Отначало вибрирал безкраен хаос, пресичан от музикални звуци и цветове. След време звуците се превърнали в букви. Те се комбинирали помежду си и образували думи…

В древноиндийската култура думите влезли в съдържанието на Ведите. Там не намираме връзка между думите и божествения свят – боговете са създадени от проговорилите хора. Ведите, „продукт на Всемира“, нямат автор. Би ли се съмнявал някой във съществуването на Вселената! Упанишадите по-късно ни помагат да проникнем в дълбочината на тези текстове. Заедно с авторите им, се появява и света на боговете. В древноиндийската култура думите създават божества, а не обратното, както в света на монотеизма и първите лингвисти и граматици се раждат в Азия.

                                                                                        /Спити, Индия/

В монотеизма, за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга Тората (наречена по-късно Библия) още в зачатие през 7-6 век пр. н.е. въплъщава в себе си божии слова – “в началото беше словото”. Думата е Господна. Оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги преводи на първописанието. Затворен в букви и думи, текстът на Тората, за да не се превърне в идол, наложил появата на непрекъснато допълвания Талмуд. Написаното остава отворено за безкрайни интерепретации.

В многобройните преводи на гръцки и латински, по-късно на арабски, всеки е наслагвал грешки към работата на предшествениците си. Заедно с времето, задушени в едни и същи, все по-канонизирани интерпретации, текстовете превръщат религиите от път към духовно отваряне, към задушаване на едно обреченото на манипулации човечество.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Хората напоследък добиват все по-ясно съзнание за наложителни промени.  От нас зависи как да подходим, за да превърнем демоните си в ангели. И ако демоните са изпаднали ангели, ангелите и те са били демони, прочистели себе си. Светът е един. Духът материята и енергията са неразделни. Човечеството може да бъде погледнато като развиващо се тяло. Осъзнавайки себе си, ние повдигаме нивото на съзнание на материята. Всеки човек представлява фактор за всички останали. Каква по-голяма привилегия!

                                                                                          /Кунминг, Китай/