Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Триото око-сърце-визьор търси хармония в една вечно изплъзваща се реалност.

Усещането за добре уловен момент е по-силно от фабулата на филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да уловим съдържателен многопланов момент с история, различна в очите на всеки, превръща фотографията в изкуство.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим, освен отчасти, според нагласата и погледа на фотографа. За спряно щастие човек може само да мечтае. Същевременно има ли по-ценно от настоящия момент? Той единствено ни принадлежи, доказателство, че съществуваме.

На китайски, японски, арабски, еврид.., вероятно и на други езици, глаголът съм няма сегашно време – ние сме на път да се осъществим.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”, винаги различно, облечено в напрежение, в очакване на идващо ново “сега”. Доказателство за изминалото време е промяната във всичко. Физиците свързват пространството с мярка за време, но това е възможно само до определено време в миналото. Отвъд него, времето изчезва като величина и се превръща в производно на нещо неизвестно.

Преходът между потенциал и актуалност е основен въпрос в загадъчната връзка свобода-детерминираност. Ние не сме никога напълно свободни, нито напълно детерминирани…

Така животът ни преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакване намалее започваме да се отегчаваме. Смъртта и въображаемото вечно (силата на религията) ни отнемат правото на очакване. Безвремието и празнотата ни помагат да мислим за „отвъдно“. Чистото “сега” се намира в екстаза, на границата на безсъзнанието, привилегия на някои будисти и мистици.

Усещането в една неудържима любов не търпи очакване. Присъствието на любимия/любимата изпълва момента с интензивност, несъвместима с понятието време. Творческият процес и интензивният спорт също имат общо с безвремието на момента.

С телефони, ай-пади и все по-качествено създаващи връзки във времето техники, днес повечето от нас запълват момента, който отказва да ни принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна, изолирана от шум зала във формата на кълбо, е построена система от огледала, които във всеки момент на деня насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е да фиксираме лъча в състояние на концентрация и едновременно пълно отпускане. Свързвам това със състоянието на фотографа, който снима, потопен в настоящия момент, едновременно забравил себе си.

Фотографиите в този блог са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. От същата серия има в 63-та галерия от сайта. Ако разполагате с голям екран, кликнете от дясно дясно в: – галерия – цветни – страни – Франция, Туке.