« Time is on your side », така нарекох изложбата си за Ню Йорк по случай годишнината от трагедията на 11-ти Септември.

Откриването става на 12-ти септември в 18 часа, галерия „Мисията“ в Държавния Културен Институт на МВНР ул. Алфред Нобел, 2. За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430, www.sic.mfa.bg

Изложбата е поглед с усещането ми за този град, който обичам.

Ню Йорк не е Америка, а място единствено по рода си, което ви грабва с виталната си енергия и ви кара да го заобичате или да избягате.  Това е град, в който културата и цивилизацията са в движение на ръба на времето. Както казва Юнг, колкото по-близо се намираме до център на цивилизация и култура, по-напред се движим във времето. В Ню Йорк човек си сверява часовника без да се чувства чужденец, защото всеки е пришълец.

Тук са събрани всички човешки дяволи и ангели, затова нещата трябва да бъдат точни и професионално издържани. Човек дава и получава максималното от себе си, пропуските се заплащат веднага. Трагедията на 11-ти Септември го показа и вкара човечеството в нова епоха. Стана ясно, че в света, в който живеем, всичко е възможно. Явленията не могат да бъдат изолирани.  Цивилизацията, когато изпреварва културата, е възможно да ни вкара във всевъзможни неуправляеми ситуации. Грешките стават все по-недопустими, но все пак възможни, затова все по-опасни и това на планетарно ниво.

Последната фотография от изложбата показва мястото на падналите кули.

Благодаря на всички, които се отзоваха на откриването и споделиха присъствието си.

Повече фотографии от Ню Йорк ще намерите в www.photography.pastoukhov.com

След Йерусалим, пустинята Негев и Мъртво море, най-впечатляващ е Сафед (Тцват). С благоприятния си климат в Голанските възвишения, според Тората той е основан от един от синовете на Ной. Мястото е наситено с  духовност. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада,  където е разположен Сафед. Идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След квартала Меа Шарим в Йерусалим, много труден за снимане поради крайните религиозни, Сафед е рай за фотографа. Освен това религиозните отговарят с удоволствие на въпроси, поставени от чужденци.

През кaлдъръмено площадче минава равин (от фотографията), който кръщавам “Джеймс Бонд” . Махаме си с ръка и след няколко думи, смях, сядаме на маса да похортуваме на турско кафе, локум и чаша вода. “Бонд” е бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал какво ли не от живота и решил да се оттегли, за да потърси друг начин на съществуване. Няколко шекела днес са му достатъчни. Изглежда нормален, дори щастлив и започваме да споделяме идеи. На такъв човек може да зададете всякакви въпроси. Моят беше екзистенциален: В този свят, в който всичко се механизира, автоматизира, роботизира…, в който всички сме уж по-заедно, но все по-отдалечени един от друг, в който се чувстваме все по-загубени, с растящо желание да разберем на къде вървим, какво би казал един равина, кабалист? „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с анализи и сложни философии, сподели с мен следната на вид банална история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма, имал да решава труден за него проблем, свързан със струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала, чудото ставало и нещастието се разминавало. Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото отново ставало. Генерации по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си, отивал в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам молитвата, но си спомням мястото и това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно. Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен в позлатен фотьойл в голямата си къща, той се обърнал към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” И било отново достатъчно.”

„Бонд“ примига с усмивка и добави: “Въпрос на искрено  желание!”. Това се отнася за всеки човек и не става дума за молитва, а за действия, лишени от егоизъм и задни мисли.

До нас спокойно подремваше жената на друг рабин. Мястото беше наистина странно, със специфичен мир и дух, срещани все по-рядко.