Измислили сме времето, за да сложим ред в представите си за света и съответно мястото ни в него. Интегрирано в мислите и в някои приблизителни спомени, подредени според качествата на паметта на всеки, времето помага да програмираме въображаемото бъдеще. Настоящият момент ни дава възможност да осъзнаем мига, а във фотографията за част от секундата да го фиксираме . 

                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Снимаме, за да спрем времето в интуитивно избрания момент, приет за интересен и неповторим, както целия живот – подарък, който без да мислим ни се изплъзва непрекъснато. „Притежаваме го“ съвсем условно за известно „време“.

Добрата фотография се получава в привилегирован момент и състояние, когато освободени от ограничения, се намираме в състояние на дете, което открива света. Цитирам на слуки чилийския фотограф Серджо Ларен.

Когато снимаме, говорим за геометрия, за светлина, за техники и технологии…, но идва момент, когато забравяме всичко, включително себе си и  участваме в магията на живота и момента. Приемаме с отворено сърце подаръците, които ни предлага света.

Цветна или черно-бяла фотография? За повечето добри фотографи светът е черно-бял. За колористите цветовете в кадъра се обичат. (както при Соул Лейдър, Ернст Хас, Хари Грюаерт).