Близки, сродни и така различни! С един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел.

Готов да жертва най-скъпото в живота си – Исак – Абрам (поради това преименован от Бога, Авраам) става баща на монотеизма.

Синът на Исак, Яков, води борба с ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел от своя страна ще стане човекът, който се подчинява на Аллах – бог за тези, обърнати към Него в религията ислям. (в превод – подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир, начин да осмисли трудностите в живота. Невярващите са обречени.

                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога). Той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. Основната човешка проява за него е да изучава, да премисля, да опитва да разбере, но не и да се подчинява и да приема безотказно. Ел е в духа на Яков, готов да пребори трудностите, за да отваря себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене с въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато, променящ се, мутиращ  свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя и той себе си едновременно със света. (Квантовите физици вероятно разбират това най-добре.)

                                                                            /Йерусалим, Израел/

В размирните времена в началото на новата ера евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите. В очите на някои от съмишлениците си той е дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в ясна, лесна за възприемане форма и последователите му, в желанието им да съберат привърженици за еврейското учение, представят Христос като божествено въплъщение в човешка форма. Той се превръща в централна фигура в заформящото се  християнско течение с идея хората да се  обединят  в една обща религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същия амбициозен опит.

Първородителите на монотеизма, евреите, стават жертва на двете нови религии. Всъщност идеята на евреите е наследена от персите по времето на Хамураби (одата за Гилгамеш). За тях Бог е недостижим, непознаваем и не може да бъде затворен в метафизична, още по-малко човешка форма и християнството е форма на идолопоклоничесто. За евреите месията не се представя  задължително в човешка форма. Това би била епоха, в която хората ще могат да се приемат и обичат.

                                                               / Марамюр, Румъния/

Знаем, светът е един и неделим. Всеки от нас, отворен да живее с емпатия към хората и с респект към земята, на която е гостенин, може да бъде месия – важна за 21-ия век истина, която ще осъзнаем или ще се самоунищожим.

Не пиша нещо ново, само няколко идеи към фотографският си проект  за религиите в света.

Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В едната сграда е представено Модерно изкуство от последните стотина години. (Модерно не означава Съвременно.)

Другата сграда е място, където човек си сверява часовника с тенденциите на съвременното изкуство. Амбицията на артистите е да привлекът вниманието на зрителите с концептуалната си визия.

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея, има сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста е да ни накара, както  ми обясняват в залата, „да се замислим“. В случая не намерих за какво да се замисля и продължих нататък.

Залите са наредени с разнообразни форми, които да породят мисъл, (концепт), усещане. Идеи, дори банални, привличат много хора. Дали защото това им липсват, не мога да кажа.

Всъщност влече ме тъкмо обратното, изразено в безвременното, неизчерпаемо в израза си изкуство. Клоните на дървото, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде, а дори идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Според мен концептуалното изкуство е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

И какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на град на изкуствата като Париж!

Трупът на полегнатата на два стола дама, ми напомни приказката за великият везир, който пресичал със секретаря си площад в Багдад. Неочаквано той видял Смъртта пред себе си, облечена в одеждите на баба с черна забрадка. Уплашил се и побързал да напусне града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал бабата и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Бабата с черната забрадка се усмихнала: « Нямах никакво намерение да го плаша, просто се учудих да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд.».

Всъщност тази фигура изглежда изигра ролята си, да ми припомни историята с везира. Но има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират далеч по-богати асоциации.