Обич

                                    / По кейовете на Сена, Париж /

Да обичаме някого дълбоко, това ни дава сила. Да бъдем обичани дълбоко, това ни дава кураж. Св. Августин (354-430)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инстументите тук са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това няма бърза работа… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили; в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В  малка експедиция в пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им само на 150 километра от Салта.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена пустиня на земята.

                                    /Кампо де Пиедра Помез/

Не мога да променя програмата и продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата, която ги е запазила  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци.

Всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                         /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастични цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на три до шест хиляди метра, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак…

Промиването на руда цапа питейната вода, корумпирани компании подкупват водоснабдителите, за да им затворят очите, докъто нивото на отровните елементи във водата напоследък е станало крайно недопустимо.  В борба с корупцията в страната повечето мини вече са изоставени. Частните компании са изчерпани или спряни.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното или кашмира. След западането на търговията с минерали Аржентина започва да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа ни споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

Има моменти, когато всичко спира, замира и отваря място за нещо по-голямо и неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След качването на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се топвам, както майка ме е родила в топлата, кристално чиста минерална лагуна. Великден наближава, за катедрала ми служи небето, за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния рай наоколо. За тамян служи лекият аромат на сяра. Природата ни подсеща, че раят е на Земята. Естественият конфорт, който ни предоставя, надминава най-луксозните, претенциозни спа.

 

Сенките  се удължават и ни приканват заедно с птиците да споделим наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Без фламинго и лек мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите са по-отдалечени, но Природата е еднакво могъща. Усещате безкрайния земен рай в по-малък мащаб.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес  на всяка крачка тангото пулсира в кръвта на аржентинци.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта има повече фотография за тези слабо докоснати кътчета на планетата. Ако ви интересува, ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де Атакама.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: