Обич

                                    / По кейовете на Сена, Париж /

Да обичаме някого дълбоко, това ни дава сила. Да бъдем обичани дълбоко, това ни дава кураж. Св. Августин (354-430)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване често затрудняват и джиповете, виждам този убеден в техническите си качества младеж да ремонтира из основи стар Шевролет. Тук инстументите са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това нищо не го гони… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Така се запознавам със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането ни за безграничност затруднява изразните ни възможности. Някои големи артисти имат привилегията да разчупват тези граници и да проявят усещането си. Природата, с безкрайното си разнообразие, помага да развием усета си към безграничното, за да го изразим по различни начини.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили; в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В  малка експедиция в пустинята Атакама не срещаме хора, нямам възможност да снимам лица и ситуации, освен тези гаучо, които след почерпка ме канят на гости  „близко“ до ранчо им на 150 километра от Салта. Срещам ги в началото на пътуването и не мога да променя програмата.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена пустиня на земята.

                                    /Кампо де Пиедра Помез/

Продължавам пътуването с известна носталгия към здравите момчета, които срещнах, излъчващи природата, която ги е запазила  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци. Всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                         /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастични цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между три и шест хиляди метра,  са не по-малко красиви от пейзажите в Памир, Афганистан, Ладак…

Промиването на руда  зацапва питейните води,  компаниите са подкупвали водоснабдителите, за да им затворят очите, докъто нивото на отровните елементи във водата е станало крайно недопустимо.  В борба с корупцията в страната повечето мини са изоставени. Частните компании са изчерпани или спряни.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна,  казват по-устойчива от мерино или кашмир. След западането на търговията с минерали Аржентина започва да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня, както той се изрази.

Моментите, когато всичко спира, замира и отваря място за нещо по-голямо и неизмеримо, са редки. Осъзнаваме безкрая, който ни прониква, който вдишваме.

                                        /Лагуна Пенадо /

След едно качване на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се потапям, както майка ме е родила в топла, кристално чиста минерална лагуна. Великден наближава, за катедрала служи небето, за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния рай наоколо. Вместо тамян – лек аромат на сяра. Природата ни подсеща, че раят е тук на Земята. Естественият конфорт, който тя ни предлага, надминава най-луксозните претенциозни спа.

Клетките на тялата ни разбират най-добре.

Сенките  се удължават и ни приканват да споделим до птиците наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Без фламинго и лекия мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите са по-отдалечени, но Природата е еднакво могъща. В по-малкото се крие същия безкраен земен рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес, освен разнообразните преживявания, тангото пулсира на всяка крачка в кръвта на аржентинци.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта има повече фотография за тези слабо докоснати кътчета на планетата. Ако ви интересува, ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де…

Ако искате да се абонирате, кликнете в дясно горе върху RSS.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: