Деца

                                                                / Мопти, Мали /

Детето обича да играе не защото е лесно, а защото е трудно. – д-р Спок

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В очакване на момента

авг. 19
2012

Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Триото око-сърце-визьор търси хармония в една вечно изплъзваща се реалност.

Усещането за добре уловен миг е по-силно от фабулата на филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да уловим съдържателен многопланов момент, който да разправи история, различна за очите на всеки, прави фотографията изкуство.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим, освен очасти, според нагласата и погледа на фотографа. За спряно щастие човек може само да мечтае. Възможно е да се каже и обратното. Какво по-ценно от настоящия момент, който единствено ни принадлежи, за да съществуваме.

На китайски, японски, арабски, еврид.., езици с големи възможности, глаголът съм няма сегашно време – ние се променяме непрекъснато, на път винаги за ново преживяване.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”. То е винаги различно и облечено в напрежение от очакването на новото идващо “сега”. Доказателство за изминалото време е промяната на нещата. Физиците свързват пространството с мярка за време, но това е възможно само до определено време в миналото. Отвъд него, времето изчезва като величина и се превръща в производно на нещо неизвестно.

Преходът между потенциал и актуалност е основен въпрос в загадъчната връзка свобода-детерминираност. Ние не сме никога напълно свободни, нито напълно детерминираме…

Така животът, свързан с мисловните ни процеси, преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакване намалее започваме да се отегчаваме. Смъртта и въображаемото вечно (в което е силата на религиите) ни отнемат правото на очакване. Безвремието и празнотата ни карат да измисляме  „отвъдното“. Чистото “сега” се намира в екстаза, на границата на безсъзнанието, привилегия на будисти и мистици.

Усещането в една неудържима любов не търпи очакване. Присъствието на любимия/любимата изпълва момента с интензивност, несъвместима с понятието време. Творческият процес и интензивният спорт също имат общо с безвремието на момента.

С телефони, ай-пади и все по-качествено ловещи мига техники, днес всеки гони момента, който ни бяга и отказвада ни принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна обезшумена зала, във формата на кълбо е построена система от огледала, които във всеки момент на деня насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е човек да фиксира лъча в състояние на концентрация и едновременно на пълно отпускане. В “решителния момент” на Картие Бресон състоянието на фотографа е подобно, свързано с добра концентрация и неутралност спрямо външните обстоятелства.

Фотографиите в този блог са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. От същата серия има в 63-та галерия от сайта. Ако разполагате с голям екран, кликнете от дясно дясно в: – галерия – цветни – страни – Франция, Туке.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Кузман и Мусала

 

През годините 1973-83 за някои от нас, търсачи на свободни валенции, по щастливи обстоятелства връх Мусала се превърна в оазис, изразяващ свобода. Рушехме границите, наложени от режима и града. Намерихме се няколко  интелектуалци със свободен дух.  Родителите ни подариха Планината, а тя се оказа спасение извън групировки и организации под егидата на единствената управляваща партия. Трудностите ни стимулираха и без да афишираме в желязната система на режима  създадохме  малък, свободно дишащ микро климат. Мястото беше връх. Безкрайният небосвод над главите ни, с хоризонти от всички страни, с винаги различните изгреви и залези, ни свързваше с отвъдния въображаем свят, облечен в мечти. Фантазията ни се смесваше с изгарящи въпроси, търсехме границите на възможното между свобода и детерминираност, между дух и материя, между крайно и безкрайно, между правото на избор и наложени идеи.

                                                      / От Мусала към Пирин /

Откривахме езика на птиците и дивите кози. Вслушвахме се в безграничните истории на вятъра. Млечният път ни отвеждаше в извънземни светове. Бяхме приятели със снежните виелици и  бури, а лятото с  цветя и потоци, дишахме свободно, пишехме стихове без микрофони над главите,  градяхме планове. Страстта да превърнем невъзможното във възможно ни служеше за екипировка. Безпристрастната природа ни спасяваше от градската незадоволеност, предлагаше  живота в естествения му вид.

                                                        / Ястребец, на път към Мусала, 1982 /

Пътят към мраморното било на пирин от Предела до Мелник  минаваше през Мусала. За Алпи и Хималаи само мечтаехме – те бяха за определени другари, на които не завиждахме. Местната вертикала ни стигаше.

                                                                                     / Поглед към Витоша /

Станцията “Космична” беше предназначена за физици, военни и метереолози. Лифтове към върха нямаше. Покорителите на Мусала изпиваха по чай в малката приемна на метереолозите. Принадлежност на БАН сградата криеше в утробата си арсенал от гайгер-мюлерови броячи с необходимите уреди за изследване на космичните лъчи. Станцията се обслужваше от домакин и физик, привилегирован да изследва небесните загадки.

Сред човешкото еднообразие се раждат индивиди, без които животът би бил бездушен и монотонен. Кузман, домакинът на Космична беше от тях. Станахме приятели и птици с еднакви перушина, които летят заедно.

                                                                                      / Кузман, 1980 /

Въжето и мотора от БАН, предназначени за изтегляне на вода от езерото под върха до Космична, Кузман използва за да направи лифт за ски  и сподели с нас  произведението си.  С таланта си той добави телефон и прожектори за нощно каране. В този микроклимат за свободно творчество и рафинирано епикурейство метереолози и военни добавиха приятелството си и имахме чудесни моменти заедно. Излизахме « да си играем на двора », както майката на Кузман наричаше улеите под върха, а тя на осемдесет години ни направи усилие да вземе първия си урок по ски. “Дворът” и Космична ни осигуриха полетите, от които се нуждаехме.

                                       / Върбан със собственоръчно ушити колани от плюш за завеси, 1978 /

Но животът без препятствия губи от колорита си. Един следобед наред с усилията да рисуваме по пухкавия сняг, въжето на лифта се скъса. Кузман се приготви да ни даде с Върбан урок по свързване на метално въже. Увлечени в новото си занимание не забелязахме как северозападният вятър се засили и с красиви завихряния натрупа сняг под козирките на върха. Искахме да привършим бързо, но с бутилчица водка опитвахме да превърнем трудностите в удоволствие. Силният пукот ни изненада и заформилата се при върха прашна лавина ни понесе към езерото.

                                                                            / Мястото на  лифта /

Изплувах като делфин, устата отворена, пълна до гърлото със сняг.  Треперех неудържимо без да мога да опипам излязлата над слепоочието ми подутина. На броени метри изпод снега  изригна Върбан и се развика на трудно разбираем език, че сме глупаци. Кузман на стотина метра по-високо се провикна ободряващо с равния си глас: « как сте бе момчета? » Въжето от лифта се заплело в обувките му и снегът го « обходил здраво »! Счупено нямаше никой. Шокът от удара и студа ни тресеше с удивителна амплитуда. Лавината ни отне всички такъми.  Майка Космична ни очакваше петстотин метра по-виско. Северният вятър по ръба ни грабна в ледената си прегръдка. Движението  ни раздвижва кръвта. Животът беше горе, на върха.

                                                        / Пътя към върха /

Положиха ме на масата за пинг понг. До главата ми кофа от едната страна сняг за подутината, от другата тенжера с бульон от домашна кокошка за сила. Върбан и Кузман накуцваха съучаснически наоколо. Обещахме си мешана скара и бутилка Мелнишко на Песако в Боровец.

В Първа Градска Болница решиха, че съм преминал през комоцио, за което ми се полагаше цял месец домашен отпуск. Уговорката беше да кротувам на тъмно. Седмица след това се върнах при Кузман горе на леч при орлите.

                                                          / Алпи, 1985 /

Mussalla Ivan                                                     /Обратно към Мусала без Космична, 2013 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Господ

                                                                        / Ришикеш, Индия /

Господ се намира там, където му помагаме да влезе. – Мартин Бубер

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Възрасти

                                                              / Планината Атлас, Мароко /

Младостта е природен дар, докато напредналата възраст е произведение на изкуството. – Гарсон Канин

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: