Измислили сме времето, за да сложим ред в представите си за света и мястото си в него. То е интегрирано в мислите и живота ни в приблизителни спомени, според качествата на паметта на всеки, съответно и във въображаемото бъдеще. Времето в настоящия момент е осъзнато в мига, но неизмеримо, освен във фотографията, в която за части от секундата говорим за уловени, а в добрата фотография, привилегировани мигове. 

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Снимаме, за да спрем времето в избрания момент, интуитивно приет за интересен и разбира се неповторим, както целия ни живот – подарък, който без да мислим, ни се изплъзва непрекъснато. „Притежаваме го“ за известно „време“, но това е съвсем условно.

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, когато максимално освободени от ограничения, се намираме в състоянието на дете, което открива света.“, казва известния чилийски фотограф Серджо Ларен.

Учим се да снимаме и говорим за геометрия, за светлина, за техника, но с опита, постепенно забравяме всичко, включително себе си, готови да участваме в магията на момента. Тогава според опита, който сме натрупали, получава подарък от външния свят.

Цветна или черно-бяла фотография? Понякога и двете, но само понякога. За много от добрите фотографи светът е черно-бял. За колористите цветовете в кадъра се обичат, както при добрите художници. Например: Соул Лейдър.