Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”, когато триото око-сърце-визьор намира хармония в изплъзващата ни се реалност.

Усещането за добре уловен момент е по-силно от фабулата на филм, в който сме увлечени в потока на действието. Умението да уловим съдържателен, многопланов момент с история, различна в очите на всеки, превръща фотографията в изкуство.

Мигът е единствен, единствено той ни принадлежи, но не се полага да го повторим. За спряно щастие човек може само да мечтае.

На китайски, японски, арабски, еврид, глаголът съм няма сегашно време – ние сме винаги  на път да се осъществим.

„Сега“ е на границата между минало и бъдеще. А то е  винаги различно, често облечено в напрежение, очакващо идващото ново “сега”. Промяната е доказателство за изминало време. Във физиката време и пространство са неделими, но това е валидно до определено време в миналото, отвъд което, казват астрофизиците, времето не съществува като величина.

Преходът между потенциал и актуалност е основен въпрос в загадъчната връзка свобода-детерминираност. Ние не сме напълно свободни, нито напълно детерминирани.

Животът ни преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакване намалее, често настъпва отегчение. За твърдите реалисти мистерията на смъртта или въображаемата вечност отнемат правото на очакване.  Чистото “сега” в екстаза, приет за граница на безсъзнание, е привилегия на някои будисти и мистици.

Усещането в неудържимата любов не търпи очакване. Присъствието на любимия/любимата изпълва момента с интензивност, несъвместима с понятието време. Творческият процес и интензивният спорт също са свързани с моментно безвремие.

Все повече хора, запълнили момента с новите си смартфони, бягат от времето, потънали в новата религия на виртуалните връзки.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна, изолирана от шум зала, е инсталирана система от огледала, които във всеки момент на деня насочват слънчев лъч към голямо кристално кълбо в центъра на залата. Целта е да конценрираме поглед в лъча в състояние на пълно отпускане. Такова е и състоянието на фотографът, който снима концентриран, едновременно забравил себе си.

Фотографиите в този блог са от плаж в Нор Па дьо Кале в северозападна Франция.