ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

“Христос Воскресе”, казвам в полумрака на един от редките минувачи късно през нощта на Великден. “Благодаря, и на вас!”, чистосърдечно отговаря младежа. Не се подиграваше, беше просто любезен. Хората в Александър Невски тази година бяха по-малко. Вечерта чудесна.

Маскиран като фотожурналист с фотоапарати и обективи около кръста, бавно се упътвам към олтара. Открехва се малка, слята с иконостаса врата. Ръка в расо прави знак да влезе на висока фигура до мен. Мъжът е италианец, вероятно познат на някой от епископите. Следвам италианеца в обширния олтар и дискретно снимам светото място. Не съм предполагал, че някога ще се намеря в сърцето на Божата обител.

Al. Nevsky-7Италианецът притеснен от тържествените движения на православните божи служители, с неловка усмивка се връща към мястото за простосмъртни. Не съм сам, в дъното на олтара има телевизионна камера и човек от телевизията. В един ъгъл забелязвам човек с твърда физиономия и с кожено яке, явно не от  духовното тяло. Очите ни се срещат с подчертана безизразност.

Al. Nevsky-4Имам чувството да правя исторически снимки.  Обличат дядо патрирарх без да ми обръщат внимание. Преди години всички знаехме, че Максим служеше на държавна сигурност. Сега този деветдесет годишен старец буди уважение поне за сана и възрастта си.

Al. Nevsky-3Пазя привилегированата си позиция. Малко преди полунощ, както му е ред, патриархът и епископите напускат църквата, за да я обиколят, после ще потропат на вратата, за да им се отворят дверите Господни и нощната служба да продължи. В олтара оставаме  с камерамена и господина с коженото яке.

Al. Nevsky-5Снимам фрески, натюрморти и всичко свято и явно се увличам, защото богомолец в залата зърва как цивилен осквернява с фотоапарат светото място. Вдига се шум, разменят се джиесеми. Дават сигнал  на човека с якето, който ми прави знак да изляза от олтара. В погледа му има известно съжаление. Без да знае кой съм, увлечението ми да снимам го е забавлявало.

Навън сред богомолците се сблъсквам се с фанатични, едва ли не яростни погледи и забележки на възмутени съграждани. Свивам се като карфица, въжетата, ограждащи централната пътека ме пазят. “Светотатство! Богохулство! Тоя е луд! Ама ти знаеш ли къде си влязъл..!” Парадоксално гласовете идват от тълпата, а не от охраната,  към която се обръщам да ме пази. Извинявам се, постъпил съм неправилно. “Ама ти как така, бе човек?! Че там влиза ли се? Къде си сложил крак! Разрешение имаш ли??”, ме пита цивилния полковник. “Разрешението не е проблем” отвръщам небрежно, като си давам сериозен вид, за да му отвлека вниманието: “…ами ти ме пази, че тези ще ме изядат…, пък, че… преувеличих, то е ясно!…” втвърдявам глас. “Спираш вече и.. не шавай много!”. Звучи застрашително, но оптимистично…

Al. Nevsky-21Заедно с отекващите песни на хора патриархът и владиците тържествено се прибират в олтара. Вниманието на всички е в тях. Събирам отново смелост. Освен това отвътре ме знаят. Мушкам се през познатата вратица в уюта на светата обител. Следва ме от друг смелчага-фотограф.  Българите сме хора окумуш. За фотографите, да не говорим. А двама все се по-леко разделяме греха.

Al. Nevsky-8Към два часа през нощта духовно попрепълнен се изнизвам дискретно.

Църквата кънти от чудесните гласове на хора. Границите са разчупени. Прескачам ниска затворена порта за стълби, водещи към балкона на катедралата.

Озовавам се зад гърба на диригента. С чудесния хор, разкошната акустика и няколко фотографии откъм балкона се получи кулминацията на този прекрасен Великден.

За да няма недоразумение в тона на написаното нека да добавя, че без да съм религиозен, вярвам че светът е Божествен. Вселената е организирана фантастично, животът на Земята е изключително интересeн, няма как да има грешка. А това, че човек прави каквото си иска и пати от себе си, не мисля, че дядо Боже носи отговорност за това. Моисей, Христос, Буда, Мохамед, Шанкара, Оробиндо…, също Айнщайн, Шекспир, Бах, Моцарт… са титани сред хората. И добре, че ги има, за да разширят тесногръдието на по-бедните духом.Човек има необходимост да вярва. За съжаление институциите защищават интересите си и деформират зрънцето истина, което монополират. Духовното Его и егоизъм са най-силни и опасни!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*