Пари Фото 2009
2009
От тринайсет години „Пари Фото“ е между най-значимите фотографски събития в света. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра утвърдждава метафоричната визия за света, в който живеем.
Всяка година тук се утвърждават котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Всъщност пътят на изкуствата прави кръг, който тръгва от тук, минава през Ню Йорк, фотографиите в случая добиват още стойност, продължават през Токио, връщат се в Европа през Лондон, за да се преоценят отново в Париж.
Спомням си първото изложение с присъствието на най-големите световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърляха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес много по-скъпи. Оцениха нови таланти, уточниха коти, които за няколко години се качиха високо. (Соул Лейдър, Картие Бресон и други, тогава между 500 – 1000 евро, днес стигат до 30000 евро и повече.) Но това не е най-важното. Даде се възможност на Голямата, фотография, с всички ненадминати досега техники от различни епохи да се покаже пеблично заедно със съвременните таланти в модерното изкуство. Всяка година могат да се проследяват тенденциите в художествената фотография (барометърът на репортажно изкуство е всяка година във фестивала в Перпинян).
Между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне в Париж, да са спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Иран има стари фотографски традиции и добри училища за снимане. В този труден момент за иранците, това внимание очевидно има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.
На мода стават гигантските формати. Някои критици ги приемат като комплекс за показване на висок професионализъм и техническа мощ на фотографите. Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става още по-фрапиращ. Най-ценените фотографии, без значение на формата им не губят от стойността си.
«Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро. Държи се на тиража и на външния вид са и най-вече почерка и окото на фотографа.
Зрители се разхождат с фотоапарат в ръцете. Изкуството заразява, освен това не всеки е колекционер с възможности.
Има много нови, непознати фотографи, които без да искат да учудват с фрапираща оригиналност, отказват оковите на модата. Мярката за истинско изкуство е какво остава от творението след като отмине модата.
Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…
За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).
На подобни места често се явяват оригинални, провокиращи личности. Маскираният господин влиза във всяка галерия изпива едно шампанско и продължи авантюрата си в музея на Лувъра. Девойката с руската военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.
Месецът на фотографията в Париж се прави всеки две години. Около Пари Фото допълнително се строят трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на показаното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.
Като задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.
От своя страна ви каня на първата си изложба в София с название „Тук – Там“.. Тя ще се състои между 14 януари и 12 февруари 2010 година в галерия „Върхове“ на Си Банк. (Срещу гърба на Националния театър.)
За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино е също изкуство.
Повече фотографии от салона „Пари Фото“ ще намерите в 70-та галерия на сайта
Коментар