Израел

На земята има ключови места, където се ражда история с решителни последици за човечеството.  Израел се намира на такова място.

El Akaba MosqueПо структура и развитие тази единствена по рода си държава, изградена на границата на възможното, е стимул и провокация. Събрани от цял свят, донесли със себе си всички култури, над три хилядолетия отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират отново там, откъдето са тръгнали. Цената за това са шест милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствения пример на държава с народ, съществуващ отпреди три хиляди години, който създава своя млада държава от шейсет години насам. За няколко десетилетия сухата палестинска земя се превръща в градина, провокация за околния архаичен свят, а тя е силна, защото става дума за народи с общи корени.

Странна държава, изтъкана от противоречия, но чудесен мотор за прогрес. Оцеляват тези, които са с  една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е да създаде „заинтересован алтруизъм“, измислен преди три хиляди години, което  е и основа на еврейството – условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив. Доброто състояние на всеки зависи от това на неговия ближен, нещо трудно смилаемо, където липсва култура и прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, която се засилва особено, когато задлъжняваме. Светът дължи на евреите идеята за Бога, също и тази за парите, начин за откупване на свобода, отначало пари, с които църковните канони са насилвали евреите да се занимават.

01Tel Aviv 06В Израел всичко е лесно и трудно едновремено. Нещата стават бързо и ефикасно. Избор няма, освен да се изпреварват другите, за да се оцелее. Това мотивира и напряга. Жителите са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столицата на трите монотеизма, е извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи са намерили общ език.

52 Mer morte9 copie copyВ Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град Мъртво море драматично спада с по метър на година. Това не пречи удобно излегнати да четете вестник в най-богатата минерална баня на земята. Декорът и цветът на пустините наоколо е невероятен.

96 The Mud12 copyНамазани с кал от морето, черни фигури се оглеждат в големи огледала… В процъфтяващите оазиси в пустинята всяко растение, за да остане живо и красиво, получава необходимата му капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с Тибетската. Тонове, сенки и отражения са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. 400 метра под морското равнище, човек не изгаря от слънцето, а въздухът е чист и богат на кислород.

91 Golan copyНа север по продължение на реката Йордан декора се променя. Сред митичните пеизажи  натежали от история се намира средновековният Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от квартала Меа Шарим на крайнорелигиозните в Йерусалим, тук никой не ви пречи да снимате. На въпросите ви отговарят любезно и с желание.

Храната в Израел е био и екологично чиста, има вкуса на земята, на която според еврейския закон се дава почивка всеки шест години. Освен това опитвате всички кухни на земята дошли заедно с преселниците.

84 Desert du Neguev copyЗа разлика от Китай, където надписите в страната са на неразбираем за туриста език, тук се ориентирате на четири езика. Полицаите имат достатъчно грижи, за да следят как се движите и всички бързат, но внимават заради следящата цифрова техника на най-високо ниво.

76 Tsfat copyПреди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Избиват близо един милион евреи като потушават най-сериозния бунт в античността. От Храма в Йерусалим остава Стената („стена на плача“ е назование чуждо на евреите). Разпръснати по света, евреите остават свързани помежду си със Закона, написан в Тората и дар Божи, превърнал се в основа на всички прогресивни закони, урок и отново провокация за всички.

При евреите всичко е парадоксално. От 1948 година насам те преоткриват корените си в Свещенната Земя, но създаването на Израел подписва донякъде края на юдаизма. Темата е двузначна, изразяваща многостранността на евреите, голяма част от които са извън страната. Днес Израел е демократична държава с религиозен аспект. Трудна комбинация, обратно на това, което виждаме в днешния, съвсем не по-лесен за разбиране Иран, най-голяемия враг, провокиращ Израел. Талмуда казва, че религия, която се меси в политиката е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. Юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, дори не предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не и да притежава нещо трайно. Притежанието, когато го има, се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Съвременните млади хора в страната, обхаванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. На другия полюс крайно религиозните не признават Израел като държава преди идване на Месията, символ на световно братство между народите (а не божество в човешка форма!).

Le Mur10Най-голямото противоречие: правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване, докато при военен конфликт агресията е неминуема. Това отново е извън кодовете на еврейската традиция, в основата на която има стремеж за сдобряване на вълкът с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно ако всяка сутрин на вълка му се доставя ново агне. Нещо, което палестинците не биха отказали, но пък балами най-малко има сред евреите. Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това се вижда една изострена форма на общочовешки, засягащи целия свят проблеми, засега без изход… Въпрос на еволюция и съзнание.

93 Jerusalem16Говори се на майтап, че шестима евреи са променили човешката история: Моисей с Божите закони – всичко е в Закона; Христос – всичко е обич; Спиноза – всичко е Природа; Маркс – всичко е пари; Фройд – всичко е секс, Айнщайн – всичко е относително…

Евреинът, ако не сте евреин, ви остава най-близък и най-далечен. Това е неразбрано, освен ако не го преживеете като привилегия и наказание…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се чувстваме малки и голями едновременно във всекидневието често се смесва в мъгляво самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЕто една идея за пътешествениците, където тези две усещания се сменят непрекъснато. Тръгвате от Бурма, пресичате Асам и през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате петте осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир, за да навлезете във фантастичния Каракорум, една кулминация, бих казал в планинските ви авантюри. Тук не сте повече от малко пясъчно зрънце, между стотиците седем хилядници, забили върхове в небето, събрани в една своеобразна Агора. К2 с могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Описах ви какво ражда фантазията ми да направя в някой следващ живот, ако междувременно не разрушим планетата Земя, която така вълшебно ни е подслонила.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма друго интересно, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и да се спасите  нагоре към планината по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравям от къде съм тръгнал и моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натоплиш изморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с близък приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете на Пакистан  сме “нечисти”, недостойни за Рая, но високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Там живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париж и фотография през август

01 ParisПоради световната финансова криза петдесет процента от французите не си позволяват ваканция и не пътуват. Останалите в столицата се препичат в красиви паркове с книга, списание и слушалки в ушите… Кейовете на Сена са пълни с жадни за слънце тела. Aвенюта и булеварди дишат свободно, наети колела препускат по алеи – първият половин час e безплатен и безпаричните ги сменят от квартал в квартал. Август е месеца, когато човек  може да се разхожда в града-музей без напрежение и стрес. През септември в Париж се изсипват обратно няколко милиона парижани със стегнати физиономии, защото хубавото лято е отминало.

Champs de Mars5 P-t Palais chiens

 

 

 

 

 

 

Напоследък агенцията Гама е заплашена от стандартизиране на пресата. За сметка на това XXI-ият фестивал “Виза за фотография” в Перпинян се готви да защити ролята на фотографите. Ще има представени трийсетина фотоизложби, прожекции и дебати с големи фотожурналисти. Абас се завръща от седем годишно снимане в света на исляма, Дейвид Бърнет от Иран, Масино Берути от Пакистан, Паскал Метр от Сомалия, Залмай от Афганистан, Доминик Нар от Рванда. Вили Ронис на 99 години, който живее недалеч от Перпинян, ще присъства на изложението. Оплаквал се, че не снима поради артрит в пръстите.

Paris-cartier LatinТова са отвърдени добри фотографи, но днес, за да станете добър фотожурналист и изобщо фотограф, който да реализира свободно свои проекти и да живее коректно, се превръща  в подвиг.  Само единици признати големи фотографи могат да си позволяват лукса да снимат, когато и където пожелаят. Фотографи като Себастиао Салгадо и Стив Мак Къри, за да могат след двайсет годишно блъскане по списания и агенции да станат независими, се броят на пръсти. Все пак куражът на възторжените млади фотожурналисти, изпълнени с надежда да успеят, е възхитителен.

Цената на свободното снимане е възможно да се заплати само с компромис, например да се ползва допълнителна дейност. Такъв е моят случай с търговията с вино, която ми помага да снимам без ограничения. За съжаление това е причината тази година да пропусна изложението в Перпинян, за сметка на международния винарски салон в Страсбург. Остава ми да кача велосипеда си във влака, за да мога извън салона вечер и рано сутрин  да кръстосвам красивия Страсбург и да снимам на воля. Свободата, най-ценното нещо в живота има винаги своя цена. Без нея, нямаше да знаем, че сме свободни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Вероятно най-трудната тема във фотографията е портретът. Ако приемем, че фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини. Необходимостта от дълги експозиции не са позволявали фотографии на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август, ако беше жив можеше да навърши сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон – нещото се появава и натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и всички нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. В това е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява, от която следват безброй интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/Манастирски врати, Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретирането им не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в снимания обект.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Единствено твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография в Париж през август 2009

Анри Картие Бресон почина през август 2004 година и Париж празнува неговата сто годишнина. В Музея за Модерно  Изкуство, както и в Европейската къща-музей на Фотографията са изложени негови фотографии. Познаваме ги без да се наситим да преоткриваме. Това е човекът, който ми повлия да снимам.

Влюбен в живописта, Анри съвсем млад открива важността на композицията – добрата фотография няма нужда от корегции. Фотошоп днес би фалирал с подобни клиенти! Той схваща приемуществото на фотографията: с нова пластичност и интуиция за живота, с възможност да пресъздаде в движение  „ясно изразено равновесие“. Да снимаме означава „да поставим в една мерна линия умът, окото и сърцето“. Фотографията е средство да проникнем в нещата, както и да се освободим от тях, без да подчертаваме лична заслуга или оригиналност.

Може много да се каже за този ловец на „решителни моменти“, който жаден да открива, неуморно пътува. Анри е обичал да медитира и като млад е рисувал. Така завършва и живота си. „Фотографът в решителния момент натиска спусъка, докъто художникът, медитиращ, напластява върху платното“. Анри ги е постигнал и двете.

Интересно съвпадение : тази седмица по радио Франс Кюлтюр дават интервю на фотографа Ги льо Керек с Вили Ронис, който през месец август в добра форма навършва 99 години. Дебатите са живи и третират друг, не по-малко интересен живот от същата епоха. Вили Ронис сподели, че това което днес го спира да снима е артроза в пръстите на ръцете му. Майстор на черно-бяла фотография, с няколко незабравими кадъра, подобно на Дуано, той ни връща към чара на Париж от миналия век.

Martin Parr expoЗа да сме в тон с настоящето, ще спомена изложбата на Мартин Пар в музея Жьо дьо Пом в градините Тюйлери. Фотограф, журналист и колекционер Мартин Пар представя свои колекции от фотографии, книги за фотография и оригинални предмети според мястото и времето, където са събирани. Фотографията на Мартин Пар е показана в три аспекта. В проекта си „лукс“ той  показва светът на богатите, който плаши не по-малко от този на бедните. Сцените от Москва, Дубай, Дюрбан… са забележителни. В „дребен свят“ Мартин показва вулгарната страна на средните класи, в случая туристи, плъзнали по цял свят, като хайка консуматори без вкус. Това е колоритен спектакъл от търсещ, неосъзнал себе си свят. В третия проект по поръчка на вестник Гардиан, Мартин Пар представя шест града от Англия във вид на пеизажи и портрети. Всичко това, събрано на едно място в градината Тюйлери се нарича „Планетата Пар“.

Martin Parr2Martin Parr3Martin Parr6

Ето и няколко идеи за поредното откриване на “Пари Плаж”. В сърцето на Париж, по бреговете на Сена, вече осма година се събират парижани, останали в града с многобройните туристи.  Препичат се на воля с танци, къпане, свалки…

От известно време в центъра на Париж, недалеч от Айфеловата кула се разхожда огромен балон с надпис „Въздуха на Париж“ (Air de Paris). Цветът на балона ни дава информация за чистотата на въздуха, който дишаме. Дали защото колелетата станаха на мода или пък самият град е във ваканция.., но на снимката според светлия цвят на балона днес въздухът явно е чист.

32 Air de Paris

33 Parisplage '07

05 Parisplage'07

16 Parisplage "07

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: