/ Сосувлей, Намибия /

Фотографията е непрекъснат подсъзнателен диалог между селекция и изключване, а фотографът прилича на скулптор, който добавя и вади материя, докато формата проговори.

Фотографът вижда същественото, което ще сложи в кадъра още преди да погледне във визьора. Художникът материализира усещането си в цветове, които наслагва върху платното. Фотографът изключва ненужното от композицията и свързва елементите, всеки с всички и всички с всички.

Композицията създава напрежение според погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите изграждат образа на фотографа. Погледът към външния свят изразява вътрешния му живот. Успехът на сниманото зависи от избора на сюжет, кадриран в определени условия.

Добрият фотограф не се учудва, не имитира, не търси оригиналност. В почерка му няма клонажи.

Фотографиите не са снимки. Гледам не означава виждам. Преди стотина години Андре Кертез казва: „добрият фотограф може да снима навсякъде всичко. Той фотографира своя усет.“ Физическият факт дава психически ефект, с който променя зрителя. В този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

Пиша това в паметна Кати Хорна, въодушевен от настоящата й изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010