Измислили сме времето, за да сложим ред в представите си за света и мястото си в него. Интегрирано в мисли, въображение и приблизителни спомени, то ни помага да програмираме въображаемото си бъдеще. Настоящият момент дава възможност да осъзнаем мига, а във фотографията за част от секундата фиксираме. 

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

„Спираме“ времето в интуитивно избран момент, субективно интересен и неповторим. Но не е ли такъв и целия ни живот – подарък, който непрекъснато ни се изплъзва. „Притежаваме го“ условно, за известно „време“.

Фотографията е привилегирован момент, състояние, когато освободени от ограничения, „в състояние на дете, откриващо света“ натискаме копчето на апарата. Цитирам в кавички големия чилийски фотограф Серджо Ларен.

Говорим за геометрия, за светлина, за техника, технологии…, след това идва момент, когато забравяме всичко, включително себе си, за да  участваме в магията на живота – възможност да приемем с отворено сърце подаръците, които ни предлага света.

Цветна или черно-бяла фотография? За повечето добри фотографи светът е черно-бял. За колористите цветовете в кадъра задължително се обичат. ( Соул Лейдър, Ернст Хаас, Хари Грюаерт)