In vino veritas

vinДобре направеното вино е винаги единствено по рода си и като такова e произведение на изкуството. То разкъсва воалите на трезвата рационална мисъл и разширява погледа ни към външния свят.

Първия жест на Ной, когато слиза на земята, е да посади лоза, растение, което най-добре мутира сред растенията. В библията думата sod на еврид  означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива магията си, разбулва скритото в дегустатора. Богатствата, които то носи, са за търпеливите, знаещи как да дегустират.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря ни за ново усещане. По време на на дегустация оставаме леко упити, изместени, но не пияни. Амброзията в чаша пълна до половина ще поеме въздух, за да се отвари и покаже какво крие. Виното провокира неподозирани идеи, дава възможност „да се отворим“ вкусово и всякак. След дегустацията сме различни. Доброто вино обогатява, както  любовта и има вкус на още.   За съжаление вкусовото усещане е най-бедно от другите четири, които познаваме. За да го развием, трябва непрекъснато да опитваме неща с различен вкус, да провокираме противополжни вкусове.

Изминаха пет години откакто  с Яна Петкова създадохме фирмата Винекселанс. целта ни е да покажем голямата винарска култура и богатия вкус на френския тероар.

За нас виното е елитарен продукт, както всяко добро произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти на всеки. В случая ако след дегустация във вас не зазвучи нещо ново, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете достатъчно внимание. Не всеки може веднага да разбере синия или жълтия цвят на Ван Гог, звуците на Моцарт или тромпета на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, няма да изпитате  удоволствие от компанията им.

d0b2d0b8d0bdd0be1Наздраве на всички, in vino veriras!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Натюрморт във фотографията

27-new-zealand-copie1Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство, в случая във фотографията. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места, стилът се развива. Във Франция през 1763 година благодарение на Шарден жанрът „натюрморт“  става на мода. Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи…

В природата няма нищо “мъртво”. Във изкуството още по-малко, то изразява динамиката на живота. Определението на англичаните still life, “спокоен, спрян живот” звучи по-приемливо.

Когато снимам натюрморт не мисля за „умряло“, а за моменти, стимулиращи живота.

bandole-copie3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Великденска нощ в София

Минавам през Гръцката и Руска църкви. След това през Света Неделя, за да завърша в храма на Александър Невски. В три  през нощта със свещица в ръцете се прибирам в къщи.

58Paques09 copyСрещам много хора, повечето млади. Виждам как се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещица в ръка. В жестовете им няма нищо религиозно, просто имат повод да бъдат в приятна атмосфера заедно. Пред вкъщи циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. По рядко се срещат и други млади, които с екстаз в очите търсят спасение отвъд  трудният свят, в който живеят.

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад, когато религията беше отречена. Посещението на църкви беше забранено, особено за млади хора, ученици и студенти. Правех всичко да се промъкна зад кордона от пазачи около катедралата.  Държах да вдъхна забранената, мистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, заедно с танцуващите отблясъци по многобройни фрески и икони, развинтваше въображението ми. Рискът да бъда санкциониран оставаше на заден план. Исках на всяка цена да вкуся от забранения плод. Неясната представа за дядо Боже се засилваше  от звучното църковно пеене. Гласовете от хора отекваха в чудесната акустика на Александър Невски. Живите пламъчетата на свещите нямаха общо с червените ни връзки и ме приканваха към забранени, скрити светове. Късно през нощта, за да запазя преживяването вървях със запалена свещица скрита с една ръка в пазвата. Вятърът я гасеши и взимах огънче от някой закъснял възрастен минувач, който също криеше пламъчето си, после се шмугвахме в слабо осветените софийски улици. Пламъчето, което си подавахме, създаваше помежду ни духовна връзка. И късметът ми работеше.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръката на дядо си, който осемдесет и пет годишен, стоеше до края на службата. После развълнуван и напрегнат от кражбата  на забраненения плод, продължавах през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски. В пазвата си продължавах да крия последното пламъче на свещица, която в къщи слагах на масичка до леглото ми. Бях спечелил състезанието с тези, които не ни оставяха свободни. Пламъчето играеше по стените и превръщаше стаята ми в храм. Унасях се, вторачен в Нещо безкрайно,  спасително, с надеждата, че има Други Неща в живота. Зад фона на някаква неопределима празнота, усещах как сърцето си тупти и горящият въпрос „защо всичко това?“ се стопяваше в пламъчето на свещицата. Възможно ли беше да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно животът да минава в толкова празни задължения? Не знаех да дефинирам какво  търся. Думите свобода, дух, обичи докога ще ми налагат в училище неща, които не ме интересуват, висяха във въздуха.

04Russina Church copyПодобни незабравими мигове изостряха чувствителността ми, помагаха да търся отговори на въпроси, които щяха да ме съпровождат цял живот. Алергията, която получих спрямо рамките на задушаващия ни детерминизъм, помогна да не спирам да търся изход. Откраднатите свободни моменти в периода на строежа на комунизма бяха началото на това, което щеше да се развие като цел в живота. Някои хора с подобни идеи завършваха трагично, други се приспособяваха и обезличаваха. Днешните поколения заплащат последиците.

Прочетете цялата статия »

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Шри Оробиндо

sri-aurobindo Споделям с българските читатели няколко идеи за превода ми на книгата „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, с автор Сатпрем, издател Факел Експрес, свторо преработено издание от 2008 година и трето през декемри 2010-та.

Трудностите в които живее социалния  човек не са намаляли още от времето, откакто сме разбрали, че можем да осъзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, с които живеем, но самото творение продължава да ни убягва. Живеем незадоволени в свят, който ни задължава  да  търсим разрешения и възможността да променяме съзнателно себе си е привилегия на човешкияу вид. Новият век се очертава пълен с катаклизми и врата към различен, вероятно по-човешки свят.

В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва живота на гениалния визионер на двайстия век Шри Оробиндо, който докосва границите на възможно за настоящия човешки дух. Не става дума за нова теория, религия или мистицизъм, а за практическо приложение. Шри Оробиндо търси ускорен начин за мутиране на Хомо Сапиенс и разширява визията ни за човешкия вид. С Интегралната йога той намира път към супраманталния човек, вероятно човека на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на по-високи нива на съзнание и да впишем материално (въплътим) истините според нивото, на което се намираме“, отбелязва Сатпрем.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици  разбужда и участва в организацията на революционно движение в Индия. Действията му били винаги в рамките на закона, което го правило неуязвим пред англичаните. Нещата напреднали, той бил убеден, че Индия ще се освободи. Дори предсказал годината. Същевременно съзирал растящата сянка на национал-социалистите с опасност човечеството да се самоунищожи. Оттеглил се от политиката и социалния живот, за да потърси възможност за ускоряване на мутирането на човешкия вид по естествен път. За него промяната в живота била свързана с радикална промяна в съзнанието на хората. Изхождал от постулата, че Хомо Сапиенс не е стационарен вид. Превел и анализирал непознати до тогава текстове от времето на ведическите риши. Съпоставял своите физически експерименти с някои правени в далечното минало и създал Интегралната Йога, различна от дотогавашните йогийски дисциплини. Малко преди да напусне тялото си, на брилянтен английски, с „думи, които виждат“, той довършил епопеята Савитри – 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

В „Авантюра на съзнанието“ Сатпрем показва как човекът, носител на съзнание, е мост между безграничния дух и крайното в материята. Разбираме за привилегията да участваме в настоящата епоха и отговорната участ, която ни принадлежи. Свободата, която търсим и обичаме, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-разширени планове на съзнание?! Думата „авантюра“ етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.mere2

Във втория преработен превод на книгата предпочетох да взема санскритското име „Орробиндо“, звучащо като мантра, а не Ауробиндо, наследство от руските преводи взели английското произношение на името.  Пондишери, както произнасят французите, е бивш френски протекторат. На английски е Пондичери.

В превода бях затруднен да намеря на български  разлика между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit или mental и spirituel. На български думата мантал (ментал)  има в предвид мислите, но говорим също тесен и клетъчен мавнал. Spirituel не иска да каже само духовен, което на български е съвсем общо понятие, включващо религия, култура… На френски и английски тази дума дава идея за трансцедентност, свързана с човешкия дух. Човек може да бъде духовен, но не задължително spirituel (което включва духовност).

За повече яснота: Шри Оробиндо различава четири части в човека – мантал, витал, физика и психика. В понятието „психика“ той влага човешка душа с Божествена искра, според индийските вярвания мотор за развитие в преражданията. Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Манталът, виталът и физиката (тялото) участват в утвърждаване на психическото същество.

Духът и материята са неделими, така както ги разбрат Спиноза и други философи в миналото. Съществуват интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, описани от някои автори.

За читатели на Авантюра на Съзнанието, ако имате въпроси, на които мога да отговоря, бих го направил с удоволствие.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: