„Под небето не от нямане на богатства  трябва да се плашим. Страшна е липсата на споделяне.“ – казва Гуанзи 645 г.п.н.e., още преди Конфуций да създаде своята етическа школа.

След сухите, слънчеви Тибетски плата слизам към мусоните в Юнан, провинция, наричана още “юга на облаците”.

Посещавам градове, села и пазари с различни етнически групи, където сто милиона китайци опитват да запазят традициите на хилядолетната им история. Между тях етните Лоло или Лии са разпръснати в 73 подгрупи. Някои от тях са помагали на Мао в решителната битка с Чан Кай Шек, но заедно с реформите, загубват земите си и отново обедняват.

Пресичам оризови полета. Казват ми, че до октомври реколтата ще бъде зряла. Между танцуващите мъгли срамежливо се прокрадват слънчеви лъчи, воалът от мусона се вдига и се показват зелени добре очертани тераси.

Не пропускам годишния “Фестивал на факлите” в Бутуо. Свидетел съм на феномени, описани в предишен блог за китайци, живеещи, за да се сдобият с къща, кола Ауди, Фолцваген или нов смарт фон. Търсят как да компенсират материалните липси в миналото, което все повече ги отдалечава от старите традиции и обичаи. В случая пернишките кукери са далеч по-изразителни от тукашните местни, за които празника е станал формален. Тук там сред многобройната публика се забелязват екзотични фигури.

Действията са масови, индивидуалността – чужда. Около стадиона, където не се случва нищо особено, има настанена стохилядна публика. Хората се раждат и умират заедно. В селата носят едно и също име. В родното село на Мао всички се казват Мао…

Кунминг, столицата на Юнан, считан за средно голям град, съдържа жителите на България.

Присядам до шаман на улицата, едно ехо от миналото. Съпътницата ми и водач Леа превежда и се надява някои неща, от думите на шамана да са верни, както например  дългият, щастлив живот, който ме очаква. В китайските провинции никой не говори чужд език, Леа е незаменима.

Срещам други шамани. Тези с име Съни съпровождат умрелите, докато Бимо пазят и гадаят бъдещето на живите. Всички сме заобиколени от добри духове Шен и лоши демони Ги. Разбиранията на местните са обратни на нашите. Лошото държане на небето, може да ни докара нещастен живот на земята. Трябва да държим връзка с предшествениците си в отвъдното и да ги молим да ни помагат. Работата на шамана е да създава тези връзки.

Докторът лекува, Природата излекува и трябва да се съобразяваме с нея, казват китайците.

В Кунминг трите мъдреци Лао Тцъ, Конфуций и Буда са оцелели през всички национални катастрофи в страната “подобно на вода по крилата на патица”, споделя поетично Леа.

Китайците опитват да уравновесяват енергиите си с физически упражнения, с калиграфия, акупунтура, танци и бойни изкуства. Енергийният поток да стане в хармония с Природата. Според силата и посоката на енергията, те избират добро място за строеж и съответно подреждат домовете си. Големите калиграфи, поети и художници са водени от същата енергия – Ки. Обикновеното харесване на изкуството е банално, то не представлява интерес. Китаецът не държи калиграфии по стените на дома си. Те се изваждат от специалния шкаф само в определени моменти и служат за съзерцание, когато пожелаем да се потопим в Източника. Да наречем успялата калиграфия красива, означава да я убием, защото я превръщаме в безжизнен предмет. Майсторите изразяват качеството на изкуството с израза “ю Ки”, тоест има Ки, има поток, има живот. Калиграфи и музиканти скулптират невидимото и ни помогнат да го усетим, да го превърнем в жизнена енергия. Далеч от тази субтилна форма, това се вижда в масовите танци, движения, гимнастики, често съпроводени с музика.

Калиграфия може да се прави и на тротоар.

Новата политика в Китай набляга на частната инициатива, но единствената Партия държи всичко в ръцете си. Продажбите на жилища се правят за период от 70 години, но може да се каже, че качеството на сградите не позволява повече. 70 години не са изминали, откакто е създаден този закон, но е ясно, че след време собственика или ще доплаща, или ще върне разпадащата се собственост срещу някаква дребна компенсация. “Напредваме едновременно с гъвкавата политика на Партията”, споделя Леа, възпитана да разговаря с чужденци. Оказва се, че държавата помага на селяните с по 300 евро, но липсват останалите трийсетина хиляди, за да може човек се устрои.

 

Такъв тип строежи има навсякъде, дори на няколко хиляди метра по пътя за Тибет.

Някои по-интелигентни бедни с добри рефлекси забогатяват, но една огромна маса от народа остава послушно отрудена и все по-бедна. Новите богати, усвоили добре механизма на забогатяване, се превръщат в безгранично богати. Това е странен комунокапитализъм, облечен в диктатура!

Законите в страната се диктуват от седемдесет милиона комунисти. Безредията и проблемите на останалия милиард и половина роботизирани жители са безкомпромисно овладени. Манталитетът от времето на Мао е вкоренен в масите, сред които само някои умеят да печелят, строят и следват успехите на все по-технологизиращия се Китай.  Ръководителите “направили грешки”се разкайват публично, приемат наказанието и са заменени с нови. Това не пречи на страната да живее в растящ ритъм, готова за нов скок към “блестящо бъдеще.”

Правителството не случайно дава зелена улица на трите основни традиции – Тао, Конфуций и Буда, начин да овладява масите. Много млади хора се посвещават на будизъм. Манастирите по пътищата към бившия Тибет растят като гъби.

Конфуций има защо да бъде реабилитиран. Преди 25 века, в епоха, объркана от нови технологии и подобна на нашата,  той създава първото частно училище в света. Конг Фу Дзи основава модерния хуманизъм, който позволявал на народа да напредва и да дава всичко от себе си. Той изисквал същата етика и морал от управниците с идеята, че непрекъснатото усъвършенстване ни прави хора и ни води  към духовен аристократизъм, достъпен за всички. Дълбоко вкоренено в китаеца, това се използва от всички режими до днес: всеки е длъжен да даде максимално от себе си. Звучи чудесно, стига масите да не са манипулирани.

В Таоизма отношението към предшествениците и връзката с техните духове, стои също в основата на китайската култура. Видимият и невидимият свят са взаимно свързани. Това създава чуство за взаимност и споява народа.

За пример може да послужи Мао, също предшественик! В селото му, както споменах по-горе, живеят 60000 съселяни с името Мао. Шофьори слагат снимката на големия вожд над волана си, за да ги пази от катастрофа. Преди десетина години два автобуса се сблъскали с голям брой загинали. В автобуса, над волана на който била закачена снимката на Мао, имало само няколко леко ранени. От този момент за шофьорите, обърнати към спасителния дух на вожда, в страната били отпечатани стотици хиляди портрети на Мао.

Слагам шапка-невидимка и внимателно се промъквам в дома на господина пред телевизора, привърженик на Мао. Човекът е погълнат от войната с японците, сериен трилър, който е по екраните във всички хотели. В Китай няма религия, култа към директивите е превърнат в спояваща вяра.

За мръсотията навсякъде в дневника си добавям: миш-маш от грозотия с няколко случайно останали красиви орнаменти. “Не ви ли заболяват очите от тези боклуци”, питам симпатичната,  модерно облечена Леа. “Родени сме в тази атмосфера, за нас тя е естествена”, отговаря девойката.

Завършила английска филология в Бейжинг, Леа не се е въздържала да си даде европейско име. Тя е между 10-15 процента млади китайци идеалисти, настроени против корупцията, пледиращи за правителство от по-прогресивни хора (прошепнато под сурдинка: “каквито не е имало никога досега!”). “Повечето хора от моето поколение не смеят да мислят по този начин. Те искат да имат пари, коли и паспорти, за да пътуват”, казва Леа, като отказва да коментира драматичните събития със студентите на площада Тиан ен Мен. Тя критикува корупцията, но се пази от радикализъм, ненавижда Япония и Америка, и както всички, вярва в бъдещето на Китай.

По време на пътуването, на 150км от Бейжинг в голям завод избухна склад с 700 тона калиев цианид. По радиото в колата медиите едва подхвърлиха няколко думи за дребен пожар. Леа получи ммс от близък приятел журналист, който е заснел с телефона си стотиците калцифицирани трупове на загиналите от експлозията и пожара. “Човешкият живот у нас няма значение, числото не е важно. Важен е напредъка на страната! Така е от край време. Ние сме много. Индивидът не е важен. Проблемите идват от корупцията. Синът на областния управител е сложил в склада пет пъти повече цианид от допустимото, а доколко ще бъде наказан, зависи от партийната сила на баща му.”- обяснява невъзмутимо Леа. Кси Джинпинг се е заел с корумпираните свръхбогати във и извън Партията, но кръга на много от тези хора остава затворен.

В монетния краш през август, за който чуваме по време на пътуването, най-богатият китаец Ван Джинг Линг губи три милиарда долара извън страната, а в Китай пет хиляди милиарда. “Нищо – казва Леа – ти не познаваш мащабите на Китай!”. Не можех да обясня на младата Леа, че  от момента, в който без да си задава въпроси, следва фанатизма на наложената му отгоре социална идентичност, човек се превръща в културен клон. Този начин на мислене вкаменява дори най-старите вековни традиции. Подобно нещо не е възможно в съседната, умразна за китайците Япония. Не противорача на Леа, по-скоро се радвам на искренното й възмущение за неправдите в страната.

Снимам портрети и разнообразните носии на жените Ии и на Яо с ярко червени шапки. Хани имат черни роби, а Миао красиви бижута. Преди две години ги срещнах във Виетнам с името Хмонг. От тях са останали само девет милиона. Дао и Даи вече смесват колорита на облеклата си с джинси и секси блузки. В скоро временосиите им ще заминат в етнологическите музеи.

Нямам отговор на въпроса за физическата чистота на тези жени. С грижовно спретнати носии, те ежедневно пазаруват и работят облечени като за празник в среда, непознала понятието чистота.

През октомври, по време на вадене на ориза, жените продължават да живеят и да работят с носиите. В този най-добър за туризъм сух сезон, новите постройки ще подслонят заможни китайски туристи, готови да платят високия за случая наем. Цената на стая с баня, в къща на височина с хубава гледка, достига 600 евро. Град Банско е далеч назад със спа хотелите си и многобройни новопостроени безлични сгради.

 

И в най-загубеното място в страната, наред с калта и боклуците на улицата има блестящо чисти магазини за скъпи смартфони, имитация на големи марки. Няма китайка, която да продава прасета, лук, жаби, змии …, която да няма смартфон в ръката.

Мъжете, освен някои по-екзотични фигури от генерацията на Мао, за разлика от жените, са облечени небрежно. Повечето играят хазартни игри и пушат. Китай е родината на играта Уей-Чи отпреди 4000 години, наречна ГО от японците. Това е игра на стратегии, ненадмината по интелигентност, с тактики, използвани до днес от военните стратези на страната.

Жените, засмени или намръщени, работят в полето или на строежи и носят мъжете на гърбовете си.

За да премина с багаж по дълъг, кален път, решавам да заплатя на хубава булка с красива носия да добави в коша си моите двайсет килограма. Тя ги поема най-естествено, без това да я затрудни.

Възрастната жена с деформирани крака е от времето, когато са задължавали младите момичета да са по-привлекателни с малки крачета. Било е също знак за аристократизъм.

Пенсии или социални помощи в Китай има само за специални случаи. Хората от народа не ползват осигуровка. Болниците са скъпи, но навсякъде в пазарите има здравни услуги, сергии с треви, корени и други естествени неща от народната медицина. Зъболекари, фризьори и хора, които ви чистят ушите, работят заедно, слава Богу без да имам нужда… В градовете има диспансери за акупунктура и аптеки за треви и корени със специалист, който ви предписва необходимото. Така е било винаги.

В едно малко селище в продължение на няколко часа пътят е блокиран от голям празник. Казват, че представлението ще трае няколко часа.

Снимам и изведнъж разбирам, че това е погребение, а семейството на починалия прави подарък на селото с това забавление.

За случая от града е дошъл камион с танцова, театрална трупа и оркестър. Високоговорителите гърмят, а плачещите жени на починалия, с глави покрити с бели чаршафи, са присвити зад ковчега и се вайкат в очакване селото да се повесели на воля. Според Конфуций ритуалите, свързани със смъртта служат, за да уморят болката.

Снимам най-интересното погребение в живота си с хора, които се смеят и плачат едновременно.

Пътят най-после се отваря за търпеливо спрялата върволица от коли. В големите градове, дори при най-голямо задръстване, по същият начин няма паника. Потокът Ки протича и изглажда проблемите. Такъв е законът.

Шествието с ковчега продължава до посевите на наетата от правителството земя на семейството на починалия. Духът на умрелия се връща в дома си едва след седмия ден и връзката остава завинаги. Традиционните погребения продължават три денонощия в плач и празнуване. В същото време всеки посетител занася в дома на скърбящите храна и питиета.

