Тази човешка измишльотина времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича. Във фотографията това са привилегировани мигове. Мигове на безвремие.

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Питам се понякога дали бягам от времето, на което давам стойност единствено, когато фиксирам на филм редки моменти. Редки, защото ни се изплъзват, както щем нещем ни се изплъзва самият живот.  Те не се повтарят, хубавите също и това e притеснително. 

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, когато освободени от условности сме в състоянието на дете, което открива света.“ – Серджо Ларен.

Когато се учим да снимаме, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, след това забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

Цветно или черно-бяло? Понякога и двете, но само понякога. Някои фотографии са недвусмислено черно-бели. А когато цветовете се обичат и това за колористите – цветно!