Израел

На земята има ключови места, които имат голяма роля в историята на човечеството. Израел е такова място с държава, по структура и развитие, единствена по рода си.

El Akaba MosqueИзградена на границата на възможното, тя е стимул и провокация. Събрани от цял свят, донесли със себе си всички култури, в продължение на три хиляди и петстотин години отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират отново там, откъдето са тръгнали. Цената за това са шестте милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствен случай държава с народ, просъществувал над три хилядолетия, за няколко десетилетия успял да създаде нова държава, при това в пустиня, която превръща в градина. Това не може да не провокира архаичния свят наоколо. За съжаление става дума за народи с общи корени, които държат за една и съща земя. Въпрос неразрешим, както е станало между Каин и Авел, първото братоубийство, модела за неузряло човечество и пример на много нива навсякъде по света.

Странна държава, изтъкана от противоречия, които се оказват чудесен мотор за прогрес. Оцелява този, който е с една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е да създаде „заинтересован алтруизъм“, измислен преди три хиляди години и основа на еврейското мислене. Това е условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив. Доброто състояние на всеки зависи от това на ближните му, нещо трудно смилаемо за места, където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, засилена, когато задлъжняваме. Светът дължи на евреите както идеята за Бога, така и за паричната обмяна, начин за откупване на свободата. Църковните канони в средновековието са насилвали евреите да се занимават с пари, което е създало най-добрите банкери в света.

01Tel Aviv 06В Израел всичко е лесно и трудно. Нещата стават бързо, ефикасно, най-често на ръба на възможното. Избор няма, за да се оцелее трябва да се изпреварват другите, нещо, което мотивира и напряга. Жителите са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столицата на трите монотеизма, е извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи са намерили общ език.

52 Mer morte9 copie copyВ Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море драматично спада с по един метър на година. Това не пречи да се излегнете удобно да четете вестник си в най-богатата минерална баня на земята наоколо с декори в непрекъснато променящи се цветове.

96 The Mud12 copyЧерни фигури, обилно намазани с кал от морето, се оглеждат в големи огледала. В процъфтяващите оазиси в пустинята, всяко растение, за да остане живо и красиво, получава необходимата капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с Тибетската. Менящите се тонове, сенки и отражения, тук са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. На 400 метра под морското равнище, човек не изгаря от слънцето, въздухът е чист и богат на кислород.

91 Golan copyНа север по продължение на реката Йордан декора е различен. Сред митичните пейзажи натежали от история, се намира средновековният Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от Меа Шарим, квартала на крайно религиозните в Йерусалим, тук никой не ви пречи да снимате. На въпросите ви ще отговарят любезно, с желание.

Храната в Израел е екологично чиста, с вкус на земята на която, според еврейския закон, се дава почивка всеки шест години. Опитвате от всички кухни на земята, донесени от преселниците.

84 Desert du Neguev copyЗа разлика от Китай, където надписите в страната са само на китайски, тук се ориентирате на четири езика. Колите карат бързо, полицаите имат достатъчно други грижи, но цифрова техника на високо ниво има око за всичко и нарушителите се наказват.

76 Tsfat copyПреди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Потушават най-големия бунт в античността и избиват близо един милион евреи. От Храмът в Йерусалим е останала Стената („стена на плача“ е европейско название, чуждо на евреите).

Разпръснати по света, евреите са свързани помежду си със Закона, написан в Тората, за тях дар Божи, който е станал основа на всички прогресивни закони, урок и провокация за които не искат да го разберат.

Създаването на Израел подписва в известен смисъл и края на юдаизма. Темата е двузначна и изразява многостранността на евреите, голяма част от които са извън страната. Израел е демократична държава с религиозен аспект – трудна комбинация, обратна на също трудния за разбиране Иран, най-големия враг за Израел. В талмуда се казва, че религия, която се меси в политика, е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. В юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, дори не се предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не да притежава нещо трайно. Притежанието, когато го има, трябва да се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Голяма част от съвременните млади хора в страната, обхванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. От друга страна крайно религиозните  не признават Израел за държава преди идването на Месията, който същевременно е символ на световно братство между народите (а не като божество в човешка форма!).

Le Mur10И най-голямото противоречие е, че правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване и при военен конфликт агресията е неминуема. Това е извън кодовете на еврейската традиция, в основата си със стремеж за сдобряване на вълка с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно, ако всяка сутрин на вълка му се доставя по едно ново агънце. Палестинците не биха го отказали, но балами има най-малко сред евреите. Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това се вижда изострената форма на общочовешки проблеми, засягащи целия свят, които засега нямат изход.

93 Jerusalem16Евреите казват на майтап, че шестима от тях са променили човешката история: Моисей с всичко е в Закона; Христос с всичко е обич; Спиноза с всичко е Природа; Маркс с всичко е пари; Фройд с всичко е секс и Айнщайн с всичко е относително.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

 

Rakaposhi range, Pakistan copyТръгвате от Бурма в посока обратна на пътя на мусоните и пресичате Асамските Хималаи и Бутан,  за да продължавате в Непал по дължината на Хималаите – 2400 километра между Нанга Парбат в Пакистан и Намче Барва в Тибет. Заобикаляте няколко осемхилядника (общо 10 в Хималаите) и влизате в Индия през Ладак, за да продължавате до Кашмир. В това вълшебно място отпускате няколко дни, настанени в house boat в езерото Дал, от където след това ще кулминирате планинската си авантюра в Каракорум. Тук се чувствате се като малко пясъчно зрънце сред многобройните, повечето от тях непокорявани седем хилядници, забили върхове в небето. К2, заедно с още три могъщите осемхилядници, е най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължавате трека си на запад, ще навлезете в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай.

До тук описах какво ражда фантазията ми за някой от следващите ми животи, стига междувременно да не сме разрушили прекрасната ни планета, която така добре ни е подслонила досега.

03 Pakistany Highway copyСега съвсем конкретно напускам неприветливия Исламабад, грозен град, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма нищо интересно, освен едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и максимално бързо се спасявам  в посока на Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравил от къде съм тръгнал, моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам и явно бъркам. Тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натопли човек уморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат, десетият осемхилядник в края на Хималаите, който е в Пакистан, с близък приятел пресичаме реката Индус, за да се върнем обратно по Каракорум хайуей към Балтийската част на Каракорум. Пътят ни води към малкия Памир в района Чипурсан, близо до границата с Афганистан. Тук ислямът е примесен с будизъм. За мюсюлманите долу в градовете на сме “нечисти и недостойни за Рая“, но високо в планината жените са по-свободни, а гостът е винаги свещен.

Вакхан коридор е създаден от Британската и Руската империи през 19-ти век като буферна зона. Там открай време живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Минаваме с минимална формалност през местната митница на около 3000 метра в местността Бабакунди, от където керваните се упътват към Хиршад пас (5200 метра), за да слезат в долината на Вакхан коридор. Коридорът има излаз към Афганистан, Китай и Таджикистан, места несигурни, а за мен поради граничната зона и фантастичната Природа наоколо, още по-интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми, нали е граница, трябва да я пресека!

Между групата носачи двама от местните не искат да ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизкия керван с якове – свидетели не са необходими. Планината откъм Афганистан  прилича на рисунки от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не са се спирали от нищо да пресекат тези невероятни, още девствени места. Всяка крачка за тях е било откритие. За мен също, но веднъж слезли в долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме със съмниние за военни и чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проливала и пролива толкова много кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо), пребродили тази фантастична страна преди инвазияна руснаците. Фотографиите им са като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и необезпокояван от никой се качвам на граничен връх, за да снимам по-добре този свят, който ме тегли като магнит, свят който явно нося в себе си, все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници и напрежения, в който само красотата ще доминира света?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париж и фотография през август

01 ParisПоради световната финансова криза петдесет процента от французите не си позволяват ваканция и не пътуват. Останалите в столицата се препичат в красиви паркове с книга, списание и слушалки в ушите… Кейовете на Сена са пълни с жадни за слънце тела. Aвенюта и булеварди дишат свободно, наети колела препускат по алеи – първият половин час e безплатен и безпаричните ги сменят от квартал в квартал. Август е месеца, когато човек  може да се разхожда в града-музей без напрежение и стрес. През септември в Париж се изсипват обратно няколко милиона парижани със стегнати физиономии, защото хубавото лято е отминало.

Champs de Mars5 P-t Palais chiens

 

 

 

 

 

 

Напоследък агенцията Гама е заплашена от стандартизиране на пресата. За сметка на това XXI-ият фестивал “Виза за фотография” в Перпинян се готви да защити ролята на фотографите. Ще има представени трийсетина фотоизложби, прожекции и дебати с големи фотожурналисти. Абас се завръща от седем годишно снимане в света на исляма, Дейвид Бърнет от Иран, Масино Берути от Пакистан, Паскал Метр от Сомалия, Залмай от Афганистан, Доминик Нар от Рванда. Вили Ронис на 99 години, който живее недалеч от Перпинян, ще присъства на изложението. Оплаквал се, че не снима поради артрит в пръстите.

Paris-cartier LatinТова са отвърдени добри фотографи, но днес, за да станете добър фотожурналист и изобщо фотограф, който да реализира свободно свои проекти и да живее коректно, се превръща  в подвиг.  Само единици признати големи фотографи могат да си позволяват лукса да снимат, когато и където пожелаят. Фотографи като Себастиао Салгадо и Стив Мак Къри, за да могат след двайсет годишно блъскане по списания и агенции да станат независими, се броят на пръсти. Все пак куражът на възторжените млади фотожурналисти, изпълнени с надежда да успеят, е възхитителен.

Цената на свободното снимане е възможно да се заплати само с компромис, например да се ползва допълнителна дейност. Такъв е моят случай с търговията с вино, която ми помага да снимам без ограничения. За съжаление това е причината тази година да пропусна изложението в Перпинян, за сметка на международния винарски салон в Страсбург. Остава ми да кача велосипеда си във влака, за да мога извън салона вечер и рано сутрин  да кръстосвам красивия Страсбург и да снимам на воля. Свободата, най-ценното нещо в живота има винаги своя цена. Без нея, нямаше да знаем, че сме свободни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

/ Киото, Япония /

Първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… поради технически причини снимат единствено пейзажи или натюрморт. Необходимостта от дълги експозиции са ограничавали фотографиите на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

През 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно си слага маска, персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, той поставя множество въпроси без отговор между фотографа, фотографирания и зрителя.

Анри Картие Бресон, ако беше жив през месец август щеше да навърши сто години. За  портретната фотография той казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Това е  “решителния момент” на Бресон. В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто фотографията я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта. По-късно душата на обекта за рисуване  трябвало да бъде представяна различно. Родил се кубизма и другите нови течения.

/Манастир Тиксе, Ладак, Индия/

Фотографията е добра, когато сниманото се превръща в нещо ново в очите на . Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. И най-незначителният предмет може да изглежда фантастично. Да му дадем наименование, означава да го осакатим. Това би му отнело възможността да бъде интерпретиран различно, в голямата фотография, дори безгранично. В това се крие магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до Вселена без образ, от която следват безброй интерпретации, привилегия на изкуството.

                      /Хаконе, Япония/

За разлика от музиката и литературата, във фотографията и архитектурата, мислим много повече за фотографът, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи субективно от усета и визията на всеки, според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон съзнанието на фотографа прониква в снимания обект за част от секунда, но каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Само творецът-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография в Париж през август 2009

Анри Картие Бресон почина през август 2004 година и Париж празнува неговата сто годишнина. В Музея за Модерно  Изкуство, както и в Европейската къща-музей на Фотографията са изложени негови фотографии. Познаваме ги без да се наситим да преоткриваме. Това е човекът, който ми повлия да снимам.

Влюбен в живописта, Анри съвсем млад открива важността на композицията – добрата фотография няма нужда от корегции. Фотошоп днес би фалирал с подобни клиенти! Той схваща приемуществото на фотографията: с нова пластичност и интуиция за живота, с възможност да пресъздаде в движение  „ясно изразено равновесие“. Да снимаме означава „да поставим в една мерна линия умът, окото и сърцето“. Фотографията е средство да проникнем в нещата, както и да се освободим от тях, без да подчертаваме лична заслуга или оригиналност.

Може много да се каже за този ловец на „решителни моменти“, който жаден да открива, неуморно пътува. Анри е обичал да медитира и като млад е рисувал. Така завършва и живота си. „Фотографът в решителния момент натиска спусъка, докъто художникът, медитиращ, напластява върху платното“. Анри ги е постигнал и двете.

Интересно съвпадение : тази седмица по радио Франс Кюлтюр дават интервю на фотографа Ги льо Керек с Вили Ронис, който през месец август в добра форма навършва 99 години. Дебатите са живи и третират друг, не по-малко интересен живот от същата епоха. Вили Ронис сподели, че това което днес го спира да снима е артроза в пръстите на ръцете му. Майстор на черно-бяла фотография, с няколко незабравими кадъра, подобно на Дуано, той ни връща към чара на Париж от миналия век.

Martin Parr expoЗа да сме в тон с настоящето, ще спомена изложбата на Мартин Пар в музея Жьо дьо Пом в градините Тюйлери. Фотограф, журналист и колекционер Мартин Пар представя свои колекции от фотографии, книги за фотография и оригинални предмети според мястото и времето, където са събирани. Фотографията на Мартин Пар е показана в три аспекта. В проекта си „лукс“ той  показва светът на богатите, който плаши не по-малко от този на бедните. Сцените от Москва, Дубай, Дюрбан… са забележителни. В „дребен свят“ Мартин показва вулгарната страна на средните класи, в случая туристи, плъзнали по цял свят, като хайка консуматори без вкус. Това е колоритен спектакъл от търсещ, неосъзнал себе си свят. В третия проект по поръчка на вестник Гардиан, Мартин Пар представя шест града от Англия във вид на пеизажи и портрети. Всичко това, събрано на едно място в градината Тюйлери се нарича „Планетата Пар“.

Martin Parr2Martin Parr3Martin Parr6

Ето и няколко идеи за поредното откриване на “Пари Плаж”. В сърцето на Париж, по бреговете на Сена, вече осма година се събират парижани, останали в града с многобройните туристи.  Препичат се на воля с танци, къпане, свалки…

От известно време в центъра на Париж, недалеч от Айфеловата кула се разхожда огромен балон с надпис „Въздуха на Париж“ (Air de Paris). Цветът на балона ни дава информация за чистотата на въздуха, който дишаме. Дали защото колелетата станаха на мода или пък самият град е във ваканция.., но на снимката според светлия цвят на балона днес въздухът явно е чист.

32 Air de Paris

33 Parisplage '07

05 Parisplage'07

16 Parisplage "07

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: