Измислили сме времето, за да сложим ред в представите си за света и мястото си в него. То е интегрирано в мислите и живота на хората в приблизителни спомени, според качествата на паметта на всеки и във въображаемо бъдеще. Времето в настоящия момент е осъзнато в мига, но неизмеримо, освен във фотографията, в която за части от секундата говорим за уловени привилегировани мигове. 

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Снимам, за да спра времето в избрания момент, интуитивно приет за интересен и разбира се неповторим, както самия живот – подарък, който без да го мислим, непрекъснато ни се изплъзва. „Притежаваме го“ всички за известно „време“ и това е съвсем условно.

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, когато свободни от условностите, се намираме в състоянието на дете, което открива света.“, казва големия чилийски фотограф Серджо Ларен.

Когато се учим да снимаме, говорим за геометрия, за светлина, за техники, но заедно с опита, забравяме всичко, включително себе си, готови да участваме в магията на момента, като го задържим. Това е подаръкът от външния свят на нашия вътрешен, с опита, който сме натрупали.

Цветна или черно-бяла фотография? Понякога и двете, но само понякога. За повечето добри фотографи светът е черно-бял. За фотографите колористи цветовете в кадъра трябва да се обичат, както виждаме при добрите художници.