Портретът

                                                                             / Бербер, Атлас, Мароко /
„Всеки портрет рисуван с душа,

е портрет на художника, а не на модела.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

Добрите портретисти сред художниците и фотографите се броят на пръсти. Те имат усета да уловят кое от лицата, които показва човек, е най-близо до вътрешното му съдържание.

Необходима е голяма чувствителност, емпатия и заличаване на егото до неутралност, което да даде възмогност на фотографирания да изрази спонтанно себе си.

                                                                                        /Бербер, Атлас, Мароко /

Фотографиите, огледало на фотографа, са свързани с вътрешния му живот и натрупания опит. Външният свят, особено в портретната фотография, ни отговаря с това, което даряваме. Животът е обмен на дарове и енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на любителите на фотография и читатели на блога.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет

Външният свят е по-малко интересен от каквото носим в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Скритото привлича, в случая лицето с погледа на дамата зад бурката. Представям си ги в чудесен портрет зад воала на жената.

Вдигам фотоапарата, тя не помръдва. Приемаме се. Снимам.

Намираме се в задния двор на джамията, сами, „очи в очи“, без да продумаме. Когато вдигам апарата, дамата не променя позата си, имам чуството че ми се усмихва. Усмихвам се и аз. Става ни приятно.

Мерси мадам!

В големия, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща по-ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

/ Киото, Япония /

Първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… поради технически причини снимат най-вече пейзажи или натюрморт. Необходимостта да правят дълга експозиция е ограничавала фотографиите. Този проблем веднъж разрешен, портретната фотография дошла на първо място.

През 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще стане плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е в усещането едновременно на душата на модела и пулса на фотографа. Примери много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото, но човек инстинктивно си слага маска и персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, той поставя множество въпроси без отговор между фотографа, фотографирания и зрителя.

Анри Картие Бресон, (да беше жив) през месец август навършва сто години. За  портретната фотография той казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Това влиза в  “решителния момент” на Бресон. В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто фотографията я взимаме” (на френски изразът звучи по-точно: prendre une photo). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта. По-късно душата на обекта за рисуване се трансформирала и се представяла различно. Родил се кубизма и другите нови течения.

/Манастир Тиксе, Ладак, Индия/

Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. И най-незначителният предмет може да изглежда фантастично. Да му дадем наименование, означава да го осакатим като му отнемем възможността да бъде интерпретиран различно, дори безгранично. В това се крие магията на фотографското изкуство. То може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография е Вселена, в която има безброй интерпретации. В това е привилегията на изкуството.

                                                   /Хаконе, Япония/

За разлика от музиката и литературата, във фотографията и архитектурата, мислим много повече за фотографът като автор. Гледната точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи субективно от усета и погледа на всеки, според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон съзнанието на фотографа прониква в снимания обект за част от секунда, но каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Само творецът-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: