Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Монголия в зимна премяна е огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачно небе.  Страната е още по-величествено красива, съвсем жива и  без  туристи.

Монголците в страната се придвижват на коне, камили, елени, често на мотори, руски и китайски, или оазки. Вместо каски те носят топли шапки от красиви кожи на животни.  Двамата приятели – на фотографията – изпиха всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора, подхлъзнаха върху леда на езерото и съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С. След няколко часа се върнах обезпокоен на същото място, за да се уверя дали спирта ги държи живи, но те вече бяха отпътували.

3 милиона жители си поделят страна на площ три пъти Франция. Тя е трудно овладяема, дори от братята руснаци, които опитали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но тялото не успяли“. Местните, които срещах, са запазили своя дух и автентичност, а именно това бях тръгнал да фотографирам.

Когато се поздравяват, двете ръце на по-възрастния остават отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на  другия, а качеството на табатиерата говори за притежателя й.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и когато нямате преводач, разговаряте с очи и знаци. Това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват, което прави тази комуникация лесна.

За съжаление шаманството все по-често се обръща на театър и бизнес с многобройните туристи, готови да платят за изнесеното шоу. Истинските  се срещат рядко и оправят  най-често текущите проблеми в  останалите по-далеч от градовете племена. Духовете са против всякакво шоу, говори се, че те наказват и лишават истинския шаман от силата му. За изкуствения няма проблем.

 

Необятната природа е опазила страната, въпреки перипетиите с руснаците от миналия век. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят, са се върнали във всекидневието на монголците, както  преди руската инвазия.

 

Корупцията в  големите градове, модите и растящия туризъм, не са попречили на монголците да живеят с вековни традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката,   облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка, всеки от гостите казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, след което се разпявам – думите на „Сладуно моме“  идват спонтанно, после продължавам с  „Кавал свири на поляна“… Не превеждам думите, ритъмът и мелодиите повдигат  настроението в юртата, ставаме по-близки.

По време на монголската Нова Година, ипълненна със стари традиции, хората си ходят на гости с конете.

Народ без традиции пресъхва, започва да се мрази, докато тук в монголската степ, всяко нещо въздейства, тежи на мястото си. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са впечатляващи.

Светът  е естествен, жестът и излъчването често замества думите, животът на моменти е труден, но опростен и никой не се оплаква.

Пресякох страната – няколко хиляди километра в отрицателни температури – живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, също по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи. Не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не, най-вече, за да не изцапам в представите си тази Монголия, преживяна неопетнени бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсен от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с противоречив, модерно-архаичен градски вид. Получават се огромни задръствания, но както в България, хората държат да имат скъпи коли, външна мярка за богатство.

В местен базар, един от най-грозните сравнен с други, познати в Азия, не се въздаржах да купя шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Виждате зимната луна срещу хотела и това в най-замърсения град в света…, вероятно за късмет така ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: