Споделям няколко сапунени мехура, ефемерни, развинтващи въображението. Мехурите и мехурчетата се съпровождат от музика и сменящи се светлини, които им дават различни отенъци. Хората, някои в унес, други с устрем, опитват да ги ловят.

Днес е нощта на музеите в Париж. Фотографиите са от Гран Пале и от Парамидата в Лувъра.

В музея Гиме, за Азиатски изкуства, публиката наблюдава художничка от Япония, която на фона на стихове и музика рисува огромно пано. Нямам добра позиция, за да я снимам, затова се обръщам към загадъчната усмивка на богинята от Камбоджа. Какво блаженно сладострастие!

В определен ден на седмицата всеки от двайсетте квартала на Париж предлага уличен пазар с пресни храни. Един път годишно (от 1923-та година насам) градът предлага два международни панаири, между най-големите в Европа. (с площ 220 000 квадратни метра)

Докато Парижкия панаир е универсален,  Селскостопанският се води  за „най-голямата ферма в Европа“. В гастрономическата част на панаирите има ресторанти, продукти от всички френските региони и  близо 300 щанда с вина.

Супермаркетите и търговските центрове напоследък задушиха бизнеса на дребно, но панаирите по традиция продължават да съществуват. Хората критикуват високите цени и въпреки всичко купуват. Атмосферата задължава. В настоящата кризисна безисходица възможността човек да сподели малко емоции с шопинг утешава. Добрият търговец ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и вероятно няма да откажете да купите.

С няколко колеги имаме станд с редки бургундски вина. Избата ни е известна. От същата купуваме избрани бутилки и за Винекселанс, фирмата ни с Яна Петкова  в България.

Продажбите в панаира тази година са слаби и надеждата ни е в наближаващия салон в Единбург. Шотландци пият уиски и бира, но знаят по добре от французите какво искат. Когато купуват не се колебаят и имат повече чувство за хумор от французите. Доброто бургундско се е ляло в английския двор още от времето, когато турците са завладявали Балканите.

В съседната до нас зала са разположени изобретатели. Всеки продава  своя патент и убеждава клиентите си, че живота им ще се промени.

Виното от времето на Ноевия ковчег, свързва хората, отваря врати, отключва блокажи, създава мостове и разчупва граници. Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми.

Лозата е най-устойчивото растение в природата. Сокът, който дава, крие своите качества и история, винаги различни според възрастта си и  чувствителността на любителя, който след няколко чаши е предразположен да разправи своите.

От няколко години търся хора, все едно на каква длъжност и образование, за работа във фирмата ни с Яна (Винекселанс). Изискването е да имат винарска култура, да бъдат убедителни и мотивирани да продават тероарни френски вина на клиенти по техен избор.  Тероарът е комплексен термин, свързващ земята, небето (климата) и лозата. Този триъгълник с намесата на винаря доставя желаната амброзия. Има още един триъгълник – киселинност, алкохол, танин. Когато винарят постига еднакви катети, амброзията остарява хармонично и достига своя апогей. Такова вино ни качва на небето, както всяко истинско изкуство. Ако се замислим, темата за триъгълниците в живота е много интересна.

Всичко това не е реклама за Винекселанс. Вина, известни от векове, не се нуждаят от реклама. Искам само да споделя  проблема на фирмата ни, проблем социален за страната. Между явилите се 350 желаещи да продават вино, всички бяха така да се каже компетентни, енологично образовани и с богат опит в живота. Да, но нямаше един, който да не иска да му се осигури заплата, кола и всички удобства, за да се чувства добре. Сблъсках се с обидени,  „неоценени от обществото“ господа, сменили много професии.  Повечето с голямо самомнение, без усет за контакт и комуникация, страдаха от чувство за свръх ценност (малоценност) с високи претенции.

Радостната новина е, че напоследък в България се правят все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна се възраждат.

В енологията учим да дегустираме различни кафета, чай, горчици, чер пипер…, всичко провокиращо вкусови усещания.

Качественото вино трябва да  определя ястието, което ще го съпровожда, а не обратното.

„Винекселанс“ е бебето ни с Яна Петкова. Надарено е да учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com пише: „Адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, за изграждане на колекции на реномирани ресторанти, на частни изби и магазини. Изготвяме винени листа, обучаваме персонал. Правим го на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномирания френски тероар.“

Най-трудното нещо за развиване на бизнес в България се оказва намирането на компетентен, ангажиран работен персонал.

Фотографиите са от тази година в Парижкия панаир.

В тишината на Мавританска Сахара бедуини и животни ритмично се движат загърнати от безвремие. Пустинята казват, съдържа есенцията на живота, неразделно свързан със смъртта.

Евреите се спасяват от робството в Египет и пресичат пустинята Синай. Изминават 40 години. Позналите робство измират, децата им се лутат, за да изтрият спомена от робията и с ново съзнание да изградят живота по различен начин. Урок за всички времена, за всички нации, валиден за новоизграждащия се свят, особено днес, когато на всички ни е необходимо да отречем съществуването на управляващи диктатори.

                             / Синай /

Урокът от библейското писание:

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон и нов повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефимерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори самото пътуване е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което ни остава да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

И да не бъркаме търсенето на идентичност с възможност за притежание. Смесим ли притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да бъда“ звучи човекът, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докато „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свобода. След това идва ред как да намерим себе си, да се развиваме и споделяме, за да може човешкият род да осъществи ролята си.  За евреите това ненадминато литературно произведение е единственото потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано и най-погрешно превеждано, то е източник на безброй недоразумения.  Да си обясните многосмислието на този кодиран за безкрайни интерпретации текст в превод, е все едно да целувате любимата си през носна кърпа. Изключение правят интерпретациите на някои високо еродирани рабини, които обясняват текста и възможните грешки.