ловещи мига техники, гоним това, което не “иска” да ни принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна обезшумена зала във формата на кълбо е построена система от огледала. Във всеки момент на деня те прецизно насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е всеки да визира лъча в състояние едновременно на концентрация и медитация. В “решителния момент” на Картие Бресон изглежда има подобно състояние. Добра концентрация, съпроводена с неутралност ни прави активни и същевремнно независими от външните обстоятелства.

Фотографиите са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. За фотографии от тази серия вижте 63-та галерия от сайта. Ако разполагате с голям екран, кликнете от дясно дясно в: – галерия – цветни – страни – Франция, Туке.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

коментари изключени.