Опитвам да се адаптирам към твърдостта на повечето от тези некомуникативни хора. Сърдечното гостоприемство е рядкост, която не успях да изпитам.

 

Ето още няколко бележки за Китай, които съм водил по време на пътуването:

В огромните пазари и публични места, където всеки е съсредоточен да печели, хората без да съзнават са се превърнали в роботи.

Студена резервираност в страната е най-впечатляваща.

Народът от векове е свикнал да се подчинява на Водача, да бъде доминиран е по-лесно. Религия не е имало никога, освен култ към Императора или Партията, която води, показва верния път, строи пътища, дава телевизори, перални, телефони…. позволява да печелите, да имате кола –  все символи на успех и сила, стимули след толкова отминали трагедии.  Липсата на комуникация и споделяне е най-подтискаща. Чужденецът е твърде различен, неудобен, неприет и винаги чужд.

Във всеки хотел, все едно коя категория, взимат фотокопие на паспорта ми.

 

В Китай хората не гласуват. Няма смисъл, Партията е една.

Само 3% от населението има социална осигуровка

По време на това пътуване има 300000 самоубийства годишно.

Статистически 320 милиона млади хора между 15 и 30 години са от генерацията феникс и живеят с жажда да притежават чанти Вюитон, интересуват се от манга, дават си английско име и мечтаят да живеят в Щатите.

Записване в университет в Бейжинг струва минимум 2000 евро годишно.

Практикуващите свободна професия си позволяват по-лесно да критикуват под сурдинка, партията. Така прави и Леа. На държавна служба, ако направите демонстрация, ще ви уволнят или арестуват.

 

В общия случай е невъзможно да притежавате земя, но всеки може да я наеме от държавата, да я обработва и да се възползва от реколтата.

Предпочитаното от народа мъжко дете по време на забраната за второ дете е направило в страната да липсват 40 милиона жени. Ограничението е причина да се раждат 12 млн китайци годишно, с раждаемост 1,78. Второ, дори трето дете са възможни срещу заплащане!

До 2001 година хомосексуалността е считана за сериозна болест.

80% от отоплението в Китай се осъществява с въглища. Някои големи градове не виждат синьо небе. В Шанхай никой не спортува на “чист въздух”. В Бейжинг паниката от замърсения въздух и задуха карат хората да ползват в телефоните си детектор за малки частици, позволяващ да се взимат мерки, неясно какви.

Водата в страната е все по-замърсена. 25% от земята е също сериозно замърсена. Боклуци се изхвърлят безразборно, а проблемът за прочистване не е разрешен. По дължината на големите реки има все повече села с население болно от рак. Една от трудностите в борбата срещу замърсяването е липсата на информация в ръцете на правителството.

За два месеца срещнах не повече от десетина усмихнати китайци, отворени за комуникация, с готовност да ми помогнат или любознателни да научат нещо за външния свят. Интелигентност, Intelegare на латински означава “правене на връзки със света”, възможно само за китайци извън страната.

Кунминг, столицата на Юнан, с право е наречен “град на вечната пролет”. Разположен е на 2000 метра с обширни паркове, големи езера, един оазис с добър климат и бих казал по-човешки отношения. С малко пари можете да живеете почти нормално, което е рядкост в страната.

Груб, примитивен и изключително рафиниран, Китай без демократична комуникация в страната е имплантиран във всички континенти. Той е мръсен, чист, стряскащ, медитиращ, объркващ, пълен с изненади…, страна парадоксална за нас.

В епохата, в която живеем, полюсите и констелациите в света се менят  непрекъснато. „Светлината идва от Изток“ е казано отпреди векове. Тази огромна, многолюдна страна, изпълнена с проблеми и с невероятно бърза експанзия в света, какъв фактор ще представлява за бъдещето на планетата?

Неприкритата липса на емпатия, страх и егоизъм сред народа са впечатляващи в Китай. Но в някоя френска провинция, питайте местен човек да ви покаже пътя, не вярвам да ви покани на кафе, за да ви упъти по-добре. Това ми се случи само в Албания.

На улицата спрях пред една баба и без да говоря езика, с жестове поисках да ме упъти за центъра на селото. Вместо това, бабата ме покани в дома си и ми направи турско кафе. После погледна в чашата ми и започна да реди на албански куп неща. Кимах с глава без да разбра дума. След това тя ме съпроводи до площада. Слава Богу не бързах.