ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

“Христос Воскресе”, казвам в пасхалната нощ, прибирайки се в къщи на един от редките минувачи. “Благодаря, и на вас!”, чистосърдечно отговаря младежа. Не се подиграваше, просто беше любезен. Хората в Александър Невски тази година бяха по-малко, а вечерта чудесна.

Маскиран като фотожурналист с два фотоапарата и няколко обективи около кръста, бавно се упътвам към олтара. Открехва се малка, слята с иконостаса врата. Ръка в расо се подава и прави знак на висока фигура до мен да влезе. Мъжът е италианец, вероятно познат на някой от епископите. Промъквам се след италианеца в обширния олтар и от един ъгъл дискретно снимам светото място. Не бях предполагал, че някога ще се намеря в сърцето на Божата обител.

Al. Nevsky-7Италианецът притеснен от тържествените движения на православните божи служители, с неловка усмивка се връща обратно към местата наа простосмъртните. Не съм сам, в дъното на олтара виждам телевизионна камера и човек от телевизията. Забелязвам и човек с твърда физиономия в кожено яке, явно не принадлежащ на  духовното тяло. Очите ни се срещат с подчертана безизразност, от двете страни и продължавам най-естествено да снимам.

Al. Nevsky-4Чувствам, че правя исторически снимки.  Обличат дядо патрирарх и никой не ми обръща внимание. Преди години беше ясно, че Максим служи на държавна сигурност. Сега този деветдесет годишен старец буди уважение поради сана и възрастта си.

Al. Nevsky-3Оставам на привилегированата си позиция. Малко преди полунощ, както му е редът, патриархът и епископите напускат църквата, за да я обиколят, после да потропат на вратата, дверите на храма Божи да им се отворят.  В олтара оставаме сами с камерамена и господина с коженото яке.

Al. Nevsky-5Снимам красивите фрески, натюрморти и всичко свято наоколо. Явно съм се увлекъл повече, защото богомолец в залата ме е зърнал и вдига шум как цивилен осквернява с фотоапарат светото място. Вдига се шум, разменят се джиесеми и човекът с якето ми прави знак да изляза от олтара. В погледа му усещам известно съжаление. Без да знае кой съм, увлечението ми да снимам го е забавлявало.

Навън сред богомолците се сблъсквам се с фанатичните, почти яростни погледи със забележки на възмутени съграждани. Свивам се в един ъгъл зад въжетата, ограждащи централната пътека, които ме пазят. “Светотатство! Богохулство! Тоя е луд! Ама ти знаеш ли къде си влязъл..!” Парадоксално гласовете идват от тълпата, а не от охраната,  към която се обръщам да ме пази.  “Ама ти как така, бе човек?! Че там влиза ли се? Къде си сложил крак! Разрешение имаш ли??”, ме пита цивилния полковник. “Разрешението не е проблем” отвръщам небрежно, като си давам сериозен вид, за да му отвлека вниманието: “…ами ти ме пази, че тези ще ме изядат…, знам, трябваше да излеза с епискоти…” втвърдявам глас. “Спираш вече и.. не шавай много!”. Отговаря полковника, но звучи оптимистично…

Al. Nevsky-21Хорът откъм балкона загърмява и патриархът с владиците тържествено се прибират в олтара. Вниманието на всички е в тях. Събирам смелост, отвътре ме знаят и се мушкам бързо през познатата вратица в светата обител. Последва ме от друг смелчага-фотограф.  Българите сме  окумуш и двама без угризения си разделяме греха.

Al. Nevsky-8Към два часа през нощта попрепълнен духовно дискретно се изнизвам навън.

Катедралата кънти от чудесните гласове на хора. Прескачам ниска затворена порта към стълбите, водещи към балкона.

Озовавам се зад гърба на диригента. С фотографиите на чудесния хор, разкошната акустика и няколко фотографии откъм балкона се получи най-хубавия ми Великден досега в живота.

Нека да добавя, че благодаря на Бога, не съм религиозен. Казано различно, без да съм религиозен, вярвам че светът е Божествен. Вселената е организирана фантастично, животът на Земята е едно чудо, а че човек прави каквото си иска и пати от себе си, не мисля, че дядо Боже носи отговорност за това. Моисей, Христос, Буда, Мохамед, Шанкара, Оробиндо…, също Айнщайн, Шекспир, Бах, Моцарт… са титани сред хората. И добре, че ги има да разширяват тесногръдието на по-бедните духом.Човек има необходимост да вярва. За съжаление институциите защищават интересите си, деформират и монополират. Духовното Его и егоизъм са най-силни и опасни!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*